70 % от тази книга прочетох в болницата в очакване на съдбата ми :) Странно да четеш как един нормален човек се подлага на такова изпитание по собствена воля, докато ти самия не знаеш, какво да очакваш и само едно изследване на един хормон ще реши късно в 22.00 часа с операция по спешност на следващия ден в 8.00 съдбата ти за следващата една година.
Та стоя си аз в болнцата и си чета, как Майк Хорн на няколко пъти пада в снега и чувства как умира, колко хубаво и приятно е чувството в сравнение със заобикалящия го студ и мраз. Сякаш по-лесното е просто да се оставиш всичко да те погълне и да изчезнеш, но там е семейството му, двете му прекрасни дъщери, съпругата му, брат му и т.н., не може да ги предаде и вътрешният му глас дава сетни усилия на волята му за да продължи да не остави любимите си хора. Определено вдъхновяваща книга, дава много сили и моменти за размисъл.
Изключително добре написана, въвлича те прекрасно в това, с което той се бори, мисли и чувства. Срещите му с различните народи населяващи Арктическия полярен кръг показват колко далеч сме ние хората от цивилизацията от истинската си същност и човечност. Хората там са толкова сърдечни, споделят и малкото, което имат с един странник, един напълно чужд за тях човек. Живеят с малко, не ламтят за много, страхуват и се почитат природата, защото знаят нейната истинска сила.
Ние отдавна сме се отдалечили от тези чисто човешки качества за сметка на грубостта в отношенията, завистта и отмъщението. Мислейки си, че сме най-великите и непобедими понеже живеем захлупени в малките си апартаментчета и души.
Загубили сме всичко това по своя воля и дано повече хора прочетат тази и други подобни книги за да възвърнат вярата в себе си, че могат да бъдат хора в истинския смисъл на думата и да осъзнаят, че природата е по-силна от всички нас и стига да иска с един жест може да ни унищожи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар