Казват, че на силните хора Господ им праща изпитания, хм... честно да си кажа на мен вече взема да ми писва и ако може да се спре малко, че силни, силни ама докога никой не знае...
Ок издържах сложната коремна операция, осъзнах и изпитах болестта си 6 месеца в менопауза на инжекции, след това разбрах и за отстранените ми ляв яйчник и тръба, след това и този ужасен проблем със зъба, също и някакви периодични прояви на уртикария, но с това последното вече прекали :(
За две седмици да минеш от безграничната радост и любов да разбереш, че в теб расте малко човече, а след това да изпиташ острата болка в корема, от която толкова много си се боял, и за два дена да минеш по спешност за операция от извънматочна бременност, вече наистина ми дойде в повече. Да имах късмет, че отидох на време и че не е в другата тръба и ни остава шанса за нормална бременност, но толкова боли и мъката е толкова силна, че не знам кога напълно ще успея да го преживея...
Държа се за пред всички, но когато съм сама не спирам да плача... тежко е, много е тежко. Имам вярата, че някой ден ще си имаме така желаното детенце, но това не променя сегашната ми мъка.
Само мога да съм благодарна на любимия ми човек за подкрепата и любовта, което никак не е малко, че за какви случай съм чувала...
Дано това е последния път, в който Господ си играе с нас и следващия път ни даде това, което толкова искаме...
Няма коментари:
Публикуване на коментар