четвъртък, 5 април 2012 г.

Защо не можем да сме хора???

Това се питам днес, толкова ли е трудно да бъдем хора. Вместо да си помагаме, защото и без това ние достатъчно трудно да оцеляваме в държавата ни, ние допълнително си усложняваме ежедневието и си съсипваме нервите. Не знам, на кой да благодаря там някъде, че все пак се срещат и нормални хора, които ценят това, което правиш за тях и не се връзват на простотията на хорта. Но някаква си лелка да си изкарва нервите на мен по телефона и даже да ме уволнява без изобщо да ме познава, е това вече ми идва малко в повечко. Знам, че държавната работа е шибана ама моля ви аз не съм ви виновна, все пак вие сте си я избрали.
Бях меко казано изумена, а все още съм и в някакъв транс :) как може да съществуват такива хора, откъде толкова злоба, може би от собственото им некъдърие и това как с тях се държат знам ли. И в университета бях виждала същите истерични истории и с мен са се държали зле, но не съм отивала да си го изкарвам на студентите, защото уж са на по-ниско ниво от мен и дай понеже на мен ми е кофти да ги смажа. Тези хора как са още живи и не са се самоутровили не знам.
Как може да се чувстваш добре от това да злобееш, да лъжеш и да правиш мръсно, честно не знам. Не ми е по душа и няма да ми бъде, няма и да мога да ги проумея тези хора. Само знам, че рано или късно на всеки му се връща това, което е посял.

За да има все пак нещо положително в тази публикация, една хубава песничка ПОЗДРАВ за нормалните хора в тази държава, дано станем повече, все пак трябва да сме оптимисти: