Малко бавничко ми се получи изчитането на тази прекрасна книга, но както хората са казали по-добре късно отколкото никога. А и с време за четене от 00.00 - 01.00 е малко трудно да се чете много, но няма как нямам ли пълна тишина, нямам и четене :( Наскоро една от дипломантките на колежката ми каза, че можела да чете и на маса с 10 човека, е мен и да ме убиеш не мога да го направя, но да не се отплесвам от темата все пак.
Преди години, май станаха множко вече, прочетох първият си роман от Достоевски "Престъпление и наказание", меко казано бях очарована. Впечатлението от начина на изказ, от героите, историята и всичко остави незаличима следа в мен и още тогава си обещах, че трябва да прочета "Идиот". Е най накрая се случи и се потвърди впечатлението ми от невероятните способности на този писател.
Книгата е чудесна съвкупност от много и разнообразни герои вплетени в свойте си чувства и мисли и само един от тях, който те наричат "идиот" е обикновен добър човек, който ще ги приеме такива каквито са нещо, което повечето от геройте не успяват да направят сами за себе си. Този човек с прекрасната си и чиста душа ще се помъчи да им покаже светлината да ги избави от монотонноста и ежедневието, но за съжаление както се получава в повечето случаи мнозинството печели.
Много от героите може да се видят всеки ден около нас в ежедневието ни, което показва, че нещата за съжаление не се променят толкова лесно. Едни от тях са несигурни в чувствата си, страх ги е да кажат, какво искат, какво мислят и кого желаят. Други лицемерничат до болка, лъжат, мажат само и само да има нещо интрижка, скандалец... Трети обичат до полуда незнайки на какво точно са способни за да получат това, което смятат за тяхно. Има и такива, които ще направят какво ли не за да влезнат в "обществото", а дали то ще е точно това, което очакват... Ще има такива, които ще се обвиняват сами за всичко, което им се е случило и ще се погубят сами без да се замислят, че вина могат да имат и другите, и че те може би са по скоро жертви. И така нататък все чудати и в същия момент толкова близки нам герои.
А сега и малко впечатления от самата книга:
" И защо толкова се страхуваха? на детето всичко може да се казва - всичко; винаги съм се чудил колко зле възратсните познават децата, а бащите и майките дори собствените си деца. От децата нищо не бива да се крие, под предлог че са малки и че е рано за тях да знаят. Каква тъжна и пагубна мисъл! И колко добре самите деца забелязват, че бащите им ги смятат за твърде малки и нищо неразбиращи, когато те всъщност всичко разбират. Възрастните не знаят, че детето дори в най-трудната работа може да даде извънредно важен съвет. О, боже! Когато ви гледа тази хубава птичка, наивно и щастливо, нали ви е срамно да я излъжете! Аз затова ги наричам птички, защото нищо по-хубаво от птичката няма на тоя свят."
" Тук вече няма съмнение, че малодушието и пълното отсъствие на собствена инициатива постоянно се е смятало у нас за най-важен и най-добър признак на практичният човек - дори и сега се смята. Но защо да виним само себе си - ако изобщо това схващане се сметне за обвинение? Отсъствието на оригиналност и другаде, в цял свят, от памтивека се е смятало, като главно качество и най-добра препоръка за човек способен, делови и практичен и най-малкото деведесет и девет на сто от хората (и то най-малкото) винаги са се придържали към тези възгледи и само една стотна може би винаги са гледали и гледат на това другояче."
"Колко е странно това! Колко е странно!" - промълви той след минута и дори с някаква тъга; в минути на силно усещане за радост винаги му ставаше тъжно, без сам да знае защо."
"Понякога ми олекваше за цели седмици и можех да излизам на улицата; но улицата взе най-сетне да предизвиква у мен толкова озлобление, че по цели дни нарочно седях затворен, макар и да можех да излизам като всички. Не можех да понасям тези пъкащи, суетливи, вечно загрижени, мрачни и разтревожени хора, които сновяха около мен по тротоарите. За какво е вечната им тъга, вечната им тревога и суета; вечната им мрачна злоба (защото са зли, зли, зли)? Кои е виновен, че са нещастни и не знаят да живеят, когато имат пред себе си по шестдесет години живот?"
"Нека не забравяме, че причините за човешките постъпки обикновено са безбройно по-сложни и разнообразни, отколкото винаги сетне ги обясняваме, и рядко се очертават ясно."
"- и нима може наистина човек да бъде нещастен? О,какво значи моята мъка и моята неволя, ако аз имам сили да бъда щастлив? Знаете ли, аз не разбирам как можеш да минеш покрай едно дърво и да не бъдеш щастлив, че го виждаш? Да говориш с един човек и да не бъдеш щастлив, че го обичаш! О, само че аз не умея да го изразя... а колко такива прекрасни неща има на всяка крачка, които и най-похабеният човек намира за прекрасни! Погледнете детето, погледнете божията зора, погледнете тревицата, как тя расте, погледнете очите, които ви гледат и ви обичат..."
Надявам се ако не сте чели книгата поне малко да съм ви заинтригувала, ако сте я чели да ви припомня малко за нея :)
На избралите да я прочетат приятно четене!
Няма коментари:
Публикуване на коментар