събота, 22 юни 2013 г.

Ежедневие 22.06

Не знам защо сънародниците ми всекидневно трябва да ме убеждават, защо по дяволите на власт идват само идиоти и защо държавата ни е на това дередже. Еми народа ни е такъв за това и управниците са ни такива.
Две случки само от днес:
   Първата: влизам в магазин Билла за едно единствено нещо (студено и за пиене :)). Има два вида каси експресна и нормална. Логичното би било на екпресните каси да са хората като мен с по едно две неща, а на нормалните тези, които са пазарували повечко нещица. В някоя нормална държава може би да, но не и тук. На всички експресни каси бяха хора с пълни кошници, които дори не можаха да държат вече в ръцете си и ги подридваха, а всички като мен бяхме принудени да бъдем на нормалните каси. Стоях и не можех да повярвам, що за простотия е това. 
   Втората: Минавам покрай Св. София и паметника на незнайния войн и очите ми съзират възрастна жена да разхожда кучето си в градинката и цветята около паметника. То, че вече нищо не зачитаме е ясно, ама чак пък толкова и то от възрастен човек, наистина започва да ми идва в повечко. Не искам и да си представям къде точно какво е правило.

събота, 15 юни 2013 г.

Как да преодолеем страничните ефекти на лечението със Zoladex

Както повечето от вас знаят декември месец миналата година за около два дена разбрах, че имам огромна киста и преминах една май сложничка операция, имайки в предвид размера и. Месец след това разбрах и резултатите от хистологията, които показаха ендометриоза. Няма да се разпростирам върху заболяването, който иска може да прочете в интернет. 
При този вид диагноза веднага следва лечение под формата на инжекции с няколко определени препарата, някои от които както прочетох по-късно не напълно ефективни. На мен ми бяха предписани най-ефективните, общо взето не прочетох на някои да не са подействали още от първия път. 
Моят "късмет" се казваше Zoladex за шест месеца на всеки 28 дни подкожно в корема. Инжекцията съдържа имплант с гозерелин ацетат, който влияе на хипофизата и спира производството на женски хормони. Целта е да се "излекува" или по-точно спре за някакъв период от време развитието на ендометриозата и образуването на нова киста. 
С една дума за период от шест месеца влизате в изкуствена менопауза и всички произтичащи от този период неудобства като топли вълни, намаляване на плътността на костите, умора и т.н. 
Доста шокиращо ми беше в началото, имах един известен период до първата инжекция и както писах и преди бях в голям размисъл дали да започвам лечението, тъй като не вярвам особено много в традиционните лекарства и лекарите по принцип. В крайна сметка реших да пробвам за да знам, че съм направила всичко, което може да направи традиционната медицина. Тамън се бях по съвзела от операцията и трябваше да хукна по личната лекарка, здравни каси и аптеки за изписване на лекарството. Изводът от това ми е, че системата е ужасно тегава и меко казано малоумна. Какво практично намират нашите творещи глави в парламента един хронично болен човек да минава целия преход от висенето пред личния лекар и ходенето до аптеката всеки месец  не знам. Пълна загуба на време и нерви, а и вероятността да се разболеете от другите болни пред кабинетите не се изключва изобщо. Би трябвало да е като във всички нормални държави цялата информация я има в електронен вариант и човек направо минава през аптеката взима си нужното и толкоз. 
В по-горе споменатия период четях много, ежедневно, през цялото време за действието на лекарството, за болестта и т.н. Благодарение на това четене взех доста предпазни мерки за да се чувствам възможно най-добре през периода на лечението. Странно, че това са неща, които би трябвало лекарите да ни казват, но на голям процент от момичетата никой не им е казал за действието на лекарството и страничните ефекти, както беше и в моят случай между другото. Може и грешката да е в мен, че не питам, но все си мисля, че това би трябвало да е тяхна работа, а не ние като някакви полицай да разпитваме, но който не пита си има интернет :) 
За мен решението бяха хранителни добавки във възможно най-здравословен вид, т.е. с възможно най-малко гадни съставки за направата на "хаповете" и основната съставка в тях да е предимно някоя билка. 
Първият ефект, който се появява една-две седмици след първата инжекция са ужасните топли вълни. Наистина са гадни, особено тези през ноща. Събуждаш се посреднощ целия вир вода, отгоре до долу. Чувството е подобно на това да си с температура от около 39 градуса и да си изпотен през цялото време ;) За намаляването на топлите вълни пиех масло от вечерна иглика. Наистина помага, можех да спя нощем, намалява силата и честотата им. Трябва му малко време да подейства, но когато стане постоянна част от лечението през този период определено действието е чудесно.
