Завръщане към миналото

  Блогването май вече не е толкова на мода, при наличието на фейсбук и инстаграм, четенето на статии вече е доста на позаден план, времето тече бързо, хората нямат време. Виждаме снимка тук, някое видео там, откъслечно някоя новина.

   А на мен ми се пише за всичко, от най-малките всекидневни неща до по-големите и дълбоки мисли. Доста години минаха от последните статии, много развитие в чисто човешко отношение. Много лоши случили се неща и разочарования, но пък и много хубави, и най-най-хубавото на този свят да ни се роди детенце. Което толкова пълни душата, че може би заслепява всичко останало негативно.

   И така в общи линии въпреки, че не е популярно четенето на блогове имам нужда някъде да излея душата и мислите си, хубавото и лошото … И не се знае, може би ще успея да усмихна някой, може би ще успея да помогна на някой, може би някой ще се припознае и ще се успокои, че не е сам има и други като него.

     Stay tuned както се казва …

Колко точно сила притежаваме....

Казват, че на силните хора Господ им праща изпитания, хм... честно да си кажа на мен вече взема да ми писва и ако може да се спре малко, че силни, силни ама докога никой не знае...

Ок издържах сложната коремна операция, осъзнах и изпитах болестта си 6 месеца в менопауза на инжекции, след това разбрах и за отстранените ми ляв яйчник и тръба, след това и този ужасен проблем със зъба, също и някакви периодични прояви на уртикария, но с това последното вече прекали :( 

За две седмици да минеш от безграничната радост и любов да разбереш, че в теб расте малко човече, а след това да изпиташ острата болка в корема, от която толкова много си се боял, и за два дена да минеш по спешност за операция от извънматочна бременност, вече наистина ми дойде в повече. Да имах късмет, че отидох на време и че не е в другата тръба и ни остава шанса за нормална бременност, но толкова боли и мъката е толкова силна, че не знам кога напълно ще успея да го преживея...

Държа се за пред всички, но когато съм сама не спирам да плача... тежко е, много е тежко. Имам вярата, че някой ден ще си имаме така желаното детенце, но това не променя сегашната ми мъка.

Само мога да съм благодарна на любимия ми човек за подкрепата и любовта, което никак не е малко, че за какви случай съм чувала...

Дано това е последния път, в който Господ си играе с нас и следващия път ни даде това, което толкова искаме...

Как да преодолеем страничните ефекти на лечението със Zoladex

Както повечето от вас знаят декември месец миналата година за около два дена разбрах, че имам огромна киста и преминах една май сложничка операция, имайки в предвид размера и. Месец след това разбрах и резултатите от хистологията, които показаха ендометриоза. Няма да се разпростирам върху заболяването, който иска може да прочете в интернет. 

При този вид диагноза веднага следва лечение под формата на инжекции с няколко определени препарата, някои от които както прочетох по-късно не напълно ефективни. На мен ми бяха предписани най-ефективните, общо взето не прочетох на някои да не са подействали още от първия път. 

Моят "късмет" се казваше Zoladex за шест месеца на всеки 28 дни подкожно в корема. Инжекцията съдържа имплант с гозерелин ацетат, който влияе на хипофизата и спира производството на женски хормони. Целта е да се "излекува" или по-точно спре за някакъв период от време развитието на ендометриозата и образуването на нова киста. 

С една дума за период от шест месеца влизате в изкуствена менопауза и всички произтичащи от този период неудобства като топли вълни, намаляване на плътността на костите, умора и т.н. 

Доста шокиращо ми беше в началото, имах един известен период до първата инжекция и както писах и преди бях в голям размисъл дали да започвам лечението, тъй като не вярвам особено много в традиционните лекарства и лекарите по принцип. В крайна сметка реших да пробвам за да знам, че съм направила всичко, което може да направи традиционната медицина. Тамън се бях по съвзела от операцията и трябваше да хукна по личната лекарка, здравни каси и аптеки за изписване на лекарството. Изводът от това ми е, че системата е ужасно тегава и меко казано малоумна. Какво практично намират нашите творещи глави в парламента един хронично болен човек да минава целия преход от висенето пред личния лекар и ходенето до аптеката всеки месец  не знам. Пълна загуба на време и нерви, а и вероятността да се разболеете от другите болни пред кабинетите не се изключва изобщо. Би трябвало да е като във всички нормални държави цялата информация я има в електронен вариант и човек направо минава през аптеката взима си нужното и толкоз. 

В по-горе споменатия период четях много, ежедневно, през цялото време за действието на лекарството, за болестта и т.н. Благодарение на това четене взех доста предпазни мерки за да се чувствам възможно най-добре през периода на лечението. Странно, че това са неща, които би трябвало лекарите да ни казват, но на голям процент от момичетата никой не им е казал за действието на лекарството и страничните ефекти, както беше и в моят случай между другото. Може и грешката да е в мен, че не питам, но все си мисля, че това би трябвало да е тяхна работа, а не ние като някакви полицай да разпитваме, но който не пита си има интернет :) 

За мен решението бяха хранителни добавки във възможно най-здравословен вид, т.е. с възможно най-малко гадни съставки за направата на "хаповете" и основната съставка в тях да е предимно някоя билка. 

Първият ефект, който се появява една-две седмици след първата инжекция са ужасните топли вълни. Наистина са гадни, особено тези през ноща. Събуждаш се посреднощ целия вир вода, отгоре до долу. Чувството е подобно на това да си с температура от около 39 градуса и да си изпотен през цялото време ;) За намаляването на топлите вълни пиех масло от вечерна иглика. Наистина помага, можех да спя нощем, намалява силата и честотата им. Трябва му малко време да подейства, но когато стане постоянна част от лечението през този период определено действието е чудесно.

Второто, за което искренно се притеснявах беше намаляването на костната маса. Четох, че много момичета, които не са ползвали нищо за това са имали ужасни болки в костите. Нещо, което определено нямаше да изтърпя за това и веднага започнах да пия калций и по точно ето този. Има си всичко, което е нужно за усвояването на калция, формулата е достатъчно чиста откъм допълнителни гадости и определено имаше ефект. Мога да кажа, че не съм имала никакви болки в костите, а се надявам и да е имало ефект и в запазването на костната маса.

Последното нещо, което дълго мислех, че не мога да повлияя по никакъв начин и, което всъщност беше най-изтощаващото за мен беше непрекъснатата и безпричинна умора. Чувството е предполагам на това да изкопаеш две-три ниви, но в моя случай аз просто нищо не правих и умората беше там. Постоянна, ужасна, натоварваща ме психически умора. Чувството, че не можех да и повлияя и това, че по принцип съм толкова деен и движещ се постоянно човек, а сега трябваше да не правя почти нищо за да не се изтощя напълно, ме съсипваше. След един случайно проведен разговор с една от колежките ми разбрах, че съм имала решението си в къщи закупено и стоящо в шкафа с мислите как по дяволите да го ползвам. Веднага след това почнах и ефекта беше просто невероятен. Става въпрос за маката. По принцип се увличам от тези неща за веганство, суровоядство, супер храни и т.н. и бях закупила маката под формата на прах и се чудех как ще е най-добре да я позлвам за да не усещам вкуса и. 

Както споменах веднага след този разговор започнах да пия по половин чаена лъжичка мака всеки ден, като я разтварях най-често в подобни напитки. Става нещо наистина много приятно за пиене, а ефекта беше просто поразителен. Почти веднага започнах да се чувствам много по-издръжлива, силна и умората намаля драстично. С една дума започнах да се чувствам като жив човек :) Имах сили, можех да ходя повече от 30 мин без след това да съм напълно изтощена. Бях изключително щастлива, че успях да повлия и на този неприятен страничен ефект. Не на последно място маката се води и "билкова виагра", определно действа ;), защото при липсата на женските хормони и умората определено няма да имате никакво желание за секс, а все пак си е нещо, от което човек има нужда.

Едновременно с по-горе споменатите добавки, промених или по точно все още се опитвам да променя начина си на хранене. Гледам да е предимно с ядки, плодове и зеленчуци, по възможност сурови. Намалих почти до минимум консумацията на месо, нужно е тъй като е бъкано с какви ли не хормони. Трябва да огранича млечните, тестените и сладките, но уви това ще ми случи доста по-трудно. Не смятам да се вманиачавам, тъй като въпреки всичко си мисля, че човек трябва да си консумира всичко, но в определни количества и разбира се да се чувства добре, а не да е натоварен от това да мисли постоянно ама сега това, защо го изядох или това сега не трябва да го ям и т.н. 

Разбира се не на последно място за да преодолеете, каквото и да е лечение е нужно да  имате и много хора около вас, които да ви карат да се чувствате добре, да ви карат да се усмихвате и да не мислите за това, което се налага да преживеете. Много съм благодарна на прекрасното ми семейство, приятеля ми, приятелите ми, колегите и всички хора, които обичам и те мен.

Пиша това ден след последната инжекция, сега чакам след окло 50-70 дни организмът ми да си възстанови функциите и дано до края на годината да мога да ви се похваля с някоя хубава новина, относно появата на нов член в семейството ни :)

Знаем ли как да продаваме....

...или има още много хляб докато се научим.

По принцип съм възпитан и коректен човек/клиент и бих искала същото отношение и от продавача/касиера стоящ срещу мен. И поради това, че в 90 % продавачите/касиерите не стават за тази работа ми става доста сложен процеса на пазаруване. Има разбира се и изключения, което е наистина много хубаво :) но са наистина рядко.

Като човек работещ във фирма, която основната дейност е търговската, ако аз се държа така с клиентите ни по телефона, както 90 % от хората, които ме обслужват мен, определено досега да съм изхвърчала от работното ми място. По принцип в нашата фирма клиента е на пиедестал, гледаме възможно най-много да угаждаме, но разбира се с мярка. Може да има и много клиенти или разни държавни лица, с които контакуваме и които не са ни много симпатични, но гледаме да не го показваме, в крайна сметка хлябът на масата ни зависи от тях.

Явно обаче не всички работодатели и работници смятат така. Знам, че да имаш нормално заплатена работа (която и да харесваш)  в момента е изключително сложно да намериш и задържиш, но това не значи, че когато работиш нещо, което не ти харесва трябва да си го изкарваш на хората. Би трябвало да се опитваш да го правиш добре най-малкото и за да се чувстваш ти добре, но.... явно не всички мислят така.

Поводът за тази ми публикация е наскоро разиграла се случка между мен и касиерка на един био магазин, чието име няма да споменавам, но смятам от сега да продължа пазаруването си в него през интернет, точно защото не ми се среща с такива празноглави хора. Въпросният магазин издава клиентски карти, чийто ползвател се облагодетелства от някаква отстъпка, която между другото никъде не е оповестена точно каква, но надявам се като най-накрая успея да я взема да разбера :) Та звъннят ми по телефона казват ми, че мога да избера как да си я взема и аз предпочетох да я взема на място, тъй като така или иначе исках да си пазарувам. Отивам на касата и съвсем спокойно питам касиерката дали е получавала карта на моето име, а отговорът беше: "Не съм, а и смятам, че на колегите не им е до вашата карта, тъй като правим ремонт." -разбира се всичко това казано с една мазна усмивка, казваща нещо от сорта на дреме ми за твоята карта, плащай и се разкарвай. Яд ме е, че бях твърде уморена след работа за да и отговоря, просто замълчах, погледнах я недоумовящо и не отговорих на поздрава за лека вечер, иначе винаги го правя навсякъде с всеки. По принцип това би било достатъчно за мен никога повече да не влезна в този магазин, което и мисля да направя, но за сега ще остана он-лайн клиент, но при още един такъв случай сигурно ще прекъсна и този начин на пазаруване от тях. 

Както казах винаги има и изключения, вчера влезнахме в магазин на българската марка Akropol намиращ се на Пиротска, ами какво да ви кажа ето това беше обслужване на ниво и от двете дами, които бяха на работа. От началото до края на престоя ми в магазина, се чувствах толкова комфортно и приятно, което е знак, че от сега нататък ще посещавам често магазина. Нито досаждаха, нито нахалстваха или пък да те гледат с поглед взимай нещо и изчезвай, или пък за какво изобщо влизаш само да ми нарушаваш спокойствието. 

Изводът е, че все пак има надежда за нормално обслужване в тази държава, но трябва да го търсиш като детектив..., а колко лесно би било просто да имаме малко елементарно възпитание, защото според мен това е всичко, от което се нуждае един продавач/касиер за да бъде учтив и коректен с клиента, и за да го накара той да се върне отново.

2012

Странна година беше признавам, то не бяха едно и две неща, които се случиха. Ей така искам да си напиша някъде запомнящите се случки от изминалата година, защото паметта ми е малко "кратка". Ще го действам хронологично за мое удобство, надали ще ви е интересно, но в мойто местенце е по-важно, какво искам аз :)

Началото на годината не беше кой знае, колко интересно, нещата се въртяха общо взето около ремонта на апартамента, много работа и такива ми ти ежедневни неща. Отново за поредна година около рожденния ми ден се случва нещо гадно, тази година просто бях болна. Надявам се 2013 да промени това, все пак тази година мисля да съм в зала Армеец на Armin van Buuren.

Мдам как щях да забравя, февруари месец бяхме на Добринище за да изпълня най-накрая една от мечтите ми да се кача на ски. Жалко, че бяхме само за два дена, но пък времето беше прекрасно, научихме се да правим рало ;), падахме не веднъж и дваж, но беше безболезнено, въпреки че вярвах в обратното. Плановете бяха и тази година да ходим на ски, но.... ще стигнем и до там.

И тогава дойде "великият" май месец. На първи май се изнесохме и си заживяхме на нашето местенце. Хората са си го казали най-добре сами, колкото и да е трудно. Е на мен лично ми беше много леко дори. Така исках да си е мой дома ми за да си го подредя както искам и да си правя, каквото искам, без да се съобразявам с никои. 

След това дойдоха трите безсънни нощи от 19-22 май. За съжаление нещата, които се случиха не бяха хубави. Точно на рожденния ден на приятеля ми баба му почина. Не че не беше, нещо което не се очакваше, защото в последната година като бяме във Варна и ходихме да я видим, това все се случваше в болницата, но все пак си е неприятно. Чувствах я като моя баба, харесахме се и се приехме още от първата ни среща. И до сега не мога да повярвам, че я няма и като тръгваме за Варна си мисля, че ще отидем и ще я видим. По край случилото се ни се насъбраха съботен работен ден, вечерно пътуване с влака, погребение на обяд, отново влака и бам в понеделник пак на работа. Вечерта имах много работа по един търг и ценообразувах до два часа през ноща, тамън заспах и нали знаете.. земетресението дойде. Изобщо тези три дена бяха кошмарни, единственото хубаво нещо бяха следващите дни около 24 май и доста положителните резултати от търга. Преди да знаем какво ще се случи бяхме резервирали отново на Добринище, една почивца за три дена. Много исках да се качим горе в планината, но времето не ни го позволи. За това пък си отспахме и починахме заради предните дни. Ходихме в едно прекрасно селце Ковачевица, обиколихме Банско и т.н. Между другото бях изключително впечатлена от музея на Никола Вапцаров, по принцип един от най-любимите ми български поети. Прекрасно място е този музей, препоръчвам с две ръце посещението му, а филмчетата, които ни пуснаха направо ме разплакаха.

За поредна година на годишнината ни не бяхме заедно. Тамън бях решила, че след като живеем заедно не ни мърда празнуването, на приятеля ми се наложи една командировка в Смолян за цяла седмица. Дано през 2013 и това да се промени. :)

След това дойде прекрасната една седмица на морето, която започна с партито на Tiesto на стадиона в Несебър, продължи с прекрасните дълги плажове с любимите ми хора от Варна, посещението на Калиакра и плажа Болата, невероятно красиви места. Видяхме делфини, подуха ни малко ветрец, гледахме бурята в морето и се радвахме на слънцето при нас. След това минахме и през Дълбока, по принцип съм си чревоугодник и то голям. Обичам новите и странни вкусове, комбинации и т.н. Е няма такава вкусна рибена чорба, казвам ми... Ядохме много, а накрая се чувствах толкова леко все едно нищо не сме хапнали, такова гастрономно преживяване препоръчвам на всеки, не само заради храната, а и заради невероятната природа на това място. 

След това общо взето нещата пак влезнаха в нормалния си ритъм на обикновенното ежедневие. В къщи, работа, в къщи, работа .... Разбира се разнообразено с много посетени театрални постановки, балет, опитването на нови национални кухни - индийска на пример. Малък ремонт за около месец и хоп имаме си нов хол. :) 

Докато не стигнахме декември. Той си почна също нормално, имахме планове да ходим за Коледа във Варна, но мен все ми оставаше едно такова чувство, че пътуване няма да има. Все пак от всичко имаше хубаво нещо този месец концерта на Мазонакис в зала Армеец, жалко че не беше пълно, но човека се раздаде на 100 %, а този глас, просто невероятен. 

Два дена след концерта имах записан час на ехограф профилактично дет се вика. Не че не чувствах, че нещо става се мен, но все се надявах да не е толкова сериозно. Е оказа се сериозно и на 18.12 бях на операционната маса. Сега гледайки го мина и замина, но тогава какви ли не мисли ми минаха през главата. Важното е, че всичко мина добре, а и възстановяването върви също добре.

Ей такава ми беше годината. Пълна с от всичко по-малко. 

През цялата година в мен не стихнаха едни "грешни" чувства, мисля няма и да стихнат скоро. Странни същества сме човеците, спор няма, но на сърцето трудно се забранява. За сега всичко е ок, нищо не се случи, но докога не знам.

Пожелавам си една нова година през, която да няма случки като операции, погребения и т.н. Иначе всяка друга емоция приемаме добре дошла :) 

На мен и на вас пожелавам през 2013 единствено много здраве, защото без него нищо не може да ни се случи ни хубаво, ни лошо. И много усмивки разбира се...

Защо не можем да сме хора... продължението :)

Не знам до колко си спомняте ето тази публикация, но историята има подължение от днес. Още по-смешно и трагично от първият път. Добре, че вече съм си подготвена за лудостта на хората, че приех всичко с усмивка, а добре, че не само аз, но и шефката ми. Благодаря и, че за нея е по-важно мнението на човек, които носи достатъчно много печалба на фирмата в сравнение с един "човек", който освен голямо самочувствие, което е явно без покритие, друго си няма.

Днес въпросната изкуфяла лелка отново реши да ме уволнява, а от горето на всичко беше убедена, че първият път ме е уволнила.....(тук се превивам от смях на пода) и, че аз съм нов служител на фирмата. Около 15-20 мин я гледах с подигравка и се чудех да и кажа ли, колко е заблудена или да я оставя в състоянието и на величие. Е реших второто, нека се порадва още малко, колко е невероятна и важна, но вярвам, че ще се видим пак и тогава няма да и простя ;)

Ех минаха около четири-пет месеца от предният случай и аз все още не мога да повярвам, че има такива хора. Не знам кое е по-добре за мен да приема, че голям процент от хората в тази държава са такива или всеки път да се учудвам и да си мисля, възможно ли е да съществуват такива същества.   

И малко добро настроение с леко лятна песничка:

Пожелавам ви да имате по рядко среща с такива хора, а ако имате слагате едни големи усмивки на лицата и майната им, нека живеят в заблудата на величието си :)))

Защо не можем да сме хора???

Това се питам днес, толкова ли е трудно да бъдем хора. Вместо да си помагаме, защото и без това ние достатъчно трудно да оцеляваме в държавата ни, ние допълнително си усложняваме ежедневието и си съсипваме нервите. Не знам, на кой да благодаря там някъде, че все пак се срещат и нормални хора, които ценят това, което правиш за тях и не се връзват на простотията на хорта. Но някаква си лелка да си изкарва нервите на мен по телефона и даже да ме уволнява без изобщо да ме познава, е това вече ми идва малко в повечко. Знам, че държавната работа е шибана ама моля ви аз не съм ви виновна, все пак вие сте си я избрали.

Бях меко казано изумена, а все още съм и в някакъв транс :) как може да съществуват такива хора, откъде толкова злоба, може би от собственото им некъдърие и това как с тях се държат знам ли. И в университета бях виждала същите истерични истории и с мен са се държали зле, но не съм отивала да си го изкарвам на студентите, защото уж са на по-ниско ниво от мен и дай понеже на мен ми е кофти да ги смажа. Тези хора как са още живи и не са се самоутровили не знам.

Как може да се чувстваш добре от това да злобееш, да лъжеш и да правиш мръсно, честно не знам. Не ми е по душа и няма да ми бъде, няма и да мога да ги проумея тези хора. Само знам, че рано или късно на всеки му се връща това, което е посял.

За да има все пак нещо положително в тази публикация, една хубава песничка ПОЗДРАВ за нормалните хора в тази държава, дано станем повече, все пак трябва да сме оптимисти:

Честит празник 2

Странно колко бързо пак дойде този толкова специален ден за мен. Двата ми празника пак са тук. Първият напомнямащ ми, че бавно, но славно одъртявам, а другият, че съм едно от онези прекрасна същества наречени Жени.

