неделя, 3 юли 2011 г.

Седмицата (27 юни - 3 юли)

Мисля си да си направя нова рубрика, в която да пиша за изминалата седмица, какво ме е впечатлило, какво ме е изнервило :), какво ме е разсмяло и т.н... Та да започнем с изминаващата вече седмица, която беше много емоционално наситена, къде с положителни, къде с отрицателни, къде със странни и интересни неща.
Първо за не толкова хубавото, пък може и да ни изненада човека знае ли се, ще поживеем ще видим. Въпреки че всички сме на мнение, че нещата ще продължат по същия начин само, че с ново лице. За какво иде реч ли, ами дойде ред и нашия университет да си смени ректора. Само, че нещо начина, по който стана новия и това, че беше протеже на стария не ни навява на положителни мисли. Някак депресиращо е като видиш как се случват такива не кой знае колко важни избори и се замислиш, какво става на по горните равнища, но това е положението, при нас хората се опитаха да се борят, но парите и обещанията спечелиха. :(
За пореден път тази седмица се убедих, колко лесно е човек да съди другите, без обаче да се замисли дали пък не е и той като тях. Една девойка при нас дипломантка разказваше какви ги върши сестра й ( на кратко едва ли не си "оставя" децата за да се опита да се реализира по някакъв начин, но с малкото уточнение, че все пак си ги е гледала голямото 5 год., малкото 2 год.) колежката ми много компетентно се изказа как можело така (на кратко тя се върна една година след ражаденато на детенцето си, за да не си провали кариерата). Ами и двете са еднакви само дето едната си позволява да съди другата без абсолютно никакво право за това и се мисли за супер майка, еми съжалявам ама истината е една и тя е, че и двете не знаят какво искат, но за съжаление страдат дечицата им. Само им пожелавам да се осъзнаят някои ден и този ден да е по скоро.
Не на последно място и в моя двор изгря слънцето както се казва, съвсем скоро ще се съберем с половинката в София :) много сме щастливи, защото определено вече не се издържа пътя София - Варна. Тази седмица половинката преподписа договор за преместване тук при мен след около 4-5 месечна борба с шефа му. Разбирам го човека, защо не искаше да го пуска в София, защото така губи единствения човек, който му работи и го слуша във фирмата, но все пак като обещаеш нещо трябва и да го изпълниш. До тук добре върви плана само, че сега тепърва ни чака много работа по апартамента и бъдещето нанасяне.
Също така не мога да не споделя и прекрасният ни и сърдечен разговор с узбекистанския ми колега в петък, който ми подейства някак ободряващо за разлика от натоварващите всекидневни такива с останалите колеги. Хубаво е да научиш малко за чуждата култура и живот. Странно е да научиш, че държава, която има проблем с недостига на вода, мие улиците на столицата си по двата пъти на ден, сутрин и вечер, а ние без такъв я има един път в годината я няма, а като се сетя, че миха една-две седмици платсмасите на метрото от Мусагеница до Младост, направо ми се доплаква. Жалко е и да чуеш как образованието на хората се развива, а това тук напротив запада и то много скорострелно, говоря от личен опит гледайки преподаването в най-добрата специалност (тук като го чуем това всички с глас се смеем) на университета, в който съм. Като виждам и какви хора стават доценти и професори, ох жална ни майка, ако и в Медицнския университет са такива :(, защото тук все пак излизат просто инженери, който я станат нещо я не, ама там всички се цанят за лекари и трагедията ще е голяма. Е поне ги превъзхождаме с климат и зеленина, че като чух, че в момента там средната температура през деня е 40-45 градуса лошо ми стана. Горкият човечиц с такава наслада гледа зеленината булвално все едно такова нещо не е виждал. Та тъй де посмяхме си се, споделихме си мъките и радостите, и ми остана едно такова странно чувство, че можеш с чужд човек да водиш толкова обикновен, но зареждаш разговор, а с колегите/приятели почти невъзможно.
Та такива нещица тази седмица около мен.
За край поздрав с една хубава песничка, която наскоро за първи път чух, но действа също толкова зареждащо, както един "обикновен " разговор:


Приятна седмица! :)

Няма коментари: