неделя, 23 декември 2012 г.

Ежедневие 23.12

Е отново сме на линия, преживяхме и това дет се вика, е ще го преживявам още няколко месеца сигурно, тъй като се наложи класическа операция и възстановяването и болките ще са доста повече от първоначално предложената лапароскопия, но пък по-добре нещата да са сигурни, от колкото по-лесна операция ама недай си боже разпространение на рак... 
Сега се захранваме като бебета :) и се учим да ходим изправени въпреки режещата болка в корема. 
Странното е, че в нещо толкова малко като тази операция, разбрах на кого мога да разчитам за помощ и на кого не. Не че досега не съм знаела, но се надявах на противното. Радвам се, че имаше и хора, от които бях мн приятно изненадана. 

Съветче от мен: не бъдете немарливи към здравето си. Аз пропуснах година и половина да отида на преглед и до къде го докарах...

събота, 15 декември 2012 г.

Ежедневни 15.12

Е ще има операция за съжаление. Уж не е сериозна, но все пак... Стискайте палци всичко да мине бързо и безпроблемно. 
Ето как ми се доказа, че приказката "който сам си направи нещо, друг не може да му го направи" е напълно вярна. :) На човек, на който за втори път през живота му днес му взеха кръв от вената в другиден ще е на операция, смях... 
Както се шегувам, мен лесните болежки не ме хващат това грип, настинки, квити глупости ние минаваме направо на кисти от по 9 см :) 
Както лекаря каза днес не се притеснявай за края на света ще те пуснем :D

Тъй де с усмивка го приемам и дано ми е за урок!

петък, 14 декември 2012 г.

Ежедневие 14.12

Човек и добре да живее, все някога отива на лекар и...  Дано второто мнение утре е по-добре и да се размина с операцията. 
Добре, че колегите са свестни та всички ми успокоиха, че не е проблем, но все пак...
Тъпото е, че го усещах, но все отлагах и отлагах, та тъй де съвет от мен, като чувствате нещо странно веднага на лекар. :)



вторник, 20 ноември 2012 г.

Защо не можем да сме хора... продължението :)

Не знам до колко си спомняте ето тази публикация, но историята има подължение от днес. Още по-смешно и трагично от първият път. Добре, че вече съм си подготвена за лудостта на хората, че приех всичко с усмивка, а добре, че не само аз, но и шефката ми. Благодаря и, че за нея е по-важно мнението на човек, които носи достатъчно много печалба на фирмата в сравнение с един "човек", който освен голямо самочувствие, което е явно без покритие, друго си няма.
Днес въпросната изкуфяла лелка отново реши да ме уволнява, а от горето на всичко беше убедена, че първият път ме е уволнила.....(тук се превивам от смях на пода) и, че аз съм нов служител на фирмата. Около 15-20 мин я гледах с подигравка и се чудех да и кажа ли, колко е заблудена или да я оставя в състоянието и на величие. Е реших второто, нека се порадва още малко, колко е невероятна и важна, но вярвам, че ще се видим пак и тогава няма да и простя ;)
Ех минаха около четири-пет месеца от предният случай и аз все още не мога да повярвам, че има такива хора. Не знам кое е по-добре за мен да приема, че голям процент от хората в тази държава са такива или всеки път да се учудвам и да си мисля, възможно ли е да съществуват такива същества.   

И малко добро настроение с леко лятна песничка:


Пожелавам ви да имате по рядко среща с такива хора, а ако имате слагате едни големи усмивки на лицата и майната им, нека живеят в заблудата на величието си :)))

сряда, 24 октомври 2012 г.

Wet Wet Wet - Love Is All Around (365 дни музика с мен)

Трудно е, когато мислиш, че си забравил някое чувство, тръпка. И все се случва нещо, което да те върне към тях, колкото и да не искаш. Става въпрос за човека от предната публикация, човека, който ме поздравява специално мен с подобни песни, и с тази разбира се. Защо не можем да казваме това, което мислим ясно и просто, а се крием зад поздрави, малки докосвания и т.н. И изобщо какво искаш да ми кажеш с всичко това... Някой ден може би ще науча и дали ще ми хареса не знам...




неделя, 14 октомври 2012 г.

Willie Nelson - She Is Gone (365 дни музика с мен)


Преди около месец ни ограбиха, случва ми се за трети път в рамките на три години, и както казах тогава дано ми е на късмет (нали казват три пъти за щастие :). Повечето хора се чудеха на спокойствието, с което приемам случилото се, но този път реших, че няма да се психясвам заради някакви идиоти, станалото, станало щом не мога да го променя, значи няма да му отдам повече внимание от нужното.
Покрай случващото се сетих за чути наскоро думи, които гласяха горе долу следното : "всичко може да се върне и поправи освен смъртта". За съжаление наистина е така, за това долната песен е в памет на баща ми, който си отиде преди 10 години на тази дата. Няма как да променя факта, че го няма сред нас освен, че винаги ще бъде в сърцето и мислите ми докато аз самата съм жива.



П.С. Желая ви от сърце хубава и спокойна седмица!


понеделник, 2 юли 2012 г.

will.i.am - this is love (365 дни музика с мен)

Сега сигурно повечето ще ме линчувате, но о боже как го мразя това лято :) Искам да е хладничко да не кажа, че си искам хубавия снежец от супер зимата тази година. Мразя я тази жега, как да ходи човек на работа и да прави, каквото и да е като постоянно му се вие  свят от падналото му кръвно. Да добавим и отново появилите се болки в бъбреците, ммм супер комбинация, единственото, което ми остава е да слушам хубава музика :)


Приятно слушане!

P.S. Специален поздрав за хората, чийто любим сезон е зимата, дано не съм единствена :)

четвъртък, 5 април 2012 г.

Защо не можем да сме хора???

Това се питам днес, толкова ли е трудно да бъдем хора. Вместо да си помагаме, защото и без това ние достатъчно трудно да оцеляваме в държавата ни, ние допълнително си усложняваме ежедневието и си съсипваме нервите. Не знам, на кой да благодаря там някъде, че все пак се срещат и нормални хора, които ценят това, което правиш за тях и не се връзват на простотията на хорта. Но някаква си лелка да си изкарва нервите на мен по телефона и даже да ме уволнява без изобщо да ме познава, е това вече ми идва малко в повечко. Знам, че държавната работа е шибана ама моля ви аз не съм ви виновна, все пак вие сте си я избрали.
Бях меко казано изумена, а все още съм и в някакъв транс :) как може да съществуват такива хора, откъде толкова злоба, може би от собственото им некъдърие и това как с тях се държат знам ли. И в университета бях виждала същите истерични истории и с мен са се държали зле, но не съм отивала да си го изкарвам на студентите, защото уж са на по-ниско ниво от мен и дай понеже на мен ми е кофти да ги смажа. Тези хора как са още живи и не са се самоутровили не знам.
Как може да се чувстваш добре от това да злобееш, да лъжеш и да правиш мръсно, честно не знам. Не ми е по душа и няма да ми бъде, няма и да мога да ги проумея тези хора. Само знам, че рано или късно на всеки му се връща това, което е посял.

За да има все пак нещо положително в тази публикация, една хубава песничка ПОЗДРАВ за нормалните хора в тази държава, дано станем повече, все пак трябва да сме оптимисти:


четвъртък, 8 март 2012 г.

Честит празник 2

Странно колко бързо пак дойде този толкова специален ден за мен. Двата ми празника пак са тук. Първият напомнямащ ми, че бавно, но славно одъртявам, а другият, че съм едно от онези прекрасна същества наречени Жени.
Хубава година се изтърколи за мен. Щастлива съм от всичко, което ми се случи, а имаше от всичко определено. Помня си и лошото, и доброто, но се радвам, че накрая кантара клони към хубавите и положителни емоции. Намерих добра работа с добър екип, изкарах си прекрасни почивки през лятото и зимата, качих се на ски и не счупих нищо даже бях най-добра от групата :) Бавно и славно си оправяме апартаментчето и скоро ще си бъдем само двамата, далече от семейства гледащи всеки един момент в ръцете ти. Обичам си ги и наще, и неговите родители, но всички знаете, че далеч от всички е най-добре ;)

Пожелавам си и новата година, започваща за мен от днес да е толкова хубава, колкото и предишната, само стреса и отрицателните емоции да понамалеят малко :)

И определено си пожелавам другата година да съм с хубави емоции по край рождения ден, че в последните години, включвайки и тази (болна с бронхит в къщи) все едни такива ми се случват :(


Поздрав за всички прекрасни дами, празнуващи днес, да сте много обичани, щастливи и усмихнати!

петък, 10 февруари 2012 г.

Marie Claire D'Ubaldo - The Rhythm Is Magic (365 дни музика с мен)

Ха не очаквах толкова да се забавя с първата си публикация за "Новата година", но ... по-добре късно отколкото никога :) Поздрав с тази хубава песничка и пожелания за една спокойна и успешна година, въпреки всички простотии, които се случват в "държавата" ни, живота ни предимно зависи от това, какъв ние ще си го направим ;)

Приятно слушане и до скоро!