Второто, за което искренно се притеснявах беше намаляването на костната маса. Четох, че много момичета, които не са ползвали нищо за това са имали ужасни болки в костите. Нещо, което определено нямаше да изтърпя за това и веднага започнах да пия калций и по точно ето този. Има си всичко, което е нужно за усвояването на калция, формулата е достатъчно чиста откъм допълнителни гадости и определено имаше ефект. Мога да кажа, че не съм имала никакви болки в костите, а се надявам и да е имало ефект и в запазването на костната маса.
Последното нещо, което дълго мислех, че не мога да повлияя по никакъв начин и, което всъщност беше най-изтощаващото за мен беше непрекъснатата и безпричинна умора. Чувството е предполагам на това да изкопаеш две-три ниви, но в моя случай аз просто нищо не правих и умората беше там. Постоянна, ужасна, натоварваща ме психически умора. Чувството, че не можех да и повлияя и това, че по принцип съм толкова деен и движещ се постоянно човек, а сега трябваше да не правя почти нищо за да не се изтощя напълно, ме съсипваше. След един случайно проведен разговор с една от колежките ми разбрах, че съм имала решението си в къщи закупено и стоящо в шкафа с мислите как по дяволите да го ползвам. Веднага след това почнах и ефекта беше просто невероятен. Става въпрос за маката. По принцип се увличам от тези неща за веганство, суровоядство, супер храни и т.н. и бях закупила маката под формата на прах и се чудех как ще е най-добре да я позлвам за да не усещам вкуса и. 
Както споменах веднага след този разговор започнах да пия по половин чаена лъжичка мака всеки ден, като я разтварях най-често в подобни напитки. Става нещо наистина много приятно за пиене, а ефекта беше просто поразителен. Почти веднага започнах да се чувствам много по-издръжлива, силна и умората намаля драстично. С една дума започнах да се чувствам като жив човек :) Имах сили, можех да ходя повече от 30 мин без след това да съм напълно изтощена. Бях изключително щастлива, че успях да повлия и на този неприятен страничен ефект. Не на последно място маката се води и "билкова виагра", определно действа ;), защото при липсата на женските хормони и умората определено няма да имате никакво желание за секс, а все пак си е нещо, от което човек има нужда.
Едновременно с по-горе споменатите добавки, промених или по точно все още се опитвам да променя начина си на хранене. Гледам да е предимно с ядки, плодове и зеленчуци, по възможност сурови. Намалих почти до минимум консумацията на месо, нужно е тъй като е бъкано с какви ли не хормони. Трябва да огранича млечните, тестените и сладките, но уви това ще ми случи доста по-трудно. Не смятам да се вманиачавам, тъй като въпреки всичко си мисля, че човек трябва да си консумира всичко, но в определни количества и разбира се да се чувства добре, а не да е натоварен от това да мисли постоянно ама сега това, защо го изядох или това сега не трябва да го ям и т.н. 
Разбира се не на последно място за да преодолеете, каквото и да е лечение е нужно да  имате и много хора около вас, които да ви карат да се чувствате добре, да ви карат да се усмихвате и да не мислите за това, което се налага да преживеете. Много съм благодарна на прекрасното ми семейство, приятеля ми, приятелите ми, колегите и всички хора, които обичам и те мен.
Пиша това ден след последната инжекция, сега чакам след окло 50-70 дни организмът ми да си възстанови функциите и дано до края на годината да мога да ви се похваля с някоя хубава новина, относно появата на нов член в семейството ни :)

събота, 25 май 2013 г.

Знаем ли как да продаваме....

...или има още много хляб докато се научим.

По принцип съм възпитан и коректен човек/клиент и бих искала същото отношение и от продавача/касиера стоящ срещу мен. И поради това, че в 90 % продавачите/касиерите не стават за тази работа ми става доста сложен процеса на пазаруване. Има разбира се и изключения, което е наистина много хубаво :) но са наистина рядко.

Като човек работещ във фирма, която основната дейност е търговската, ако аз се държа така с клиентите ни по телефона, както 90 % от хората, които ме обслужват мен, определено досега да съм изхвърчала от работното ми място. По принцип в нашата фирма клиента е на пиедестал, гледаме възможно най-много да угаждаме, но разбира се с мярка. Може да има и много клиенти или разни държавни лица, с които контакуваме и които не са ни много симпатични, но гледаме да не го показваме, в крайна сметка хлябът на масата ни зависи от тях.

Явно обаче не всички работодатели и работници смятат така. Знам, че да имаш нормално заплатена работа (която и да харесваш)  в момента е изключително сложно да намериш и задържиш, но това не значи, че когато работиш нещо, което не ти харесва трябва да си го изкарваш на хората. Би трябвало да се опитваш да го правиш добре най-малкото и за да се чувстваш ти добре, но.... явно не всички мислят така.

Поводът за тази ми публикация е наскоро разиграла се случка между мен и касиерка на един био магазин, чието име няма да споменавам, но смятам от сега да продължа пазаруването си в него през интернет, точно защото не ми се среща с такива празноглави хора. Въпросният магазин издава клиентски карти, чийто ползвател се облагодетелства от някаква отстъпка, която между другото никъде не е оповестена точно каква, но надявам се като най-накрая успея да я взема да разбера :) Та звъннят ми по телефона казват ми, че мога да избера как да си я взема и аз предпочетох да я взема на място, тъй като така или иначе исках да си пазарувам. Отивам на касата и съвсем спокойно питам касиерката дали е получавала карта на моето име, а отговорът беше: "Не съм, а и смятам, че на колегите не им е до вашата карта, тъй като правим ремонт." -разбира се всичко това казано с една мазна усмивка, казваща нещо от сорта на дреме ми за твоята карта, плащай и се разкарвай. Яд ме е, че бях твърде уморена след работа за да и отговоря, просто замълчах, погледнах я недоумовящо и не отговорих на поздрава за лека вечер, иначе винаги го правя навсякъде с всеки. По принцип това би било достатъчно за мен никога повече да не влезна в този магазин, което и мисля да направя, но за сега ще остана он-лайн клиент, но при още един такъв случай сигурно ще прекъсна и този начин на пазаруване от тях. 

Както казах винаги има и изключения, вчера влезнахме в магазин на българската марка Akropol намиращ се на Пиротска, ами какво да ви кажа ето това беше обслужване на ниво и от двете дами, които бяха на работа. От началото до края на престоя ми в магазина, се чувствах толкова комфортно и приятно, което е знак, че от сега нататък ще посещавам често магазина. Нито досаждаха, нито нахалстваха или пък да те гледат с поглед взимай нещо и изчезвай, или пък за какво изобщо влизаш само да ми нарушаваш спокойствието. 

Изводът е, че все пак има надежда за нормално обслужване в тази държава, но трябва да го търсиш като детектив..., а колко лесно би било просто да имаме малко елементарно възпитание, защото според мен това е всичко, от което се нуждае един продавач/касиер за да бъде учтив и коректен с клиента, и за да го накара той да се върне отново.

събота, 19 януари 2013 г.

Ежедневие 19.01

Днес сновейки с колата насам натам да пазаруваме съвесем случайно прочетох следната мисъл на задницата на колата пред нас : "shit happens to all of us..." е мамка му това е най точното нещо което съм прочела от доста време насам. За съжаление си е самата истина, колкото и да си мислим, че сме неуязвими, че това и онова се случва само на другите изведнъж реалността ни удря яко с парцала през лицето, а пък ние дано прогледнем. Изходът обаче не е ясен :)

петък, 18 януари 2013 г.

Ежедневие 18.01

Дали добрата новина може да е само добра?
Мисля, мисля и отговора май е не. Поне в моя случая, когато разбрах резултатите от хистологията. Може и аз допълнително да се филмирам, може за някой друг тези резултати да са прекрасни, но на мен някак ми се е свило сърцето като знам, че в следващите шест месеца на всеки 28 дена трябва да си бия инжекция с някаква гадост, която ще ме накара да се чувствам като жена навлезла в менопауза, а най-лошото е, че тези шест месеца не гарантират оздравяване, а може просто временно да стопират болестта. Но шанса да си имам дете е много по-важен от тези шест месеца, така че ще действаме пък, каквото сабя покаже.

понеделник, 7 януари 2013 г.

2012

Странна година беше признавам, то не бяха едно и две неща, които се случиха. Ей така искам да си напиша някъде запомнящите се случки от изминалата година, защото паметта ми е малко "кратка". Ще го действам хронологично за мое удобство, надали ще ви е интересно, но в мойто местенце е по-важно, какво искам аз :)
Началото на годината не беше кой знае, колко интересно, нещата се въртяха общо взето около ремонта на апартамента, много работа и такива ми ти ежедневни неща. Отново за поредна година около рожденния ми ден се случва нещо гадно, тази година просто бях болна. Надявам се 2013 да промени това, все пак тази година мисля да съм в зала Армеец на Armin van Buuren.
Мдам как щях да забравя, февруари месец бяхме на Добринище за да изпълня най-накрая една от мечтите ми да се кача на ски. Жалко, че бяхме само за два дена, но пък времето беше прекрасно, научихме се да правим рало ;), падахме не веднъж и дваж, но беше безболезнено, въпреки че вярвах в обратното. Плановете бяха и тази година да ходим на ски, но.... ще стигнем и до там.
И тогава дойде "великият" май месец. На първи май се изнесохме и си заживяхме на нашето местенце. Хората са си го казали най-добре сами, колкото и да е трудно. Е на мен лично ми беше много леко дори. Така исках да си е мой дома ми за да си го подредя както искам и да си правя, каквото искам, без да се съобразявам с никои. 
След това дойдоха трите безсънни нощи от 19-22 май. За съжаление нещата, които се случиха не бяха хубави. Точно на рожденния ден на приятеля ми баба му почина. Не че не беше, нещо което не се очакваше, защото в последната година като бяме във Варна и ходихме да я видим, това все се случваше в болницата, но все пак си е неприятно. Чувствах я като моя баба, харесахме се и се приехме още от първата ни среща. И до сега не мога да повярвам, че я няма и като тръгваме за Варна си мисля, че ще отидем и ще я видим. По край случилото се ни се насъбраха съботен работен ден, вечерно пътуване с влака, погребение на обяд, отново влака и бам в понеделник пак на работа. Вечерта имах много работа по един търг и ценообразувах до два часа през ноща, тамън заспах и нали знаете.. земетресението дойде. Изобщо тези три дена бяха кошмарни, единственото хубаво нещо бяха следващите дни около 24 май и доста положителните резултати от търга. Преди да знаем какво ще се случи бяхме резервирали отново на Добринище, една почивца за три дена. Много исках да се качим горе в планината, но времето не ни го позволи. За това пък си отспахме и починахме заради предните дни. Ходихме в едно прекрасно селце Ковачевица, обиколихме Банско и т.н. Между другото бях изключително впечатлена от музея на Никола Вапцаров, по принцип един от най-любимите ми български поети. Прекрасно място е този музей, препоръчвам с две ръце посещението му, а филмчетата, които ни пуснаха направо ме разплакаха.
За поредна година на годишнината ни не бяхме заедно. Тамън бях решила, че след като живеем заедно не ни мърда празнуването, на приятеля ми се наложи една командировка в Смолян за цяла седмица. Дано през 2013 и това да се промени. :)
След това дойде прекрасната една седмица на морето, която започна с партито на Tiesto на стадиона в Несебър, продължи с прекрасните дълги плажове с любимите ми хора от Варна, посещението на Калиакра и плажа Болата, невероятно красиви места. Видяхме делфини, подуха ни малко ветрец, гледахме бурята в морето и се радвахме на слънцето при нас. След това минахме и през Дълбока, по принцип съм си чревоугодник и то голям. Обичам новите и странни вкусове, комбинации и т.н. Е няма такава вкусна рибена чорба, казвам ми... Ядохме много, а накрая се чувствах толкова леко все едно нищо не сме хапнали, такова гастрономно преживяване препоръчвам на всеки, не само заради храната, а и заради невероятната природа на това място. 
След това общо взето нещата пак влезнаха в нормалния си ритъм на обикновенното ежедневие. В къщи, работа, в къщи, работа .... Разбира се разнообразено с много посетени театрални постановки, балет, опитването на нови национални кухни - индийска на пример. Малък ремонт за около месец и хоп имаме си нов хол. :) 
Докато не стигнахме декември. Той си почна също нормално, имахме планове да ходим за Коледа във Варна, но мен все ми оставаше едно такова чувство, че пътуване няма да има. Все пак от всичко имаше хубаво нещо този месец концерта на Мазонакис в зала Армеец, жалко че не беше пълно, но човека се раздаде на 100 %, а този глас, просто невероятен. 
Два дена след концерта имах записан час на ехограф профилактично дет се вика. Не че не чувствах, че нещо става се мен, но все се надявах да не е толкова сериозно. Е оказа се сериозно и на 18.12 бях на операционната маса. Сега гледайки го мина и замина, но тогава какви ли не мисли ми минаха през главата. Важното е, че всичко мина добре, а и възстановяването върви също добре.
Ей такава ми беше годината. Пълна с от всичко по-малко. 
През цялата година в мен не стихнаха едни "грешни" чувства, мисля няма и да стихнат скоро. Странни същества сме човеците, спор няма, но на сърцето трудно се забранява. За сега всичко е ок, нищо не се случи, но докога не знам.

Пожелавам си една нова година през, която да няма случки като операции, погребения и т.н. Иначе всяка друга емоция приемаме добре дошла :) 

На мен и на вас пожелавам през 2013 единствено много здраве, защото без него нищо не може да ни се случи ни хубаво, ни лошо. И много усмивки разбира се...