В началото на седмицата една случка ме накара отново да се замисля за това колко малки и крехки сме хората и че не знаем да ценим живота си. За съжаление в понеделник един от колегите на брат ми почина, младо момче на 34 години, не го познавах, но ми стана много гадно. Да наистина момчето си е имало здравословни проблеми, но въпреки всичко по обяд си говориш с човека, след няколко часа ти се обаждат и ти съобщават, че си е отишъл, гадно, много гадно. Знам, какво е да загубиш един от най-близките си хора, за това искренно съчувствам на семейството му и дано имат сили да продължат.
Та тази трагедия, малко и ме депресира, но повече ме наведе на разни размишления за смисъла на живота и други подобни. Всекидневно виждам хора, които не знаят как да живеят, които намират смисъл единствено и само в яденето и пиенето. Други към това включват и озлобление към всички останали. Трети си допълват емоциите с клюкарстване, лъжене и говорене на хората зад гърба. Защо по дяволите такива хора живеят? Имам си наблюдение, че хората, които са по-богати душевно и се опитват да изживяват живота си по пълноценно си отиват млади, а тези гореспоменатите живеят доста повече години. Къде е смисъла не знам? Да не съм аз човека, който да ги решава тези неща, но е тъжно, много тъжно, че си отиват смислените и добрите хора, а оцеляват дребните душички. :(
Приятна и спокойна седмица!
Няма коментари:
Публикуване на коментар