Защо?

В момента чета една невероятно позитивна и приятна книга "Балсам за душата - 365 послания за всеки ден" на Д-р Бърни Сийгъл. От първият миг, когато видях тази книга в книжарницата още преди да я разлистя казах, че ще си я купя, а когато я разлистих бях меко казано впечатлена. На кратко за всеки ден има написани мисъл на известен човек,история от живота на доктора и на края посланието за деня, което в повечето случаи е съвет за това как да промениш живота си за да живееш по-спокойно и в мир със себе си. Една такава история от живота на доктора ме впечатли и за тази публикация.
"Преди много години моят прадядо ми разказа за преследванията, които е преживял в Русия, заради което му се е наложило да напусне родината си.Той ми каза, че докато бил учител, казаците го преследвали през нощта и се опитвали да го съсекат със саби. Една вечер прадядо ми бил на хълм над селото си с равина на селото. Когато погледнели надолу, можели да видят казаците как яздят и съсичат съселеняти им евреи. Равинът гледал мълчаливо известно време и после казал: "Иска ми се да бях Бог". Прадядо ми го попитал : " Иска ти се да беше Бог, за да променищ злото в добро?" " Не, не бих променил нищо. Иска ми се да съм Бог, за да мога да разбера "защо", отговорил равинът."
И на мен така ми се иска да разбера защо по дяволите имаме такъв човек за министър председател и такива министри, които идея си нямат за какво са там, защо няма нищо, нормално в тази държава. Защо все повече и повече се затрупваме от безмислена бюрокрация, вместо нещата да се улеснят и хората да достигат лесно до нещата, които по право и закон трябва да получат.
Защо точно на тези хора, на който им вършиш най-много работа изобщо не го оценяват и все гледат да те нахокат, защото не са на кеф. Защо хората вместо да се отнасяме добре един с друг гледаме как само да вкараме някой в интрига или да излъжем, или да натопим и т.н. все "хубави" неща. Защо същите тези хора не разберат, че не може да се живее така, защото рано или късно всичко лошо, което мислиш и правиш ще ти се върне, къде по същият начин, къде с болест или нещо друго лошо.
Защо като някой ти помогне, свърши ти почти цялата работа, което разбира се изобщо не му влиза в задълженията, ти идваш и зад гърба му плюеш, че те е домързяло да си свършиш малкото останала ти работа при положение, че дори ти е казано какво трябва да направиш.
Защо хора, които не могат да напишат едно смислено изречение, и българският език и правилата му ги нямат за нищо стават "висшисти". И най-тъпото е, че ще се намери някой да ги уреди на работа и друг ще им я върши, а пък те ще се бият в гърдите, че са "висшисти" и брей вижте ме колко съм умен.
Защо винаги смятаме, че ние сме прави, а другите грешни. Защо не поемаме риск, а стоим на сигурното, но все недоволстваме онзи ме кара да правя това, другия онова, а пък на мен всъщност нищо не ми се прави, защото за такава заплата толкова и работа.
И още много защо си задавам и си мисля, че отговорите на много от защотата се крие в следните няколко неща: мързел (основното), страх, душевна празнота, тъпотия и прекомерно смочувствие и мислене на кой съм аз. А в крайна сметка истината е една всички тръгваме от едно място и всички отиваме към едно и също място. И от нас самите зависи как ще си живеем живота, но би било хубаво ако ще си скапваме нашият живот, поне да не пречим на другия, който се опитва да живее така както иска, а не така както би трябвало и да не е участник от страната на тези, за който си задавам въпросите защо. Надявам се , въпреки че не ми е ясно как, тези които си задават по често въпроса "защо" и по принцип не ги е страх да мислят да станат повече, а онези простите и мързеливите по-малко. Дано стане, но не вярвам. :(

P.S. Стана малко объркано, но дано сте ме разбрали :)

P.S. Ето как изглежда и книжката, ако имате афинитет към книги, които насочват мисленето ви към подобряване на живота ви и ви носят положително изживяване, вземете си я, мисля че няма да съжалявате.