Един ден в Кюстендил

    Преди две седмици, когато напуснах работа (между другото най-доброто решение от дълго време насам, което взех) казах на мъжа ми, че когато ходи в командировка някъде в България особено ако е място на което не съм ходила ще пътувам с него. Аз да се разходя, той ще си върши работата и ще си има компания по пътя :) И не трябваше да чакам дълго време за да се случи това, първа спирка Кюстендил дано в следващите седмици, които ще съм си в къщи да има още ...

     На бързо се подготвих, какво има за гледане и къде да се разходя, в последствие съкратих доста нещата, защото реших, че не ми се гледат музеите. Всичко в центъра на мен поне ми е на една ръка разстояние, може би на хората от града да им е дълго, но аз съм свикнала на големи разстояния. Общо за деня сигурно навъртях 10-на км, единственото, което не успях да стигна, а исках беше Хисарлъка и Зоологическата градина. Сега като гледам картата съм била почти там, но жегата, липсата на хора и гората реших, че ще е по-добре да се връщам, а и времето напредваше и не знаех кога ще свърши мъжа ми за да се съберем заедно :)

     Първото нещо, което видях е джамията "Ахмед Бай", в която в момента се помещава част от регионалния исторически музей на града. 

Тя е реставрирана и изглежда доста добре, първоначалния план беше да влезна да разгледам експозицията там, но в последтсвие се отказах (между другото имайте в предвид, че всички музеи, които са под шапката на Регионалния истроически музей са безплатни всеки четвъртък, а имат и билет за посещение на всичките само за 7 лв., иначе вход за всеки поотделно за възрастни 3 лв.). Около джамията може да се видят като забележителности също и римските терми, Пирговата кула и Чифте баня. 

След това поех към центъра на града. Хубав голям площад, дървета и зеленина навсякъде, много хубава стара реставрирана сграда на общината, по пешеходната зона пълно със заведения изобщо един нормален и чист център. Приятно е за раходка, не видях бездомни кучета, което поне на мен ми прави много добро впечатление. След като се мине Железният мост се стига до основната сграда на Регионалния исторически музей, а след него до така наречените Езерата. Има две изкуствени езера, едното за водни колела, другото има фонтан в него. Приятно е да седне човек на сянка, много тихо и спокойно е това място и има чудна гледка към една част от планината.

След като си починах продължих напред към едно от малкото неща, който наистина исках да посетя, а именно Художествената галерия Владимир Димитров - Майстора. Майстора е един от най-любимите ми художници и нямаше как да изпусна да видя за пореден път неговите картини. Входа за галерията е 4 лв., на два етажа и една много приятна изненада, която на много хора може да им се стори странна, но мен лично ме изкефи максимално. Имаше картини от пленер на млади художници и имаше допълнителна изложба на картини от художествената галерия в Стара Загора. И изненадата беше зали със склуптори на млади творци, но в една абсолютно урбан обстановка, неизмазани стени, настилка чакъл и бетон, покрив стъклен с тръби и т.н., много яко беше и мен много ме изненада и ми хареса като решение. Обичам такива не наредени неща, даже малко екстравагантни. 

Художествената галерия наистина ми напълни душата и след нея продължих отново към центъра в издирване на другите забележителности и път към Хисарлъка. Освен красиви сгради има и доста забравени и порутени такива, като по-долната джамия: 

а също и: 

Има и много хубаво обрасли блокове като този:

На центъра влезнах в  красивата възрожденска църква "Успение Богородично" за да запаля свещички и успях да си открадна няколко кадъра: 

Разхождайки се успях да стигна и до друга църква "Свети Великомъченик Мина", там не влезнах, но ѝ направих една външна фотосесия :) 

Едно от малките разочарования за деня беше това, че в къщата, която исках да посетя, а именно "Емфиеджиевата къща", където не много любезно ми казаха, че жената я нямало и да дойда утре. При наличието на други още трима човека на място, нещо не ми стана ясно колко толкова сложно е да пуснеш един човек, но както и да е. 

След това вече реших, че е време да се насочя към Хисарлъка. Четох ето тази статия и реших да поема по пътя на стълбичките, които много силно могат да се нарекат стълби, тъй като са почти пред разпад, минава се през такива странни и забутани места, където мисля скоро човешки крак не е стъпвал, че направо ми се замота главата и си представях как излиза от някъде някой психопат и никой няма да разбере къде съм.... хаха имам богато въображения казвала ли съм ви :) След това по тях стигнах до асфалтов път около ресторант "Бохемия" и след това нагоре по него. На два пъти се отклоних по две пътеки, които трябваше да стигнат до Зоопарка, но не мисля, че стигаха или мен поне ме достраша да продължа много навътре по тях, тъй като и те изглеждаха като стълбичките и нали разбирате сама жена посред нищото нещо вече започна да ми идва в повечко. За това в един момент вече след като видях тези гледки: 

реших, че е време да си слизам надолу. 

И с това приключих културната част на разходката, защото от 30-те градуса и баира вече трудничко дишах, за това си седнах на пейка в парка до Чифте баня с книга в ръка, хм по-точно с таблет и зачаках мъжа ми да си свърши работата в болницата за да срещнем и хапнем някъде. Хапнахме по една пица в Пицария Ниагара, хубаво заведение, голямо, беше и вкусно , препоръчвам ако посетите града и си тръгнахме към София. По пътя спряхме в Невестино за да видим моста, а и защото мъжа ми си има сантиментални чувства към това село от предната си работа.

Бонус към разходката две срещи с представители на любимото ми животно, а именно котките :) малкия рижко беше толкова сладък направо щях да си го взема, прекрасен малък гальовник.

Изобщо прекрасен ден. Градът и региона много ми харесаха и със сигурност скоро ще се върнем за по-дълго време за да може да се разходим и в селата наоколо, а и в прекрасната планина да не забравяме. 

До скоро! :) 

Щрак, щрак на Панчарево :)

За днес ще ви покажа малко снимчици за връщане на есенното настроение след този пухкав и як сняг, който посипа земята днес. :) И който толкова хубаво ме накара да се изтърся и цял ден да ме болите ръката и да продължава, ама карай ние сме юнаци без рани не можем ;)

Пише ми се и за толкова много други неща, но нали съм ви казвала мързи си ме и това е, за други пък просто не мога, защото може някой ден, някой неподходящ човек да го прочете, за това ще си остане в мен, там някъде... И стига празни приказки, е то и снимчиците от две разходки на Панчарево:

сладко черно лебедче, всъщност има два, но единия се беше скрил някъде

малък сладурко, който страшно много се радваше на хората :)

това е най-сполучливата ми до този момент снимка на катеричка, а съм правила доста опити повярвайте ми :) Много ги харесвам, супер сладки животинки

Тъй като надали ще пиша пак преди празниците ви пожелавам веселото им посрещане, да си починете хубаво в приятната компания на семействата си и да запълните дните си с много усмивки.

Последният ден на 2010 г.

Последният ден от старата година беше наистина перфектен. Като започнем от това, че вечерта щяхме да сме сами, без никакви роднини, особено както се падаше тази година с неговите, много се радвам, че те решиха да празнуват другаде. Не ме разбирайте погрешно, те са прекрасни хора, но що се отнася за живеене и хранене е нямаме и една допирна точка, за това радостта ми беше пълна, когато разбрах, че няма да са с нас.

Предният ден трепетно пазарувахме за новогодишната нощ. Много ми беше смешно как всички хора по магазините вадеха по едно листче и гледат, ли гледат списъка хората, някак мило ми стана, сякаш всички бяхме едно цяло. Тогава си купихме почти всичко, тъй че за 31-ви остана само да купя почерпката за фамилията, тъй като нали съм "vasilisa" имах си повод на 1-ви. :)

Та да се върнем на 31-ви, излежаване почти безкрайно в леглото, гледане на някаква безумна анимация, ставаща колкото човек да си загуби времето за доизлежаване. Хубава закуска и бегом да ни няма на разходка из Морската с надеждата като се върнем остатъка от фамилията наистина да го няма :) А времето... ех беше прекрасно, слънчевко, лекият ветрец щипеше бузките (но няма как, Варна и без ветрец са две несъвместими неща). Морето беше невероятно, ех обожавам морето зимно време. Сигурно съм единственият човек, който предпочита морето зимно пред лятно време, но какво да се прави душата ми е в планината ( разбирайте, че и лято и зиме като съм в планината все ми е кеф), а не там на брега. Зимното море е невероятно, като започнем от бистротата и чистотата, минем през интересните цветове, които приема за украса, липсата на хора и стигнем до прекрасните лебеди, които неспирно вече 4-та година снимам с кеф.

Ето ни и нас :)

А ето ги и лебедите, и не само те

Двете готини котачки, топлещи се на слънчицето

След чудната разходка, минахме на бързо през магазина и хайде хоп в къщи, където цареше тишина и спокойствие. ;) Малко почивчица и трябваше да захващам масата. За специалитети на вечерта бях избрала две рецепти от кулинарни блогове, които половинката одобри без да се съпротивлява. Пък и е една такава зодийка човека, че щом му е сготвено и сложено няма по-щастлив от него, пък дори на масата да има само едни пържени картофки да речем. :) Едното беше чудничка салатка с риба тон, която и двамата обожаваме, а другото пиленце или по-скоро части от пиленце :), което също много обичаме.

Ето я вкусната салатка, която всички след това харесаха, защото разбира се остана. Ето от тук я видях Солена торта (салата) с риба тон. Не съм променяла нищо, освен, че никъде не намерих ким и съответно го няма в моята салатка.

Това е произведението на половинката :)

празничната ни маса със салатките и ядките...

В шеметно приготвяне на основното ястие, което видях от тук Пиле с ньоки и ароматен доматен сос, и тук нищо не съм променяла, пък и това беше първият ми път в готвене на нещо месно, тъй че мисля добре се получи. А щом и половинката го изпапа, значи е било добре :)

и крайният резултат

По телевизията не се случваше нищо интересно :( Програмата беше пълна с безмозъчни предавания, в които участваха едни и същи хора. И така съвсем случайно открихме по Про.бг "Боговете сигурно са полудели" и се позабавлявахме с тази любима наша комедия. Пускахме си и музикални телевизии, но нямах нерви да гледам Миро например във всяка една Новогодишна програма и без това не го понасям.

И така неусетно времето мина, стана 12 без 5, гледахме, какво има да ни каже Президента, не че много сме го слушали, тъй като през това време аз отварях шампанското, а половинката снимаше. След това разбира се имаше любимите на всеки мъж гърмежи, а аз кротко и в екстаз гледах невероятната заря, която този път се виждаше супер и продължи сигурно около 15 мин. Таман си мислех, че приключва и се прибирах на топло до печката и от балкона се викаше ела, ела тя продължава.

Та така неусетно преминахме в Новата година, усмихнати и щастливи. Дано другата пак така я посрещнем, но дано този път е в нашето си ремонтирано къщи в София. :)