вторник, 20 ноември 2012 г.

Защо не можем да сме хора... продължението :)

Не знам до колко си спомняте ето тази публикация, но историята има подължение от днес. Още по-смешно и трагично от първият път. Добре, че вече съм си подготвена за лудостта на хората, че приех всичко с усмивка, а добре, че не само аз, но и шефката ми. Благодаря и, че за нея е по-важно мнението на човек, които носи достатъчно много печалба на фирмата в сравнение с един "човек", който освен голямо самочувствие, което е явно без покритие, друго си няма.
Днес въпросната изкуфяла лелка отново реши да ме уволнява, а от горето на всичко беше убедена, че първият път ме е уволнила.....(тук се превивам от смях на пода) и, че аз съм нов служител на фирмата. Около 15-20 мин я гледах с подигравка и се чудех да и кажа ли, колко е заблудена или да я оставя в състоянието и на величие. Е реших второто, нека се порадва още малко, колко е невероятна и важна, но вярвам, че ще се видим пак и тогава няма да и простя ;)
Ех минаха около четири-пет месеца от предният случай и аз все още не мога да повярвам, че има такива хора. Не знам кое е по-добре за мен да приема, че голям процент от хората в тази държава са такива или всеки път да се учудвам и да си мисля, възможно ли е да съществуват такива същества.   

И малко добро настроение с леко лятна песничка:


Пожелавам ви да имате по рядко среща с такива хора, а ако имате слагате едни големи усмивки на лицата и майната им, нека живеят в заблудата на величието си :)))