неделя, 29 януари 2017 г.

Алиса и петък вечер - Деси Нико

   Тази книга я чакам от 5 години, когато авторката се свърза с мен да я подкрепя ако желая в участието и в един конкурс, който тя в последствие спечели. До колкото разбрах след това се е отказала от наградата в конкурса, а именно издаването на книгата й и се е справила с това сама. Така че, когато преди месец ми писа, че книгата вече наистина е отпечатана веднага си я взех и прочетох на един дъх. 
   Много добра съвременна и бих казала младежка книга. Може би е една от книгите, които тинейджърите би било хубаво да прочетат за да разберат малко по-рано някои неща за живота и може би да вземат малко по-добри и смислени решения в него. Може би и да разберат малко по-добре родителите си, когато им казват и съветват за някои неща ...
   Книгата обръща внимание на много актуални проблеми като наркотиците, нощния живот, типовете хора, които човек може да срещне и какво значи наистина любов. Трябва ли да вярваме на всичко, което ни казват или по-добре да се научим от по-рано кога някой ни лъже и ни разказва врели некипели. Да търпим ли тези хора или да се одръпнем колкото се може по-бързо, когато осъзнаем какви са наистина.
   Малко лирично отклонение: от известно време насам си мисля как напълно загубих вяра в хората, толкова много са ме лъгали, че както до преди приемах винаги хората за добри и честни, каквато съм и аз самата, сега точно обратното не вярвам на никой докато не докаже, че има за какво да му вярвам. Хич не ми харесва да съм такава, но всеки човек израства по неговия си начин и преоткрива нещата и хората така както той ги възприема. Направо да си кажа, че ми липсва да съм наивна и глупава да вярвам, че всички са добри и честни .... Чувствам се като токущо порастнало дете, видяло най-лошото, което въображението му си е представяло.

След малкото лирично отклонение е време за известно количество хубави цитати от книгата:

1. "Най обичаме да изтъквме колко по-интелегентни сме от другите видове. А само можем да им се възхищаваме, че успяват да оцелеят в един свят с тъпаци като нас.
  Накрая, това е свят, в който тамън да се отчаяш докрай от човешките ценности и псевдоинтелигентност, но виждаш в небето самолет и - вуп! - вярата ти в човека се връща"

2. " - Има само едн причина да не искаш да пишеш - Страхът. Хората се страхувате да осъществите мечтите си. Страх ви е дори да опитате, защото може да се окаже, че Мечтата ви наистина недостажима и да се обезкуражите завинаги от мечтаенето. А всъщност, че не всичко се сбъдва - това му е най-хубавото. В противен случай нямаше да имате мечти, а само сбъднати някакви неща."

3. "А и не разбирам защо трябва  да вярвам в точно определен бог, след като сама за себе си, без негова помощ, пак успявам да се надявам, да обичам, да правя колкото мога добро. В днешно време на един нормален човек и без Десетте Божи заповеди му е ясно, че не хубаво да убива ближния. А на ненормалния само регилия му дай - да коли и беси уж в нейно име, след това да отиде да се изповяда, и все едно нищо не е било!"

4. "Дори и да не се движиш физически, пак можеш да опознаваш различни светове, да не зацикляш на едно място. Световете са навсякъде. Всяко ново хоби е свят. Всяка нова работа. Опознаването на друга религия. С всяко влюбване познатият ти град се превръща в съвсем различно място. Всяко ново приятелствоти разкрива още за хората. Всеки враг също. Когато си внушиш нещо, когато те подгони някоя параноя, тогава отново се озоваваш в по-различен свят, защото гледаш на всичко през призмата на Страха. "

5. "Ако човек не е щастлив сам, не може да бъде щастлив с когото и да било."

6. "Има хора, които сияят. Красиви са. Може и да не са чак толкова красиви, но когато говорят, когато се смеят, когато ги гледаш - светят толкова силно, че просто не ти остава дъх да забелязваш несъвършенства.
    Има и хора, които сякаш някой отдавна е загасил."

И много, много други .... но мисля от тук нататък вие да действате и да прочетете сами цялата книга. :)

Приятно четене! 

понеделник, 26 декември 2016 г.

Стив Джобс от Уолтър Айзъксън

  Честно да си кажа докато не гледах филма за Стив Джобс с Аштън Кътчър в началото на октомври, изобщо не се интересувах от този човек, знаех кой е, но не разбирах, какво толкова го велечаеха и каква беше толкова драмата, когато напусна този свят през 2011 г. Както обаче хората за казали по-добре късно отколкото никога, или по точно когато му е времето нещо да дойде при теб то идва. Филмът ме заинтригува да се позадълбоча в личността му и кое го е направило такава икона, каквато е. За това в средата на ноември започнах да чета официалната му автобиография, а вчера на връх Коледа да я приключа. 
   Може и само с една дума да се опише тази книга "ИЗКЛЮЧИТЕЛНА", но аз ще вмъкна и още малко :) Книгата се чете изключително лесно, много добре структурирана е и обръща внимание на всички важни аспекти от живота на Джобс. Взети са под внимание всички мнения на хората присъствали по един или друг начин в живота му така че да не останете само с неговите думите и само неговата "истина". Всичко и добро, и лошо е написано и анализирано по най-добрия и завладяващ начин, така че всеки човек да открие по нещо важно за себе си дали в семейната или професионалната сфера или и на двете места. Книгата е доста по-добра от някоя псевдо селф обучаваща "творба" за живота и бизнеса, каквито има доста в книжното пространство по света и у нас. 

   От малка си вадя цитати от книгите, които чета, така че ето някои от тази:

1.  "Света променят тези, които са достатъчно луди да мислят, че могат."

2. "-Употребата на ЛСД беше дълбоко преживяване, едно от най-важните неща в живота ми. Този наркотик ти разкрива, че медалът има и друга страна. Когато ефектът премине, вече не си го спомняш, но го знаеш. ЛСД изостри сетивата ми за онова, което е важно: да създаваш велики неща, а не просто да печелиш пари; да оставиш колкото можеш повече в историята и човешкото съзнание."

3. "Западното рационално мислене не е вродено у човека; то се усвоява и е огромно постижение на Западната цивилизация. В индийските села хората не го заучават. Научават се на друго, което в някои отношения е по-ценно, но в други не е. Това е силата на интуицията и придобитата чрез опита мъдрост."

4. "Бушнел споделя това мнение:
      - Във всеки бизнесмен има нещо, което не мога да определя, но го забелезях у Стив. Той се интересуваше не само то инженерната част, а и от търговската. Научих го, че ако се държиш, сякаш можеш да направиш нещо, то непременно ще стане. Казах му да се държи все едно напълно владее положението, защото тогава и хората ще повярват, че е така."

5. "- На мен никога не ми е хрумвало да преговарям с някого и да се бутам в бизнеса, но Стив умееше да се обади на някой непознат и да го убеди да работи с него - спомня си Возняк. - Понякога беше груб към хора, които не смяташе за много умни, но с мен никога не се е държал зле, дори в последните години, когато може би не съм оправдал докрай очакванията му."

6. "-Той наистина ме прие под крилото си - споделя Джобс. - Ценностите му съвпадха с моите. Вярваше, че човек не бива да прави фирма с единственото намерение да забогатее. Трябва да се стремиш да правиш нещо, в което вярваш, и да създадеш компания, която ще те надживее."

7. "-Пикасо има една сентенция: "Добрите художници копират; великите художници крадат." Ние никога не сме се свенили да крадем велики идеи."

8. " Друг важен аспект от мирогледа на Джобс е, че борави само с две категории. За него хората са или "просветени", или "кретени". Работата им е или "идеална", или "пълен боклук".

9. "-Имаше невероятната способност да усеща слабостите ти, да разбира как най-лесно може да те унижи, да те смачка - казва Джоана Хофман. - Това е обща черта на хората, които притежават голямо обаяние и знаят как да манипулират. Когато знаеш, че може да те смачка, започваш да се чувстваш слаб и да се стремиш към одобрението му, за да те издигне на пиедестал и да те притежава. "

10. "-С годините съм научил, че когато човек има способни служители, не е необходимо постоянно да ги следи - обясни ми по-късно Джобс. - Ако очакваш от тях велики дела, можеш да ги стимулираш да ги постигнат."

11. " После набляга върху будитската сентенция, за която по-късно ми сподели, че му била любима: "Важна е не целта, а пътят, който си извървял до нея.""

12. "Джобс проявява странна смесица от чепатост и желание да го харесват. В повечето случай изобщо не се интересува от мнението на хората за него; може да "отреже" някого и повече да не му проговори. Но понякога той изпитва нужда да обясни действията си."

13. Към Йо Йо Ма: "- Начинът, по който свириш, е най-силното доказателство за съществуването на Господ, което съм чувал. Просто не вярвам, че човек може да прави това без Неговата помощ."

14. "Той така и не прояви любопитство и това ме порази. Любопитството е много важно. " Джобс за Айснър (Дисни)

15. "- Да помня, че скоро ще бъда мъртъв, е най-мощният стимул да пренаредя приоритетите в живота си. В лицето на смъртта всички външни очаквания, цялата гордост, страхът от трудностите или от провал просто изчезват и остава само това, което наистина е важно. Да помниш, че се приближаваш към смъртта, е най-добрият начин, който познавам, за да преодолееш погрешното убеждение, че имаш нещо за губене. Вече си изложен на показ. Няма причина да не следваш сърцето си."

16. " -Харесва ми да мисля, че след смъртта ни остава нещо. Странно е целият този опит и малкото мъдрост, които си събрал, да изчезнат ей така. Затова много ми се иска да вярвам, че нещо остава, че може би съзнанието се запазва.
 Замисли се, а след дълго мълчание добави:
- Но пък от друга страна, може да е като бутон за стартиране. Щрак и те няма.
Отново замълча за момент и се усмихна леко:
- Може би затова не обичах да слагам копче за изключване на устройствата на "Епъл"."

Дори и да не сте голям почитател на продуктите или личността му, мисля, че книгата би ви дала много в личностно отношение, за това я препоръчвам от цялото си сърце и ум.

Приятно четене....

понеделник, 24 октомври 2016 г.

Ежедневие 23.10

Те хората са си го казали, човек и добре да живее, все телефонът ще звънне и ще се скапе всичко :) 
Хубава неделна вечер, тамън сте вечеряли и релаксирате от прекрасния ден, в който сте ходили само двамата на разходка из града, видяли сте изложбата снимки на Браян Адамс, минали сте през парка, пили сте кафенце в приятна квартална сладкарница, правили сте любов с надеждата скоро най-голямата ви мечта да стане реалност ... и бам телефонът звъни. 
Ами ние идваме в петък и ще нощуваме при вас три вечери, взела съм си вече отпуск. (тук вече можете да си представите моята изключително изненадана физиономия) Еми да де ама аз в петък заминавам на екскурзия с майка ми и не ми е приятно някой да ми идва в дома без моето присъствие, нищо, че синът им е тук. Аз още по време на разговора им казвам, че няма как да стане, той да да ще се видим. Приключва разговора и аз пак заявявам категоричното си мнение, не можеш да се обадиш в последния момент и да ми кажеш ние идваме, тук не става въпрос за можем ли да дойдем еди кога си, става въпрос за ние сме решили идваме еди кога си и просто звъним да ви информираме. :( 
Следва дълъг и изнервен разговор, в който той ме убеждава, че няма да има никакъв проблем, а аз категорично му заявявам, че те нямат да стъпят в моя дом без мое присъствие. Накрая успявам да го убедя, и следва дълъг и тягостен разговор във фейсбук с майка му как не е удобно. И се почват едни доводи как не сме се познавали от година, че да няма проблем да звъннат четири дена преди това, да съм го приемела само като нощувки (да бе ако не знаете предлагам безплатен хотел в София) и др. подобни, които ме обиждат все повече и повече. 
Мнението ми е категорично не. Той ама не искам те да те мразят, ако те ме намразят за това, защо по дяволите трябва да ми пука за тези хора. Имат и друг син в София да отидат да нощуват при него, ами не е удобно, значи при нас винаги е, при тях не, апартаментът бил еди какъв си, не ме интересува, всички сме равни. 
Ей така се скапва късно в неделя настроението и нагласата за цялата седмица на човек. Ей така и ако сме някакви, които не се познаваме се скапват отношенията между "младите". 
Девет години бях добра и правих компромиси, е вече няма писна ми да ми се качва всеки на главата, защото те си мислят, че като по-възрастни са прави и защото понеже тяхното мнение е най-великото. 
Тази година съм казала, че почвам да гледам само себе си и какво аз искам и край по въпроса :)

събота, 22 октомври 2016 г.

Лесен кекс с кондензирано мляко / Easy cake with condensed milk

   Отдавна не съм поствала нова рецепта въпреки, че доста често напоследък правя нещо ново в къщи покрай безработицата ми :) За това днес ще ви споделя тази рецепта за бърз и лесен кекс с кондензирано мляко, която е адаптирана и леко променена от дадената тук

    Продукти:
  • 350 мл кондензирано мляко (имах от това на Лидъл, което всъщност не е подсладено)
  • около 1 ч.ч. захар (аз ползвах тръстикова, по желание може да се сложи и повече зависи колко сладко обичате)
  • 4 яйца
  • 2-3 с.л. олио (аз лично ползвам зехтин)
  • 1 ч.л. канела
  • 120 г брашно
  • 1 пакетче бакпулвер
  • около 1 ч.ч. захаросани цитрусови плодове
   Приготвяне:
      Разбиват се хубаво с миксер кондензираното мляко и захарта  (аз го правя на ръка, тъй като не обичам излишното ползване на уреди :) След което се прибавят едно по едно яйцата и хубаво се хомогензира. След това последователно се прибавят олиото, брашното, канелата и бакпулвера, когато всичко е хубаво разбъркано се слагат захаросаните плодове. Сместа се поставя в добре намазнена с масло и поръсена с брашно форма за кекс и се пече на 180 °С за 20 - 25 минути.
      Когато е малко по изстинал кекса се поръсва обилно с пудра захар.




I have not posted new recipe for long ago. So today I will share with you this recipe for a quick and easy cake with condensed milk, which is adapted and slightly modified by the given here.

 Products:

  • 350 ml condensed milk (I used one, which actually is not sweetened) 
  • about 1 cup sugar (I used the cane sugar, you can put more sugar depending on how sweet you love)
  • 4 eggs
  • 2-3 tablespoons oil (I personally use olive oil)
  • 1 tsp cinnamon
  • 120 g flour
  • 1 packet of baking powder
  • about 1 cup candied citrus

 Preparation:   
     Mix well the condensed milk and sugar with mixer (I do it by hand because I don't like to used additional devices ;) Then add the eggs one by one and stir well. After then add successively oil, flour, cinnamon and baking powder when everything is mixed well, put in the mixture candied fruit. 
       Place the mixture in a well-greased with butter and sprinkled with flour cake pan. Bake at 180 ° C for 20-25 minutes.

      When the cake is slightly cooled, sprinkle generously with powdered sugar.

сряда, 19 октомври 2016 г.

Tea time или чайовете, които харесвам част 2

Здравейте, 
днес реших да ви позанимавам отново с част от моите любими чайове (част 1 можете да прочетете тук). В днешната публикация ще има 4 различни вкуса и марки черен чай, а ето ги и тях: 


Fruit Variations Black tea (raspberry, apple, cherry и melon), Pickwick, Холандия - 20 пакетчета, по 5 от всеки вкус. Съдържа: черен чай, аромати и парченца плодове съответно малина, ябълка, череша и пъпеш. Най ми харесаха малината и черешата, пъпеша е "меко" казано странен, а и ябълката не ми хареса особено много. Но пък винаги е интересно да пробваш нещо ново, така все пак си изграждаш вкус и след това купуваш само това, което наистина се е доказало за теб. Така, че препоръчвам да пробвате тази кутийка пълна с различни вкусове и кой знае може да се изненадате много приятно :) Като цяло хубав черен чай, прекрасен за сутрешна закуска и поемане на малко кофеин ;)


Lady Grey Tea, Twinings, Англия - 20 пакетчета. Съдържа: черен чай, портокалова кора, лимонова кора и цитрусов аромат. (Според описанието на фирмата това е: фин черен чай перфектно балансиран с вкус на цитрусови плодове: бергамот, портокал и лимон) 
Това е един от най-, най-любимите ми чайове, за съжаление не се предлага в България и аз си го набавям от iHerb. Много обичам цитрусови плодове особено лимоните и грейпфрутите, за това няма как и да не ми хареса този чай. Описанието на фирмата е изключително точно, определено много добре балансиран вкус и аромат. Води се чай със слаба сила, но на мен ми действа много ободряващо рано сутрин. Ако можете да си го набавите препоръчвам с две ръце и два крака хаха...

А сега е ред и на най-, най-, най-любимия ми чай, който за съжаление отново не може да се закупи в България и отново източникът ми за него е iHerb
White Chocolate Mocha black tea, STASH, САЩ - 18 пакетчета. Съдържа естествени съставки: какови черупки, черен чай, канела, вкус тирамису, вкус на кафе, шоколадов вкус, вкус на бял шоколад. Както ви бях писала кафе не пия и не обичам, за разлика от аромата му който обожавам. За това и този чай е най-невероятното усещане, което човек с моите предпочитания може да си достави :) Не пиеш истинско кафе, а чай с неговите вкус и аромат. Хем те събужда заради кофеина, хем не е кафето с всичките му странични ефекти. Една чаша пълна със 100 %-во удоволствие...


Последния чай, за който ще ви пиша днес е лесно достъпен и също много хубав:
Earl Grey, Ahmad, Англия - 20 пакетчета. Съдържа: черен чай, аромат на бергамот. Много приятен черен чай, прилича на този на Twinings, но е доста по-слабо ароматизиран, тъй като съдържа само един от ароматите, а именно бергамот. Въпреки всичко, като се има в предвид, че може да се намери на всякъде по магазините е една доста добра алтернатива на Lady Grey Tea и определено ви го препоръчвам.

Това е за днес от мен и до скоро с някой нов чаен пост :)