събота, 19 януари 2013 г.

Ежедневие 19.01

Днес сновейки с колата насам натам да пазаруваме съвесем случайно прочетох следната мисъл на задницата на колата пред нас : "shit happens to all of us..." е мамка му това е най точното нещо което съм прочела от доста време насам. За съжаление си е самата истина, колкото и да си мислим, че сме неуязвими, че това и онова се случва само на другите изведнъж реалността ни удря яко с парцала през лицето, а пък ние дано прогледнем. Изходът обаче не е ясен :)

петък, 18 януари 2013 г.

Ежедневие 18.01

Дали добрата новина може да е само добра?
Мисля, мисля и отговора май е не. Поне в моя случая, когато разбрах резултатите от хистологията. Може и аз допълнително да се филмирам, може за някой друг тези резултати да са прекрасни, но на мен някак ми се е свило сърцето като знам, че в следващите шест месеца на всеки 28 дена трябва да си бия инжекция с някаква гадост, която ще ме накара да се чувствам като жена навлезла в менопауза, а най-лошото е, че тези шест месеца не гарантират оздравяване, а може просто временно да стопират болестта. Но шанса да си имам дете е много по-важен от тези шест месеца, така че ще действаме пък, каквото сабя покаже.

понеделник, 7 януари 2013 г.

2012

Странна година беше признавам, то не бяха едно и две неща, които се случиха. Ей така искам да си напиша някъде запомнящите се случки от изминалата година, защото паметта ми е малко "кратка". Ще го действам хронологично за мое удобство, надали ще ви е интересно, но в мойто местенце е по-важно, какво искам аз :)
Началото на годината не беше кой знае, колко интересно, нещата се въртяха общо взето около ремонта на апартамента, много работа и такива ми ти ежедневни неща. Отново за поредна година около рожденния ми ден се случва нещо гадно, тази година просто бях болна. Надявам се 2013 да промени това, все пак тази година мисля да съм в зала Армеец на Armin van Buuren.
Мдам как щях да забравя, февруари месец бяхме на Добринище за да изпълня най-накрая една от мечтите ми да се кача на ски. Жалко, че бяхме само за два дена, но пък времето беше прекрасно, научихме се да правим рало ;), падахме не веднъж и дваж, но беше безболезнено, въпреки че вярвах в обратното. Плановете бяха и тази година да ходим на ски, но.... ще стигнем и до там.
И тогава дойде "великият" май месец. На първи май се изнесохме и си заживяхме на нашето местенце. Хората са си го казали най-добре сами, колкото и да е трудно. Е на мен лично ми беше много леко дори. Така исках да си е мой дома ми за да си го подредя както искам и да си правя, каквото искам, без да се съобразявам с никои. 
След това дойдоха трите безсънни нощи от 19-22 май. За съжаление нещата, които се случиха не бяха хубави. Точно на рожденния ден на приятеля ми баба му почина. Не че не беше, нещо което не се очакваше, защото в последната година като бяме във Варна и ходихме да я видим, това все се случваше в болницата, но все пак си е неприятно. Чувствах я като моя баба, харесахме се и се приехме още от първата ни среща. И до сега не мога да повярвам, че я няма и като тръгваме за Варна си мисля, че ще отидем и ще я видим. По край случилото се ни се насъбраха съботен работен ден, вечерно пътуване с влака, погребение на обяд, отново влака и бам в понеделник пак на работа. Вечерта имах много работа по един търг и ценообразувах до два часа през ноща, тамън заспах и нали знаете.. земетресението дойде. Изобщо тези три дена бяха кошмарни, единственото хубаво нещо бяха следващите дни около 24 май и доста положителните резултати от търга. Преди да знаем какво ще се случи бяхме резервирали отново на Добринище, една почивца за три дена. Много исках да се качим горе в планината, но времето не ни го позволи. За това пък си отспахме и починахме заради предните дни. Ходихме в едно прекрасно селце Ковачевица, обиколихме Банско и т.н. Между другото бях изключително впечатлена от музея на Никола Вапцаров, по принцип един от най-любимите ми български поети. Прекрасно място е този музей, препоръчвам с две ръце посещението му, а филмчетата, които ни пуснаха направо ме разплакаха.
За поредна година на годишнината ни не бяхме заедно. Тамън бях решила, че след като живеем заедно не ни мърда празнуването, на приятеля ми се наложи една командировка в Смолян за цяла седмица. Дано през 2013 и това да се промени. :)
След това дойде прекрасната една седмица на морето, която започна с партито на Tiesto на стадиона в Несебър, продължи с прекрасните дълги плажове с любимите ми хора от Варна, посещението на Калиакра и плажа Болата, невероятно красиви места. Видяхме делфини, подуха ни малко ветрец, гледахме бурята в морето и се радвахме на слънцето при нас. След това минахме и през Дълбока, по принцип съм си чревоугодник и то голям. Обичам новите и странни вкусове, комбинации и т.н. Е няма такава вкусна рибена чорба, казвам ми... Ядохме много, а накрая се чувствах толкова леко все едно нищо не сме хапнали, такова гастрономно преживяване препоръчвам на всеки, не само заради храната, а и заради невероятната природа на това място. 
След това общо взето нещата пак влезнаха в нормалния си ритъм на обикновенното ежедневие. В къщи, работа, в къщи, работа .... Разбира се разнообразено с много посетени театрални постановки, балет, опитването на нови национални кухни - индийска на пример. Малък ремонт за около месец и хоп имаме си нов хол. :) 
Докато не стигнахме декември. Той си почна също нормално, имахме планове да ходим за Коледа във Варна, но мен все ми оставаше едно такова чувство, че пътуване няма да има. Все пак от всичко имаше хубаво нещо този месец концерта на Мазонакис в зала Армеец, жалко че не беше пълно, но човека се раздаде на 100 %, а този глас, просто невероятен. 
Два дена след концерта имах записан час на ехограф профилактично дет се вика. Не че не чувствах, че нещо става се мен, но все се надявах да не е толкова сериозно. Е оказа се сериозно и на 18.12 бях на операционната маса. Сега гледайки го мина и замина, но тогава какви ли не мисли ми минаха през главата. Важното е, че всичко мина добре, а и възстановяването върви също добре.
Ей такава ми беше годината. Пълна с от всичко по-малко. 
През цялата година в мен не стихнаха едни "грешни" чувства, мисля няма и да стихнат скоро. Странни същества сме човеците, спор няма, но на сърцето трудно се забранява. За сега всичко е ок, нищо не се случи, но докога не знам.

Пожелавам си една нова година през, която да няма случки като операции, погребения и т.н. Иначе всяка друга емоция приемаме добре дошла :) 

На мен и на вас пожелавам през 2013 единствено много здраве, защото без него нищо не може да ни се случи ни хубаво, ни лошо. И много усмивки разбира се...