четвъртък, 9 декември 2010 г.

Един приятен 8-ми декември

Странни начини имат студентите за празнуване на празника си, а и по принцип за празнуване на каквото и да е друго: наливане до безпаметност с алкохол и правене на неща,които не искам и да си помислям. Тъй като съм докторант, което се смята за трета общообразователна степен въпреки неистовото натякване на някои хора, че едва ли не си на трудов договор, и трябва да ходиш всеки ден дори да нямаш работа, и да стоиш от сутрин до вечер да крепиш (в случая университета) за да не падне, но както и да е това е друга тема на разговор. Та по този случай вчера всъщност си имах празник, който изпразнуах по странен, но приятен за мен начин.
Първо трябваше да водя нашите чуждестранни студенти на упражнения в един от инаститутите на БАН. Е можех и да не го правя, но пък ме привлече научаването на нещо ново и може би полезно в бъдеще, така че отидох. Мдам странно да си празнуваш празника с учене, но на мен ми беше супер. Направих си две в едно хем нов имунологичен метод научих, хем си упражнявах английския, чудничко. :) След това привлечена от хубавото време и от информацията за Софийският международен панаир на книгата открит предният ден се запътих с бодра крачка към НДК. Странно защо, но този път ми се видяха по-малко представителите на издателствата от предният път, може и да греша не знам, но ми беше някак по празно от пролетта. Нямаше много посетители надявам се заради това, че отидох по обяд, а не заради това, че хората не се интересуват от изложението, но няма лошо на мен така ми беше по-спокойно и приятно. За съжаление две от издателствата,които търсех нямаха представители, а пък другите ги имаше, но нямаха книгата, която търсех. Малко каръшко стана ама здраве да е. Все пак не останах с празни ръце и си купих две книжки, които като прочета в близкото бъдеще надявам се, ще понапиша тук нещо за впечатленията ми.
Следващата дестинация беше малко отчайваща. Не за друго, а просто такъв ремонт ни чака, а трябват кинти и избор кое първо да се прави, но вярвам, че все някак ще се справим. Само да почнем веднъж завинаги, но кога ли ще е това, надявам се в близкото бъдеще :)
След това бях решила да посетя един от моловете за бързи покупки в DM и Casyopea. Малко да поглезя женската си душичка.
И така с приятни покупки, нови знания и хубава разходка изпразнувах празника си.


P.S.I Едно нещо ме впечатли разбира се от лоша гледна точка, че на изложението в НДК преобладаващата възраст на посетителите беше 40-50 год. тук таме да имаше някой по-млад. Докато в мола, точно обратното беше пълно с безцелно ходещи хлапетии смеещи се малоумно. Сами си правете изводите, какво искам да ви кажа.

P.S.II Един чуден сайт за метъл

P.S.III И един поздрав с любима група и песен.


Няма коментари: