вторник, 28 януари 2014 г.

Майк Хорн - Покорителят на невъзможното Експедиция "Арктос"

70 % от тази книга прочетох в болницата в очакване на съдбата ми :) Странно да четеш как един нормален човек се подлага на такова изпитание по собствена воля, докато ти самия не знаеш, какво да очакваш и само едно изследване на един хормон ще реши късно в 22.00 часа с операция по спешност на следващия ден в 8.00 съдбата ти за следващата една година. 
Та стоя си аз в болнцата и си чета, как Майк Хорн на няколко пъти пада в снега и чувства как умира, колко хубаво и приятно е чувството в сравнение със заобикалящия го студ и мраз. Сякаш по-лесното е просто да се оставиш всичко да те погълне и да изчезнеш, но там е семейството му, двете му прекрасни дъщери, съпругата му, брат му и т.н., не може да ги предаде и вътрешният му глас дава сетни усилия на волята му за да продължи да не остави любимите си хора. Определено вдъхновяваща книга, дава много сили и моменти за размисъл.
Изключително добре написана, въвлича те прекрасно в това, с което той се бори, мисли и чувства. Срещите му с различните народи населяващи Арктическия полярен кръг показват колко далеч сме ние хората от цивилизацията от истинската си същност и човечност. Хората там са толкова сърдечни, споделят и малкото, което имат  с един странник, един напълно чужд за тях човек.  Живеят с малко, не ламтят за много, страхуват и се почитат природата, защото знаят нейната истинска сила. 
Ние отдавна сме се отдалечили от тези чисто човешки качества за сметка на грубостта в отношенията, завистта и отмъщението. Мислейки си, че сме най-великите и непобедими понеже живеем захлупени в малките си апартаментчета и души. 
Загубили сме всичко това по своя воля и дано повече хора прочетат тази и други подобни книги за да възвърнат вярата в себе си, че могат да бъдат хора в истинския смисъл на думата и да осъзнаят, че природата е по-силна от всички нас и стига да иска с един жест може да ни унищожи.

петък, 24 януари 2014 г.

Колко точно сила притежаваме....

Казват, че на силните хора Господ им праща изпитания, хм... честно да си кажа на мен вече взема да ми писва и ако може да се спре малко, че силни, силни ама докога никой не знае...
Ок издържах сложната коремна операция, осъзнах и изпитах болестта си 6 месеца в менопауза на инжекции, след това разбрах и за отстранените ми ляв яйчник и тръба, след това и този ужасен проблем със зъба, също и някакви периодични прояви на уртикария, но с това последното вече прекали :( 
За две седмици да минеш от безграничната радост и любов да разбереш, че в теб расте малко човече, а след това да изпиташ острата болка в корема, от която толкова много си се боял, и за два дена да минеш по спешност за операция от извънматочна бременност, вече наистина ми дойде в повече. Да имах късмет, че отидох на време и че не е в другата тръба и ни остава шанса за нормална бременност, но толкова боли и мъката е толкова силна, че не знам кога напълно ще успея да го преживея...
Държа се за пред всички, но когато съм сама не спирам да плача... тежко е, много е тежко. Имам вярата, че някой ден ще си имаме така желаното детенце, но това не променя сегашната ми мъка.
Само мога да съм благодарна на любимия ми човек за подкрепата и любовта, което никак не е малко, че за какви случай съм чувала...
Дано това е последния път, в който Господ си играе с нас и следващия път ни даде това, което толкова искаме...

четвъртък, 9 януари 2014 г.

Американски богове - Нийл Геймън

Не блестя със сладкодумие и изящество в писането, така че с една дума това е книга, която определено си заслужава да бъде прочетена. 
Всички казват, че това е най-добрата му книга, може и да са прави... Аз до сега съм прочела тази и Никога, никъде, никой лично предпочитам втората. Доста по-оригинална ми се видя, но и Американски богове никак не е лоша.
Обикновено не обичам и не пробвам нещата, които се възхваляват много, но в този случай хвалебствията не са напразни, тъй че прочетете и споделете как ви се струва.

Малко цитатчета (от малка това ми е най-любимото нещо да си вадя цитати от книгите и имам не и една изписани тетрадки с тях :) :

1. "Спомни си какво бе казал Уензди и неволно се усмихна: беше се наслушал как хората си обясняват един на друг, че не бива да потискат чувствата си, че трябва да им дават воля и да се отърсват от болката. Помисли си, че могат да се кажат много неща за потисканите чувства. Подозираше, че ако го правиш достатъчно дълго достатъчно дълбоко, много скоро няма да усещаш нищо."

2. "По-трудно е да убиеш идеите, отколкото хората, но накрая и те могат да бъдат убити."

3. "Истината е лошо нещо, притеснява хората и те не идват втори път. Аз обаче умея да ги лъжа, казвам им каквото искат да чуят."

4. Такава е вечната лудост на човека - вметна Уензди, след като подкара колата. - Той гони сладката плът, без да осъзнава, че тя не е нищо друго освен красива обвивка на костите. Храна за червеите.Нощем се допираш до храна за червеи."

5. "Установи, че ако върви, не му се налагаше да мисли, а тъкмо това му харесваше: когато мислеше, съзнанието му отиваше на места, където той нямаше власт, места, където се чувствашепритеснен. Най-доброто нещо бе изтощението. Когато беше изтощен, мислите му не го отвеждаха при Лора, при странните сънища или при неща, които нямаше как да съществуват и бяха невъзможни."

6.  "-Вие, хората, говорите за живите и мъртвите, сякаш това са две взаимно изключващи се категории. Сякаш не можеш да имаш река, която същевременно е и път, или песен, която да е и цвят.
- Не можеш-потвърди Шадоу.-Ти можеш ли?
Ехото му прошепна собствение му думи през езерото.
-Трябва да помниш, че животът и смъртта са различните страни на една и съща монета - рече сприхаво господин Ибис. - Като ези и тура върху монетата от двайсет и пет цента."

7. Невинаги помним нещата, които не ни правят чест. Оправдаваме ги, покриваме ги с красиви лъжи и с дебелата прах на забравата."

8. "Хората вярват, помисли си Шадоу. Това правят хората. Вярват. А после не искат да поемат отговорност за вярата си: измислят разни неща и не се уповават на измислиците. Хората населяват мрака - с призраци, с богове, с електрони, с приказки. Хората си въобразяват разни неща и хората вярват: нещата се случват именно благодарение на тази вяра, на тази непоколебима като сила вяра."

9. " Запита се дали домът е нещо, което след известно време се случва с мястото,  или е нещо, което накрая намираш, стига да си вървял достатъчно дълго, да си чакал и да си го искал силно."

Приятно четене! :)