четвъртък, 22 декември 2011 г.

Щрак, щрак на Панчарево :)


За днес ще ви покажа малко снимчици за връщане на есенното настроение след този пухкав и як сняг, който посипа земята днес. :) И който толкова хубаво ме накара да се изтърся и цял ден да ме болите ръката и да продължава, ама карай ние сме юнаци без рани не можем ;)
Пише ми се и за толкова много други неща, но нали съм ви казвала мързи си ме и това е, за други пък просто не мога, защото може някой ден, някой неподходящ човек да го прочете, за това ще си остане в мен, там някъде... И стига празни приказки, е то и снимчиците от две разходки на Панчарево:

сладко черно лебедче, всъщност има два, но единия се беше скрил някъде

малък сладурко, който страшно много се радваше на хората :)

това е най-сполучливата ми до този момент снимка на катеричка, а съм правила доста опити повярвайте ми :) Много ги харесвам, супер сладки животинки


Тъй като надали ще пиша пак преди празниците ви пожелавам веселото им посрещане, да си починете хубаво в приятната компания на семействата си и да запълните дните си с много усмивки.


неделя, 20 ноември 2011 г.

Седмицата (14 - 20 ноември)

Напрегната седмица, както всяка от както започнах работа. Напрегната имам в предвид много работа, иначе благодаря на Господ, че колегите и шефката са толкова свестни, че работата върви и се чувствам добре. Най-хубавото на малкия колектив е, че има много работа и хората гледат да си я свършат, а не като по другите места (обикновенно държавните), много хора, повечето от които нищо не вършат, а измислят само клюки и простотии и ти вгорчават живота.
В понеделник беше най-инфарктно с подготвянето на един търг и обещанието от колегата, че ще мине да го занесе. Да ама не както се казва, та гледайте как в 3 без 20 се хварчи с двеста от офиса за да стигна в 3,30 до мястото на подаване на търга. Ама какво да се прави то иначе няма да е интересно. Излизайки вече успокоена, че съм подала търга 10 мин преди крайния срок, гледам един юнак как бяга с двеста държащ плик за търг, викам си на акъла има и по-зле от мен :) После цялата седмица все в това темпо мина.
Най-забавни са сутрините в офиса. Явно на юнаците им идва музата да ръсят простотии рано сутрин за събуждане. Та обикновено до към 9 пада един смях, едно чудо, тъй де по-добре така да почва деня :)
Също е много яко да вдигнете телефона, да кажете мило и спокойно "Да моля", от другата страна да чувате шум, никой да не ви отговаря и изведнъж някой най-цветущо да прати поздрави на майка ви, след което да ви затвори. Казвам ви стоях 2-3 минути и си мисля, какво стана сега. След още три минути се звъни пак, вие отново вдигате, познавате гласа на човека от предното обаждане и този път о чудо отговарят ви веднага, че са от Федекс пред склада със стока. Голям майтап, явно първият път човечица, все още караше, някой го е засекъл, и онова за поздрава на майката е било за него, но по някаква случайност го чух аз и си се чудех 5 минути, какво аджеба съм му направила на тоз човек, че да ме псува. :)

В петък бяхме на парти в Ялта (Маркус Шулц, честно три седмици преди това му научих името), но беше яко, човек има нужда да разпусне малко. Добре, че пусна любимата ми песен към 3, когато все още редбула ме държеше :), че да успея максимално да се изкефя.

Днес пък за първи път в живота си се боядисвам, по скоро къносвам стискайте палци всичко да е ОК, и трите часа висене с нещото миришещо отвратително да има резултата, който искам.

За край малко клипчета от партито в петък, не носех фотоапарат, така че ще се наслаждавам на пуснатото в youtube:

започваме с любимото ми парче



Приятна, лека и ползотворна нова седмица! :)

сряда, 2 ноември 2011 г.

Swedish House Mafia - Save The World (365 дни музика с мен)

Нещо се поизгубих ще прощавате, но не мога да се боря с мързела си за писане :) и умората от работа. За толкова много неща ми се иска да пиша, надъхвам се ей сега почвам и накрая нищо. За това за сега само ще споделя с вас новата ми песен-мания, почти непрестанно я слушам :)

Приятно слушане и дано скоро се преборя с мързела :)

понеделник, 3 октомври 2011 г.

Седмицата (26 септември - 2 октомври)

Хубава седмица беше :)

Понеделник и вторник бяха последните ми дни в университета. Ох колко хубави бяха тези дни. Да знаеш, че напускаш мястото, където гледат как само да те унижават и да те изкарат най-големият тъпак и идиот. Ако пък си на друго мнение, т.е. се мислиш за човек и като такъв имаш права, майка ти жална. Но край, отдъхнах си. Да ще ми липсват малкото нормални хора, които познавам там, но пък другата част от тях също си тръгнаха, тъй че няма какво толкова да ми липсва.

От сряда започнах на новата ми работа. Ще ми трябва време да влезна в час, защото нещата са доста различни от това с което до сега съм се занимавала, но пък човек е хубаво да научава нови неща, никога не се знае кое кога може да му потрябва. За сега всичко изглежда добре, колегите са готини, малко сме, все пак е частна фирма. Надявам се и за напред нещата да останат така. Едно нещо съм търсила и винаги ще търся в хората и това е уважението има ли го значи ще успея да се задържа. Защото от работа както съм казвала не се страхувам.

В събота се разходихме хубаво из Южния парк, който най-накрая се сетиха да по оправят. И малко снимчици за есенно настроение :)


Лека и успешна седмица! :)

вторник, 27 септември 2011 г.

На село

Като малка най-голямата ми мечта беше да си имаме къща на село и цяло лято да си бъда там далеч от града. За съжаление така и не успяхме да си я построим така мечтаната от нас къщичка, къде заради "добрите" ни съселяни, къде заради нас си, вече дори не си спомням, защо точно. Факта е, че не се получи, факт е, че от 13-15 години никои от нас не е ходил там. :( Така се стекоха обстоятелствата, че сякаш забравихме, че го имаме това местенце, а то е на райско, прекрасно място. През тези години много хора искаха да го купят, то не е много, но за една прилична къща с малко дворче има място. Аз упорито не давах на мама да го стори, винаги съм мислела, че е по-добре да си знаеш, че някъде имаш нещо. Винаги съм вярвала, а и ще направя всичко възможно някой ден там да се издигне къщичка, моята мечтана къщичка. В памет на всички, които си отидоха, но обичаха това място и искаха, много искаха, но не успяха да го превърнат в нещо прекрасно.
От много време исках да отида там, затова тази събота, хванах приятеля ми и айде на влакчето. Повечето неща в самото село са си такива каквито бяха и преди 13-15 години, както казах на приятеля ми сякаш вчера съм ходила за последно там. Почувствах всичко толкова близко, изобщо не ми се тръгваше. Спокойствието, което излъчва мястото, планините, които се виждат навсякъде на където се обърнеш, просто няма как човек да отиде там и да му се иска да се върне в големият, прашен и мръсен град, с хилядите намръщени, пълзящи хорица наоколо.
Обаче нашето местенце, изобщо не е такова, каквото го знам от преди толкова много години. Тогава беше чисто, подредено. Дворчето беше с много цветя, никога няма да забравя огромните червени божури, които растяха точно на входа, който сега не може да се различи, къде точно е. Мама и бате като видяха снимките се ококориха и не можеха да повярват, какво е станало. На мен самата ми се плачеше с глас като видях, в какво се е превърнало чудното и хубаво местенце. Знам, че ние сме си виновни за станалото, но няма да гледам в миналото, а в бъдещето, където стои вярата ми, че някой ден ще си го направя така както искам :)
Разходихме се из цялото село, реката (която вече не е река, а поточе) и нагоре в планината. Въздухът е направо опияняващ, когато се качихме горе на "върха" просто не ми се слизаше, исках да си остана там и никога да не се връщам. Слънчицето грееше и топлеше приятно, ветрец развяваше косите ни, просто незабравимо.

едно от малкото красиви неща съществуващи в двора ни

местенцето ни, гледайки го от улицата


бившата детска градина

рекичката-поточе

красотата на природата

още една снимчица на фотогеничното магаренце

закъде сме на село без наперен петел

а това ме изуми много, тук в града си нямаме такива, а на село какви са хубави и чистички, дано и използваеми

и без църква няма как да минем

мойто си селце си има и къщи по баира

и гледка от баира с последната къща

много кончета бродеха навсякъде, тези бях особено сладка комбинация

хубавата иглолистна гора по баира

а това е гледка от другата страна на баира, където има доста обработваема земя, част от която и наша, което научих едва в събота :)


черно мъхче, което не беше много фотогенично

други изгледи от околността

изглед от високо на цялото село

и за завършек красива пеперудка

Малко дълга публикацийка стана :)


P.S. От два дена я пиша публикацията и забелязах, че вчера съм имала годишнина на блога. Не вярвах, че ще успея да пиша цяла година, защото и преди това започвах, но все се отказвах, за това сега съм щастлива, че успях да издържа. Благодаря за интереса, който проявявате и дано ви харесва това, което виждате :)