сряда, 19 януари 2011 г.

Защо ли продължавам да се учудвам?

Мдам днес за пореден път се случиха някой неща, които по принцип не би трябвало да ме учудват имайки в предвид къде живеем, но все пак.
Да зпочнем с това, че имаш час при лекар да кажем в 11,15, отиваш си като точен човек в 11,05 и започваш да си чакаш. Малко преди теб влиза друга жена , която в последствие разбираш, че няма час, но това не и пречи да влезе преди теб, ей така щот е по-гъста с лекарката. Минава ти часът, от вътре все още не е излезнала жената, идва в чакалнята трета жена, и тя идва след теб, даже часът и е за 11,30. Ех най-накрая към 11,25 излиза дамата от вътре, след което влиза жената без час, ей тъй както казах щот е по-гъста с докторката. Излиза тя някъде към 11,35 и хм кой смятате, че е редно да влезе дали аз, която вече чинно си чакам от 30 мин за часа или третата влезнала жена с час за 11,30, дошла след теб, но забележете, гаджето и което я доведе е приятел с лекарката. Еми дам като си казах, че аз съм за 11,15 злобно ми беше отговорено е какво толкова не може ли да изчакаш 10 мин. Еми може що да не може, след като вече съм чакала 30 мин що пък да не изчакам още 10, но начина по който беше казано, определено ме замисли дали и следващ път ще отида при същата лекарка. И сега бях на косъм да си тръгна, но си викам на акъла айде така и така съм дошла, ще изчакам, кога друг път ще се накарам да си направя това изследване. Пък и както казва една колежка въпросът е принципен, след като са дадени часове и докторката си закъснява заради нея, еми ще си спазва реда, а мен не ме интересува кой на кой приятел и познат, защото като закъснея за университета, "шефката" мен ще гледа на криво, защо съм закъсняла.
Второто, което ме изуми днес е свързано точно с въпросната ми "шефка", която всъщност се явява ръководител на дисертацията ми. Та какво споделила моята "обична" ръководителка на колежката ми по адрес на бъдещата ни колежка докторантка (чийто родители са били състуденти на "шефката"), че трябвало такива хора да се взимат познати, на които ако нещо се противят или бъркат да се звънне на родителите им и да им се каже това онова и те да озаптяват и вкарват в правия път децата си. Само, че в случая говорим за жена на около 35 г. с две деца. Представяте ли си, как нормален човек ще звъни на родителите на 35 годишен човек, защото е решил например да има собствено мнение или пък без да иска е сбъркал нещо. Е казвам ви като го чух направо онемях. Все бях чувала бисери от нейната уста, но това вече минава всякакви граници на приличното държание, все пак не сме в детската градина.
И те такива забавни нещица се извършват и говорят от уж образовани хора, на които обаче май първите 7 годинки нещо им куцат. :(

Няма коментари: