четвъртък, 11 август 2016 г.

Един ден в Кюстендил

    Преди две седмици, когато напуснах работа (между другото най-доброто решение от дълго време насам, което взех) казах на мъжа ми, че когато ходи в командировка някъде в България особено ако е място на което не съм ходила ще пътувам с него. Аз да се разходя, той ще си върши работата и ще си има компания по пътя :) И не трябваше да чакам дълго време за да се случи това, първа спирка Кюстендил дано в следващите седмици, които ще съм си в къщи да има още ...
     На бързо се подготвих, какво има за гледане и къде да се разходя, в последствие съкратих доста нещата, защото реших, че не ми се гледат музеите. Всичко в центъра на мен поне ми е на една ръка разстояние, може би на хората от града да им е дълго, но аз съм свикнала на големи разстояния. Общо за деня сигурно навъртях 10-на км, единственото, което не успях да стигна, а исках беше Хисарлъка и Зоологическата градина. Сега като гледам картата съм била почти там, но жегата, липсата на хора и гората реших, че ще е по-добре да се връщам, а и времето напредваше и не знаех кога ще свърши мъжа ми за да се съберем заедно :)
     Първото нещо, което видях е джамията "Ахмед Бай", в която в момента се помещава част от регионалния исторически музей на града. 



Тя е реставрирана и изглежда доста добре, първоначалния план беше да влезна да разгледам експозицията там, но в последтсвие се отказах (между другото имайте в предвид, че всички музеи, които са под шапката на Регионалния истроически музей са безплатни всеки четвъртък, а имат и билет за посещение на всичките само за 7 лв., иначе вход за всеки поотделно за възрастни 3 лв.). Около джамията може да се видят като забележителности също и римските терми, Пирговата кула и Чифте баня. 

След това поех към центъра на града. Хубав голям площад, дървета и зеленина навсякъде, много хубава стара реставрирана сграда на общината, по пешеходната зона пълно със заведения изобщо един нормален и чист център. Приятно е за раходка, не видях бездомни кучета, което поне на мен ми прави много добро впечатление. След като се мине Железният мост се стига до основната сграда на Регионалния исторически музей, а след него до така наречените Езерата. Има две изкуствени езера, едното за водни колела, другото има фонтан в него. Приятно е да седне човек на сянка, много тихо и спокойно е това място и има чудна гледка към една част от планината.



След като си починах продължих напред към едно от малкото неща, който наистина исках да посетя, а именно Художествената галерия Владимир Димитров - Майстора. Майстора е един от най-любимите ми художници и нямаше как да изпусна да видя за пореден път неговите картини. Входа за галерията е 4 лв., на два етажа и една много приятна изненада, която на много хора може да им се стори странна, но мен лично ме изкефи максимално. Имаше картини от пленер на млади художници и имаше допълнителна изложба на картини от художествената галерия в Стара Загора. И изненадата беше зали със склуптори на млади творци, но в една абсолютно урбан обстановка, неизмазани стени, настилка чакъл и бетон, покрив стъклен с тръби и т.н., много яко беше и мен много ме изненада и ми хареса като решение. Обичам такива не наредени неща, даже малко екстравагантни. 



Художествената галерия наистина ми напълни душата и след нея продължих отново към центъра в издирване на другите забележителности и път към Хисарлъка. Освен красиви сгради има и доста забравени и порутени такива, като по-долната джамия: 


а също и: 

Има и много хубаво обрасли блокове като този:


На центъра влезнах в  красивата възрожденска църква "Успение Богородично" за да запаля свещички и успях да си открадна няколко кадъра: 


Разхождайки се успях да стигна и до друга църква "Свети Великомъченик Мина", там не влезнах, но ѝ направих една външна фотосесия :) 



Едно от малките разочарования за деня беше това, че в къщата, която исках да посетя, а именно "Емфиеджиевата къща", където не много любезно ми казаха, че жената я нямало и да дойда утре. При наличието на други още трима човека на място, нещо не ми стана ясно колко толкова сложно е да пуснеш един човек, но както и да е. 

След това вече реших, че е време да се насочя към Хисарлъка. Четох ето тази статия и реших да поема по пътя на стълбичките, които много силно могат да се нарекат стълби, тъй като са почти пред разпад, минава се през такива странни и забутани места, където мисля скоро човешки крак не е стъпвал, че направо ми се замота главата и си представях как излиза от някъде някой психопат и никой няма да разбере къде съм.... хаха имам богато въображения казвала ли съм ви :) След това по тях стигнах до асфалтов път около ресторант "Бохемия" и след това нагоре по него. На два пъти се отклоних по две пътеки, които трябваше да стигнат до Зоопарка, но не мисля, че стигаха или мен поне ме достраша да продължа много навътре по тях, тъй като и те изглеждаха като стълбичките и нали разбирате сама жена посред нищото нещо вече започна да ми идва в повечко. За това в един момент вече след като видях тези гледки: 


реших, че е време да си слизам надолу. 

И с това приключих културната част на разходката, защото от 30-те градуса и баира вече трудничко дишах, за това си седнах на пейка в парка до Чифте баня с книга в ръка, хм по-точно с таблет и зачаках мъжа ми да си свърши работата в болницата за да срещнем и хапнем някъде. Хапнахме по една пица в Пицария Ниагара, хубаво заведение, голямо, беше и вкусно , препоръчвам ако посетите града и си тръгнахме към София. По пътя спряхме в Невестино за да видим моста, а и защото мъжа ми си има сантиментални чувства към това село от предната си работа.

Бонус към разходката две срещи с представители на любимото ми животно, а именно котките :) малкия рижко беше толкова сладък направо щях да си го взема, прекрасен малък гальовник.



Изобщо прекрасен ден. Градът и региона много ми харесаха и със сигурност скоро ще се върнем за по-дълго време за да може да се разходим и в селата наоколо, а и в прекрасната планина да не забравяме. 

До скоро! :) 

Няма коментари: