сряда, 5 януари 2011 г.

Последният ден на 2010 г.

Последният ден от старата година беше наистина перфектен. Като започнем от това, че вечерта щяхме да сме сами, без никакви роднини, особено както се падаше тази година с неговите, много се радвам, че те решиха да празнуват другаде. Не ме разбирайте погрешно, те са прекрасни хора, но що се отнася за живеене и хранене е нямаме и една допирна точка, за това радостта ми беше пълна, когато разбрах, че няма да са с нас.
Предният ден трепетно пазарувахме за новогодишната нощ. Много ми беше смешно как всички хора по магазините вадеха по едно листче и гледат, ли гледат списъка хората, някак мило ми стана, сякаш всички бяхме едно цяло. Тогава си купихме почти всичко, тъй че за 31-ви остана само да купя почерпката за фамилията, тъй като нали съм "vasilisa" имах си повод на 1-ви. :)
Та да се върнем на 31-ви, излежаване почти безкрайно в леглото, гледане на някаква безумна анимация, ставаща колкото човек да си загуби времето за доизлежаване. Хубава закуска и бегом да ни няма на разходка из Морската с надеждата като се върнем остатъка от фамилията наистина да го няма :) А времето... ех беше прекрасно, слънчевко, лекият ветрец щипеше бузките (но няма как, Варна и без ветрец са две несъвместими неща). Морето беше невероятно, ех обожавам морето зимно време. Сигурно съм единственият човек, който предпочита морето зимно пред лятно време, но какво да се прави душата ми е в планината ( разбирайте, че и лято и зиме като съм в планината все ми е кеф), а не там на брега. Зимното море е невероятно, като започнем от бистротата и чистотата, минем през интересните цветове, които приема за украса, липсата на хора и стигнем до прекрасните лебеди, които неспирно вече 4-та година снимам с кеф.

Ето ни и нас :)
А ето ги и лебедите, и не само те
Двете готини котачки, топлещи се на слънчицето


След чудната разходка, минахме на бързо през магазина и хайде хоп в къщи, където цареше тишина и спокойствие. ;) Малко почивчица и трябваше да захващам масата. За специалитети на вечерта бях избрала две рецепти от кулинарни блогове, които половинката одобри без да се съпротивлява. Пък и е една такава зодийка човека, че щом му е сготвено и сложено няма по-щастлив от него, пък дори на масата да има само едни пържени картофки да речем. :) Едното беше чудничка салатка с риба тон, която и двамата обожаваме, а другото пиленце или по-скоро части от пиленце :), което също много обичаме.

Ето я вкусната салатка, която всички след това харесаха, защото разбира се остана. Ето от тук я видях Солена торта (салата) с риба тон. Не съм променяла нищо, освен, че никъде не намерих ким и съответно го няма в моята салатка.


Това е произведението на половинката :)

празничната ни маса със салатките и ядките...

В шеметно приготвяне на основното ястие, което видях от тук Пиле с ньоки и ароматен доматен сос, и тук нищо не съм променяла, пък и това беше първият ми път в готвене на нещо месно, тъй че мисля добре се получи. А щом и половинката го изпапа, значи е било добре :)

и крайният резултат

По телевизията не се случваше нищо интересно :( Програмата беше пълна с безмозъчни предавания, в които участваха едни и същи хора. И така съвсем случайно открихме по Про.бг "Боговете сигурно са полудели" и се позабавлявахме с тази любима наша комедия. Пускахме си и музикални телевизии, но нямах нерви да гледам Миро например във всяка една Новогодишна програма и без това не го понасям.
И така неусетно времето мина, стана 12 без 5, гледахме, какво има да ни каже Президента, не че много сме го слушали, тъй като през това време аз отварях шампанското, а половинката снимаше. След това разбира се имаше любимите на всеки мъж гърмежи, а аз кротко и в екстаз гледах невероятната заря, която този път се виждаше супер и продължи сигурно около 15 мин. Таман си мислех, че приключва и се прибирах на топло до печката и от балкона се викаше ела, ела тя продължава.
Та така неусетно преминахме в Новата година, усмихнати и щастливи. Дано другата пак така я посрещнем, но дано този път е в нашето си ремонтирано къщи в София. :)

Няма коментари: