четвъртък, 11 август 2016 г.

Един ден в Кюстендил

    Преди две седмици, когато напуснах работа (между другото най-доброто решение от дълго време насам, което взех) казах на мъжа ми, че когато ходи в командировка някъде в България особено ако е място на което не съм ходила ще пътувам с него. Аз да се разходя, той ще си върши работата и ще си има компания по пътя :) И не трябваше да чакам дълго време за да се случи това, първа спирка Кюстендил дано в следващите седмици, които ще съм си в къщи да има още ...
     На бързо се подготвих, какво има за гледане и къде да се разходя, в последствие съкратих доста нещата, защото реших, че не ми се гледат музеите. Всичко в центъра на мен поне ми е на една ръка разстояние, може би на хората от града да им е дълго, но аз съм свикнала на големи разстояния. Общо за деня сигурно навъртях 10-на км, единственото, което не успях да стигна, а исках беше Хисарлъка и Зоологическата градина. Сега като гледам картата съм била почти там, но жегата, липсата на хора и гората реших, че ще е по-добре да се връщам, а и времето напредваше и не знаех кога ще свърши мъжа ми за да се съберем заедно :)
     Първото нещо, което видях е джамията "Ахмед Бай", в която в момента се помещава част от регионалния исторически музей на града. 



Тя е реставрирана и изглежда доста добре, първоначалния план беше да влезна да разгледам експозицията там, но в последтсвие се отказах (между другото имайте в предвид, че всички музеи, които са под шапката на Регионалния истроически музей са безплатни всеки четвъртък, а имат и билет за посещение на всичките само за 7 лв., иначе вход за всеки поотделно за възрастни 3 лв.). Около джамията може да се видят като забележителности също и римските терми, Пирговата кула и Чифте баня. 

След това поех към центъра на града. Хубав голям площад, дървета и зеленина навсякъде, много хубава стара реставрирана сграда на общината, по пешеходната зона пълно със заведения изобщо един нормален и чист център. Приятно е за раходка, не видях бездомни кучета, което поне на мен ми прави много добро впечатление. След като се мине Железният мост се стига до основната сграда на Регионалния исторически музей, а след него до така наречените Езерата. Има две изкуствени езера, едното за водни колела, другото има фонтан в него. Приятно е да седне човек на сянка, много тихо и спокойно е това място и има чудна гледка към една част от планината.



След като си починах продължих напред към едно от малкото неща, който наистина исках да посетя, а именно Художествената галерия Владимир Димитров - Майстора. Майстора е един от най-любимите ми художници и нямаше как да изпусна да видя за пореден път неговите картини. Входа за галерията е 4 лв., на два етажа и една много приятна изненада, която на много хора може да им се стори странна, но мен лично ме изкефи максимално. Имаше картини от пленер на млади художници и имаше допълнителна изложба на картини от художествената галерия в Стара Загора. И изненадата беше зали със склуптори на млади творци, но в една абсолютно урбан обстановка, неизмазани стени, настилка чакъл и бетон, покрив стъклен с тръби и т.н., много яко беше и мен много ме изненада и ми хареса като решение. Обичам такива не наредени неща, даже малко екстравагантни. 



Художествената галерия наистина ми напълни душата и след нея продължих отново към центъра в издирване на другите забележителности и път към Хисарлъка. Освен красиви сгради има и доста забравени и порутени такива, като по-долната джамия: 


а също и: 

Има и много хубаво обрасли блокове като този:


На центъра влезнах в  красивата възрожденска църква "Успение Богородично" за да запаля свещички и успях да си открадна няколко кадъра: 


Разхождайки се успях да стигна и до друга църква "Свети Великомъченик Мина", там не влезнах, но ѝ направих една външна фотосесия :) 



Едно от малките разочарования за деня беше това, че в къщата, която исках да посетя, а именно "Емфиеджиевата къща", където не много любезно ми казаха, че жената я нямало и да дойда утре. При наличието на други още трима човека на място, нещо не ми стана ясно колко толкова сложно е да пуснеш един човек, но както и да е. 

След това вече реших, че е време да се насочя към Хисарлъка. Четох ето тази статия и реших да поема по пътя на стълбичките, които много силно могат да се нарекат стълби, тъй като са почти пред разпад, минава се през такива странни и забутани места, където мисля скоро човешки крак не е стъпвал, че направо ми се замота главата и си представях как излиза от някъде някой психопат и никой няма да разбере къде съм.... хаха имам богато въображения казвала ли съм ви :) След това по тях стигнах до асфалтов път около ресторант "Бохемия" и след това нагоре по него. На два пъти се отклоних по две пътеки, които трябваше да стигнат до Зоопарка, но не мисля, че стигаха или мен поне ме достраша да продължа много навътре по тях, тъй като и те изглеждаха като стълбичките и нали разбирате сама жена посред нищото нещо вече започна да ми идва в повечко. За това в един момент вече след като видях тези гледки: 


реших, че е време да си слизам надолу. 

И с това приключих културната част на разходката, защото от 30-те градуса и баира вече трудничко дишах, за това си седнах на пейка в парка до Чифте баня с книга в ръка, хм по-точно с таблет и зачаках мъжа ми да си свърши работата в болницата за да срещнем и хапнем някъде. Хапнахме по една пица в Пицария Ниагара, хубаво заведение, голямо, беше и вкусно , препоръчвам ако посетите града и си тръгнахме към София. По пътя спряхме в Невестино за да видим моста, а и защото мъжа ми си има сантиментални чувства към това село от предната си работа.

Бонус към разходката две срещи с представители на любимото ми животно, а именно котките :) малкия рижко беше толкова сладък направо щях да си го взема, прекрасен малък гальовник.



Изобщо прекрасен ден. Градът и региона много ми харесаха и със сигурност скоро ще се върнем за по-дълго време за да може да се разходим и в селата наоколо, а и в прекрасната планина да не забравяме. 

До скоро! :) 

понеделник, 8 август 2016 г.

Селенът и моето здраве

    Най-доброто доказателство за това дали нещо влияе по начина, по който навсякъде пишат е да се изпробва на собствена глава. 
  След двете операции първата за огромна киста на яйчника и втората за извънматочна бременност, а да не забравяме и ужасното шест месечно лечение с инжекциите Золадекс, за което може да прочетете тук, който и да е организъм би избухнал в нещо неконтролируемо. Разбъркването на хормоните беше абсолютно неизбежно след всичко споменато по-горе, а да не изключваме и големия стрес причинен от работа с малоумни колеги и шефове. Почнах да дебелея не драстично, но въпреки всичко неприятно за мен тъй като все пак винаги съм била в рамките на нормалните килограми, то и сега съм в тях, но аз не се чувствам добре смятам, че 5-6 килограма надолу ще са перфектни за мен. Почнах много да се изморявам, да нямам никакви сили и си сменях емоциите през 5 мин. 
    След дълго четене и проучване стигнах до извода, че може нещо да се случва с шитовидната ми жлеза за това реших да си направя ехографски преглед. Резултатът беше, че двата дяла са с нормални размери, без лезии и липса на наличие на увелечени регионални лимфни възли, но с леки дифузни промени и леко намалена ехогенност, в следствие на което ми беше предложено от лекаря да си направя изследване на хормоните, както жената се изрази за всеки случай. 
    Послушах съвета и няколко месеца по-късно си направих изследвания за TSH, Free T4 (fT4), TAT (Tg Ат) и MAT (TPO Ат) в МДЛ Бодимед, защото след известно проучване стигнах до извода, че може и да е добра лаборатория с добри специалисти. Единствения показател извън нормата беше този за TSH. Той трябва да е в рамките на 0.27 - 4.20 uIU/ml, моят беше 5.09 кажи речи почти единица над нормата. 
   Веднага в мен се прокраднаха едни мисли за ходене по лекари, предписване на разни гадни лекарства и т.н. (да уточня, че по принцип и нямам много вяра на лекарите, мисля, че за съжаление всичко в България се превърна в бизнес, а и не само при нас де). В следващия момент се върнах към добрия стар интернет с въпроса как естествено може да се по-добри функцията на щитовидната жлеза. След дълго проучване стигнах до извода, че трябва да започна да пия селен
  Селенът има много положителни влияния върху целия организъм, но най-вече върху имунната система и щитовидната жлеза. Другият полезен елемент, който всички знаем е йодът, но за него нещата трябва да са доста по-контролируеми и не до там безопасни ако се взимат грешни дози, така че както и по-горе написах всичко сочеше селенът, като евентуално спасение пред алтернативата на конвеционални терапии и лекарства.
    Поради влечението ми към по-чистите продукти във всяка една част от живота и тук се насочих към такъв продукт, а именно Selenium на Viridian. Селенът в тези таблетки е под формата на L-селенметионин 200 мкг на базата на люцерна, спирулина и боровинка в растителна целулозна капсула. Приема се по 1 таблетка на ден.
     Вече пия селенът като добавка една година и половина, всеки месец, но прекъсвам някои дни къде от мързеливост, къде от забрава. В резултат преди два месеца като си направих изследванията отново, което се явява около година и три месеца след първите изследвания стойността на хормона TSH е вече 2.52, което е на половината на предния резултат. Направих изследванията в същата лаборатория за по-голяма достоверност. Всички останали резултати са почти същите, даже и еднакви с предните.
     Други ползи от пиенето на селена при мен са:
        * на единия си крак преди да почна да пия селен по стъпалото имах доста кокоши трънове, много дълбоки и болезнени при продължително ходене. Опитвах разни други методи, но резултатите бяха бавни и се отказвах бързо. Когато започнах да пия добавката беше зима и не си поглеждах много стъплата освен, когато ги мажех с крем и така след няколко месеца изведнъж установих, че всички кокоши трънове са изчезнали като с магическа пръчка и то без да правя нищо. Единствената промяна беше селена. Както знаете кокошите трънове се появяват предимно при отслабена имунна система, за това и с пиенето на селена при мен те изчезнаха и до сега не са се появявали пак.
          * от година и половина съм се разболявала само един единствен път с лека хрема за около 3 дни, нали си знаете заради имунната система :)

Малко дългичка публикация стана, но пък исках да съм достаъчно изчерпателна и полезна, дано на някой помогне опита ми със селена.

До скоро и бъдете здрави :)