Дряновският манастир и пещерата Бачо Киро

В този вече студен месец, в който хората от сега започват да се готвят за Коледа, нещо напълно неразбираемо за мен, но аз съм си такава не обичам изключително много празниците, камо ли цял месец преди тях да се подготвям с украси и други подобни. Та студа навън ми навя спомени за лятото и хубавата ни почивка в Трявна, докато си чакам снега, който обожавам, но за сега все ни подминава. В по предишен пост писах за разходката ни из Трявна, но като хора, които не могат да стоят на едно място, трябваше да обиколим и всичко, което можехме в околността. Един от дните ни включваше посещение на Дряновският манастир и пещерата бачо Киро, както и желанието да тръгнем поне по една от няколкото екопътеки (по скоро моето желание да видим някоя от екопътеките). Хм изпълнихме целият план, но на екопътеката си беше страшничко. :)

Пътуването ни и тази година го извършвахме предимно с влак. И така с тези релси и прекрасни гледки по линията започна пътят ни към манастира. За да стигнете с влак до манастира, се слиза на спирка "Бачо Киро" и се върви пеша около 15 минути.

Входът на Дряновският манастир

Една чудничка каручка (суха)

Паметникът-костница в памет на въстаниците от Априлското въстание

Различни изгледи от вътрешността на манастира и извън него

Реката преди дъжда

Ето това мостче и водопадчето под него си харесахме и решихме след като посетим пещерата да стигнем и до там.

Първата пещера, която посетих беше в Гърция. Бях изключително впечатлена, невероятно беше и като организация, и самата пещера, на края не ми се излизаше, останах завинаги влюбена в това усещане да бъдеш под земята, без слънце и характерните звуци за природата навън. Някак, когато съм в пещера ме обзема едно невероятно спокойствие,пълно отпускане, сливане и наслаждаване на случващото се около мен. Първата ми българска пещера, се оказа, че ще бъде "Бачо Киро". Никак не е лоша пещерата, но за съжаление разгледхме само краткият маршрут поради нежеланието на другите хора за събиране на група, а и нямам търпението да чакам някои да се накани. А и как някой да иска да обиколи дългият маршрут( който продължава около час) като всички, въпреки ясната представа, че ще посещават такива места бяха по джапанки и чехли. Е нали ви е ясно, че с 98 % такива хора трудно би се събрала група от 10-15 човека. Въпреки това ние си обиколихме подробно всичко, постояхме си доста и излезнохме удовлетворени и пълни с емоции.

В дясно от входа на пещерата се намират тези приятно обрасли в зелено стълби, по които ние тръгнахме с надеждата, че ще ни отведат по някакъв начин до по рано споменатото мостче и водопад. И тръгнахме нагоре, после имаше надолу...

... и такива чудни гледчици...

... и после пак надолу (това между другото беше ужасно гадно на надолу :)

...а за това мостче всички се учудиха как ни е издържало (особено гаджето) да минем по два пъти, та той даже и повече за да провери как е напред и има ли смисъл да продължаваме...

... и стигнахме до тази ужасно привлекателна стълбичка за слизане :), където аз вече не издържах и казах край до тук, още повече, че се дочуваха не чак дотам далечни гръмове от приближаваща буря. И добре, че казах стоп, защото....

... тамън стигнахме ето тази приятна механичка и заваля такъв порой, какъвто отдавна не бях виждала. С една дума стана си една чудна лятна буря.

Реката,манастира и каручката след дъжда :)

А този белушко срещнахме на връщане към гарата, близко до къмпинга, и той милият целия вир вода.

С релси почна пътят към този прекрасен ден и така и свърши

Беше наистина един прекрасен ден сред невероятната ни природа. Просто нямаше какво повече да желаем от това, което ни се случи, ден пълен с емоции и красота.
И така докато напиша този пост, което ми отне към два-три дена, разбрах че скоро ни очаква сняг, което е супер, а за коледното настроение то все още липсва :) и все още продължавам да се чудя на хората с тези украси по никое време.