Хубава година се изтърколи за мен. Щастлива съм от всичко, което ми се случи, а имаше от всичко определено. Помня си и лошото, и доброто, но се радвам, че накрая кантара клони към хубавите и положителни емоции. Намерих добра работа с добър екип, изкарах си прекрасни почивки през лятото и зимата, качих се на ски и не счупих нищо даже бях най-добра от групата :) Бавно и славно си оправяме апартаментчето и скоро ще си бъдем само двамата, далече от семейства гледащи всеки един момент в ръцете ти. Обичам си ги и наще, и неговите родители, но всички знаете, че далеч от всички е най-добре ;)

Пожелавам си и новата година, започваща за мен от днес да е толкова хубава, колкото и предишната, само стреса и отрицателните емоции да понамалеят малко :)

И определено си пожелавам другата година да съм с хубави емоции по край рождения ден, че в последните години, включвайки и тази (болна с бронхит в къщи) все едни такива ми се случват :(

Поздрав за всички прекрасни дами, празнуващи днес, да сте много обичани, щастливи и усмихнати!

На село

Като малка най-голямата ми мечта беше да си имаме къща на село и цяло лято да си бъда там далеч от града. За съжаление така и не успяхме да си я построим така мечтаната от нас къщичка, къде заради "добрите" ни съселяни, къде заради нас си, вече дори не си спомням, защо точно. Факта е, че не се получи, факт е, че от 13-15 години никои от нас не е ходил там. :( Така се стекоха обстоятелствата, че сякаш забравихме, че го имаме това местенце, а то е на райско, прекрасно място. През тези години много хора искаха да го купят, то не е много, но за една прилична къща с малко дворче има място. Аз упорито не давах на мама да го стори, винаги съм мислела, че е по-добре да си знаеш, че някъде имаш нещо. Винаги съм вярвала, а и ще направя всичко възможно някой ден там да се издигне къщичка, моята мечтана къщичка. В памет на всички, които си отидоха, но обичаха това място и искаха, много искаха, но не успяха да го превърнат в нещо прекрасно.

От много време исках да отида там, затова тази събота, хванах приятеля ми и айде на влакчето. Повечето неща в самото село са си такива каквито бяха и преди 13-15 години, както казах на приятеля ми сякаш вчера съм ходила за последно там. Почувствах всичко толкова близко, изобщо не ми се тръгваше. Спокойствието, което излъчва мястото, планините, които се виждат навсякъде на където се обърнеш, просто няма как човек да отиде там и да му се иска да се върне в големият, прашен и мръсен град, с хилядите намръщени, пълзящи хорица наоколо.

Обаче нашето местенце, изобщо не е такова, каквото го знам от преди толкова много години. Тогава беше чисто, подредено. Дворчето беше с много цветя, никога няма да забравя огромните червени божури, които растяха точно на входа, който сега не може да се различи, къде точно е. Мама и бате като видяха снимките се ококориха и не можеха да повярват, какво е станало. На мен самата ми се плачеше с глас като видях, в какво се е превърнало чудното и хубаво местенце. Знам, че ние сме си виновни за станалото, но няма да гледам в миналото, а в бъдещето, където стои вярата ми, че някой ден ще си го направя така както искам :)

Разходихме се из цялото село, реката (която вече не е река, а поточе) и нагоре в планината. Въздухът е направо опияняващ, когато се качихме горе на "върха" просто не ми се слизаше, исках да си остана там и никога да не се връщам. Слънчицето грееше и топлеше приятно, ветрец развяваше косите ни, просто незабравимо.

едно от малкото красиви неща съществуващи в двора ни

местенцето ни, гледайки го от улицата

бившата детска градина

рекичката-поточе

красотата на природата

още една снимчица на фотогеничното магаренце

закъде сме на село без наперен петел

а това ме изуми много, тук в града си нямаме такива, а на село какви са хубави и чистички, дано и използваеми

и без църква няма как да минем

мойто си селце си има и къщи по баира

и гледка от баира с последната къща

много кончета бродеха навсякъде, тези бях особено сладка комбинация

хубавата иглолистна гора по баира

а това е гледка от другата страна на баира, където има доста обработваема земя, част от която и наша, което научих едва в събота :)

черно мъхче, което не беше много фотогенично

други изгледи от околността

изглед от високо на цялото село

и за завършек красива пеперудка

Малко дълга публикацийка стана :)

P.S. От два дена я пиша публикацията и забелязах, че вчера съм имала годишнина на блога. Не вярвах, че ще успея да пиша цяла година, защото и преди това започвах, но все се отказвах, за това сега съм щастлива, че успях да издържа. Благодаря за интереса, който проявявате и дано ви харесва това, което виждате :)

Днешният ден :(

Мдам днешният ден можеше да един много хубав ден, можеше да е ден, в който една от мечтите ми можеше да се сбъдне, както се казва да ама не... Защо ли, защото преди две седмици за пореден път ни показаха, че живеем в България и тук всичко трябва да правим наопаки. За какво иде реч ще се запитате ами за това, че днес трябваше да сме на концерт и да се кефим до безумие на любимите банди, ноо, защо ли в България винаги го има това "но" не знам. Мдам преди две седмици за първи път се чуха слуховете как Slipknot имат концерт в Германия на нашата дата, как в сайта на Алис Купър изобщто я няма нашата дата, а промоутърите бяха толкова изненадани горките, че чак да ги "съжали" човек как им е дошло от небесата. Почнаха да шикалкяват, да обвиняват групите ( представяте ли си каква наглост) и накрая чакайте една седмица да ви кажем нещо, което вече всички знаехме, че се отменя тазгодишния Sonisphere. Единствената ми утеха е, че поради силната ми интуция, която през цялото време ми казваше за закупуването на билета чакай, чакай се оказа права и сега поне няма да се налага да се разправям с връщането на билети, нооо това не значи, че не съм бясна... Защото кой знае кога друг път ще се съгласят да дойдат тези банди, защото аз на тяхно място много щях да си помисля пред ново предложение предвид случилото се. И така остава да се дадявам да дойдат пак на близко, да имам кинти и да ходя да ги слушам в чужбинско, защото явно тука нещата винаги трябва да се провалят. :(

Мойте любимци си имат и една песен специално за такива хора като нашите промоутъри, специален поздрав за тях:

Като гледам тези кадри и знам, че можеше това и аз днес да го изживея направо ми идва да убия човек...Хората в Гърция може и да им фалира държавата и не знам си още какви проблеми да имат, ама не си провалят по най-балъшкия начин кефа, ама както и да е минало свършено :(

Оставам си с надеждата скоро да си ги видя милите ми Slipknot :)

1 май

Днес трябва да е празник, хората си го и честитят като такъв, но на мен никак не ми е празнично. Не ми е празнично не защото не обичам да работя и защото не смятам, че все пак хората трудещи се цял живот не заслужават такъв ден, а защото явно и непрекъснато гледам как всячески има хора, които се опитват да те накарат да не искаш да работиш, да мразиш всичко и да те карат едва ли не да мразиш себе си. Какво искам да ви кажа ами следното:

Както в една по предишна публикация споменах, че си търся работа, защото нещо докторантурата не върви и хората в университетите са толкова закостенели и вярващи си, че сигурно не празнуват Великден, защото се смятат за Господ. :( Е звъннах аз в една фирма, ОК елате, проведохме си едно интервю в края, на което ме питаха дали съм съгласна да ходя от време на време в тяхната фирма да видят, какво мога и как се справям с работата и тогава ще решат дали ще ме вземат. Казвам си аз ОК няма проблем, нормално е, съгласих се и така ходих си аз, когато мога в продължение на един месец, върших аз работата. Всеки път ми беше казвано колко са доволни, как мога основните неща от които те се интересуват, че мисля, че съм креативна и т.н. От около една седмица става ясно, че ще се стигне до приемане на мен от тях във фирмата им и се говори за договор в продължение на тази седмица, идва първият ден, в който трябваше да се подпише договор, еми не бяха готови. Казвам им добре, утре ще дойда само за договора и си тръгвам, защото си имам други планове. Отивам аз на следващият ден и о учудване договорът още не беше готов, наложи се да чакам 2 часа, за да го напишат (оказва се в последствие и доста неграмотно, защото мама ги разбира тези неща и като и показах договора лошо и стана на жената) и разбира се през това време ето ти малко работа да по свършиш. :) И след героичното ми чакане, когато погледнах договора направо ми идваше да избухна като онзи исландският вулкан с дългото име ;) Основна заплата 300 лв, ококорихте се нали и аз така, още повече, че става въпрос за човек с висше образование и не малко показани знания, та те работниците без образование при майка взимат двойно :( Ок още не съм довършила обаче, да има и приложение към договора, да в него има добавка към заплатата 350 лв, но тук и идва една ужасна формула, която утре ще питам дали и те разбират, защото я показах на много хора и никои не разбра нищо. С нея разни проценти от печалба и т.н. , ще кажете е не е чак толкова зле, да ама ако хипотетично направя на фирмата 7000 лв оборот и ще взема хипотетичната заплата от 660 лв ( защото все пак всичко е субективно и човек не може да е убеден, че ще му се зачете всичко както трябва), като приспаднем данъците чисто ще е някъде към 500 - 540, еми та то аз без, кой знае какви мъки взимам стипендия 450 лв, да повечето хора в университета не мога да ги понасям, но пък и през този месец в тази фирма се нагледах на викове и обиди от началството спрямо работниците, т.е. не е по-различно.

Пита се в загадката как аджеба ме стимулирате да дойда да работя при вас с тази заплата и това отношение? Ще си кажете е ти какво искаш добре е като начало, да сигурно могат и да се вземат повече пари, но не вярвам на думи, а на написаните неща, които говорят съвсем друго. И да не искам 1000 лв заплата, а просто нещо нормално, което да е сигурно и добре описано в договора, защото все пак трябва да мисля и за напред, а напред ме очакват майчинство, недай си боже болнични и т.н., а тези пари за смешни за тези неща. Както си казвам е поне опитах, но каквото и да ми кажат утре, от сорта колко всъщност ще получавам почти категорично ще се откажа най-малкото, защото се чувствам супер унизена от цялата работа. Супер си, много добре се справяш ето ти на сигурни 300 лв дано ти стигнат!!!!!!!

Човек да се чуди да плаче ли , да се смее ли.... и аз вече не знам какво да мисля.

Все пак честит празник и дано сте доволни от работата си , хората с които я споделяте и не на последно място със заплащането :) !!!

Пролетно настроение

Най-накрая то се появи и при мен :) Къде от това, че може би нещата ми се нареждат, както ги искам, колко е хубаво не се знае, защото нали знаете "внимавай, какво си пожелаваш", но пък след като се чувствам по-добре, значи това е правилното за момента. Къде от прекрасното слънчице и възможностите за дълги разходки, които обожавам. Къде от цялата тази зеленина, която ни е наобиколила и целият този живот, който сякаш изведнъж се появи...

С разходките навън стана и изпробването на новият фотоапарат, който според мен добре се справя, страшно много му се кефя на макрото :) Ето и малко снимчици, поне на мен носещи много приятни емоции, надявам се и на вас :)

Пожелавам ви много разходки и положителни емоции! :)

Работа...

Ха най-накрая дойде и този момент. Нервите ми да не издържат и да тегля една на скапаната докторантура, в която търсят хора само да мълчат и да вършат каквато и да е друга работа, но не и това, което трябва. А пък не дай си боже да си от тези като мен дето не мълчат и не могат да приемат да ги командват хора, които по никакъв начин не ги превъзхождат, а са стигнали до сегашното си положение единствено с приятели и бълъци, които да им вършат работата, спукана ти е работата. Та тъй де след поредният безсмислен спор с още по-безсмислен и безмозъчен човек, си казах край.

И сега на борсата :) уф дано се намери нещо бързо за да избягам възможно най-бързо от това отвратително място с тези невероятно задръстени хора. Стискайте палци. :)

И един съвет от мен ако искате да кандидаствате докторантура някъде, първо си проучете много, ама наистина много добре човека, при който отивате, защото свестните хора по университетите се броят на пръсти. А използвачите и тези, които не стават за нищо за съжаление са масово явление. :(

Поздрав с една хубава и позабравена песничка:

Честит празник!

Честит празник, мили дами! Пожелавам ви да сте много обичани и щастливи всеки ден, и много прекрасни мигове с любимите ви хора!

И честит рожден ден на мене си! Пожелавам си здраве на мен и любимите ми хора и им благодаря, че са до мен и ме обичат такава, каквато съм с всеки мой кусур и недостатък!

Малка виртуална почерпка с любимита ми торта, която определено трябва да опитам да направя, някой път :)

Източник на снимката

Емил Димитров - Моя Страна, Моя България

С тази прекрасна песен си пожелавам, всеки един от нас всеки ден да помни, че е българин и да знае, че всяко едно действие или бездействие води до някаква промяна не само в неговия живот, а на всички нас като едно цяло. За това дано повечето хора започнат да мислят, че няма само аз, а има и ние.

Честит празник!

Helloween - If I Could Fly (365 дни музика с мен)

No fear, no pain
Nobody left to blame
I'll try alone
Make destiny my own
I learn to free my mind
Myself I now must find
Once more, once more

If I could fly
Like the king of the sky
Could not tumble nor fall
I would picture it all
If I could fly
See the world through my eyes
Would not stumble nor fail
To the heavens I sail

So here I am
In solitude I stand
I've got dreams inside
I need to realize
My faith has grown
No fear of the unknown
No more, no more

If I could fly
Like the king of the sky
Could not tumble nor fall
I would picture it all
If I could fly
See the world through my eyes
Would not stumble nor fail
I could revage my jail

If I could, if I could, fly
If I could, if I could, fly
If I could fly
Like the king of the sky
Could not tumble nor fall
I would picture it all
If I could fly
See the world through my eyes
Would not stumble nor fail
To the heavens I sail

If I could, If I could fly
Like the king of the sky
Could not tumble nor fall
I would picture it all
If I could fly
See the world through my eyes
Would not stumble or fail
I could revage my jail

P.S. Вчера най-накрая си подарих ново фотоапаратче, което изглежда така

и много му се радвам. Засега мисля, че ще ми върши добра работа, пък някой ден може би ще го сменя за нещо по-добро, но най-вече се надявам да не го сполетява съдбата на предния, който кой знае в чии ръце е в момента. Аз съм човек, който много си свиква с нещата и за това ми беше толкова трудно да си харесам и да се наканя да си купя нов, но сега съм щастлива, защото новичкото е като бижу направо, мъничко и компактно. И така сега остава да го сефтосам подобаващо. :)

Защо ли продължавам да се учудвам?

Мдам днес за пореден път се случиха някой неща, които по принцип не би трябвало да ме учудват имайки в предвид къде живеем, но все пак.

Да зпочнем с това, че имаш час при лекар да кажем в 11,15, отиваш си като точен човек в 11,05 и започваш да си чакаш. Малко преди теб влиза друга жена , която в последствие разбираш, че няма час, но това не и пречи да влезе преди теб, ей така щот е по-гъста с лекарката. Минава ти часът, от вътре все още не е излезнала жената, идва в чакалнята трета жена, и тя идва след теб, даже часът и е за 11,30. Ех най-накрая към 11,25 излиза дамата от вътре, след което влиза жената без час, ей тъй както казах щот е по-гъста с докторката. Излиза тя някъде към 11,35 и хм кой смятате, че е редно да влезе дали аз, която вече чинно си чакам от 30 мин за часа или третата влезнала жена с час за 11,30, дошла след теб, но забележете, гаджето и което я доведе е приятел с лекарката. Еми дам като си казах, че аз съм за 11,15 злобно ми беше отговорено е какво толкова не може ли да изчакаш 10 мин. Еми може що да не може, след като вече съм чакала 30 мин що пък да не изчакам още 10, но начина по който беше казано, определено ме замисли дали и следващ път ще отида при същата лекарка. И сега бях на косъм да си тръгна, но си викам на акъла айде така и така съм дошла, ще изчакам, кога друг път ще се накарам да си направя това изследване. Пък и както казва една колежка въпросът е принципен, след като са дадени часове и докторката си закъснява заради нея, еми ще си спазва реда, а мен не ме интересува кой на кой приятел и познат, защото като закъснея за университета, "шефката" мен ще гледа на криво, защо съм закъсняла.

Второто, което ме изуми днес е свързано точно с въпросната ми "шефка", която всъщност се явява ръководител на дисертацията ми. Та какво споделила моята "обична" ръководителка на колежката ми по адрес на бъдещата ни колежка докторантка (чийто родители са били състуденти на "шефката"), че трябвало такива хора да се взимат познати, на които ако нещо се противят или бъркат да се звънне на родителите им и да им се каже това онова и те да озаптяват и вкарват в правия път децата си. Само, че в случая говорим за жена на около 35 г. с две деца. Представяте ли си, как нормален човек ще звъни на родителите на 35 годишен човек, защото е решил например да има собствено мнение или пък без да иска е сбъркал нещо. Е казвам ви като го чух направо онемях. Все бях чувала бисери от нейната уста, но това вече минава всякакви граници на приличното държание, все пак не сме в детската градина.

И те такива забавни нещица се извършват и говорят от уж образовани хора, на които обаче май първите 7 годинки нещо им куцат. :(

Последният ден на 2010 г.

Последният ден от старата година беше наистина перфектен. Като започнем от това, че вечерта щяхме да сме сами, без никакви роднини, особено както се падаше тази година с неговите, много се радвам, че те решиха да празнуват другаде. Не ме разбирайте погрешно, те са прекрасни хора, но що се отнася за живеене и хранене е нямаме и една допирна точка, за това радостта ми беше пълна, когато разбрах, че няма да са с нас.

Предният ден трепетно пазарувахме за новогодишната нощ. Много ми беше смешно как всички хора по магазините вадеха по едно листче и гледат, ли гледат списъка хората, някак мило ми стана, сякаш всички бяхме едно цяло. Тогава си купихме почти всичко, тъй че за 31-ви остана само да купя почерпката за фамилията, тъй като нали съм "vasilisa" имах си повод на 1-ви. :)

Та да се върнем на 31-ви, излежаване почти безкрайно в леглото, гледане на някаква безумна анимация, ставаща колкото човек да си загуби времето за доизлежаване. Хубава закуска и бегом да ни няма на разходка из Морската с надеждата като се върнем остатъка от фамилията наистина да го няма :) А времето... ех беше прекрасно, слънчевко, лекият ветрец щипеше бузките (но няма как, Варна и без ветрец са две несъвместими неща). Морето беше невероятно, ех обожавам морето зимно време. Сигурно съм единственият човек, който предпочита морето зимно пред лятно време, но какво да се прави душата ми е в планината ( разбирайте, че и лято и зиме като съм в планината все ми е кеф), а не там на брега. Зимното море е невероятно, като започнем от бистротата и чистотата, минем през интересните цветове, които приема за украса, липсата на хора и стигнем до прекрасните лебеди, които неспирно вече 4-та година снимам с кеф.

Ето ни и нас :)

А ето ги и лебедите, и не само те

Двете готини котачки, топлещи се на слънчицето

След чудната разходка, минахме на бързо през магазина и хайде хоп в къщи, където цареше тишина и спокойствие. ;) Малко почивчица и трябваше да захващам масата. За специалитети на вечерта бях избрала две рецепти от кулинарни блогове, които половинката одобри без да се съпротивлява. Пък и е една такава зодийка човека, че щом му е сготвено и сложено няма по-щастлив от него, пък дори на масата да има само едни пържени картофки да речем. :) Едното беше чудничка салатка с риба тон, която и двамата обожаваме, а другото пиленце или по-скоро части от пиленце :), което също много обичаме.

Ето я вкусната салатка, която всички след това харесаха, защото разбира се остана. Ето от тук я видях Солена торта (салата) с риба тон. Не съм променяла нищо, освен, че никъде не намерих ким и съответно го няма в моята салатка.

Това е произведението на половинката :)

празничната ни маса със салатките и ядките...

В шеметно приготвяне на основното ястие, което видях от тук Пиле с ньоки и ароматен доматен сос, и тук нищо не съм променяла, пък и това беше първият ми път в готвене на нещо месно, тъй че мисля добре се получи. А щом и половинката го изпапа, значи е било добре :)

и крайният резултат

По телевизията не се случваше нищо интересно :( Програмата беше пълна с безмозъчни предавания, в които участваха едни и същи хора. И така съвсем случайно открихме по Про.бг "Боговете сигурно са полудели" и се позабавлявахме с тази любима наша комедия. Пускахме си и музикални телевизии, но нямах нерви да гледам Миро например във всяка една Новогодишна програма и без това не го понасям.

И така неусетно времето мина, стана 12 без 5, гледахме, какво има да ни каже Президента, не че много сме го слушали, тъй като през това време аз отварях шампанското, а половинката снимаше. След това разбира се имаше любимите на всеки мъж гърмежи, а аз кротко и в екстаз гледах невероятната заря, която този път се виждаше супер и продължи сигурно около 15 мин. Таман си мислех, че приключва и се прибирах на топло до печката и от балкона се викаше ела, ела тя продължава.

Та така неусетно преминахме в Новата година, усмихнати и щастливи. Дано другата пак така я посрещнем, но дано този път е в нашето си ремонтирано къщи в София. :)