вторник, 26 юли 2011 г.

Седмицата (18 юли - 24 юли)

Много поучителна седмица беше :) Най-важното, което научих беше, какво значи да си "интелигентен" и осъзнах, че според сегашните представи на много хора в тази държава съм много "прост човек" и май такъв и ще си остана, защото някак си не се виждам скоро да се променя. Та да ви споделя и дефеницията за "интелигентност". Има две основни неща, които показват това: първо, "интелигентен" си, когато те обиждат, унижават и други все така приятни нещица и ти да стоиш и да казваш да прав сте или още по-доброто да мълчиш, а не да направиш логичното и да се защитиш и второ, да ти кажат, че не трябва да говориш с някой си и го направиш, защото представи се аз не говоря с този някой си или малко префразирано "ти все дружиш с неподходящи хора". Явно обаче аз нещо съм объркана, защото все си мисля, че интелигентно е да имаш свое мнение и да имаш свободата да го кажеш, друг е въпроса този срещу теб колко интелигентен ще се окаже и ще ти позволили да изкажеш мнението си. Да не говорим за това дали някой ще има право да ми казва с кого ще разговарям или не. Това вече граничи с велика простотия. А най-жалкото е, че има такива прости, упс грешка "интелигентни" хора, които изпълняват тези неща. Не, че съм се засилила да говоря с тях, но да си на 35 години и да нямаш собствено мнение за това с кой искаш или не искаш да говориш е просто..... еми нямам думи.

Все се чудя на българските шофьори, защо смятат, че като се качат в колата и стават "богове", т.е. всичко ми е позволено, ще си правя каквото искам, а пък тез пешеходците те не са хора газя всичко наред. Това последното особено ме интересува, защото аз съм от тези пешеходците. Пресичам си по всички правила на движението, но разбиране никакво, да не говорим какво става, когато светофара не работи и ти се наложи да пресичаш, защото друг изход няма. Изчакваш разбира се минимално количество коли или тези, които има да са далече, тръгваш и какво става, онзи който малко преди си кара нормално сякаш като те види и дава газ да не би ти пешеходеца да минеш преди него. Е ясно е, че ако стигне до мен ще спечели борбата все пак аз съм простите 60 кила, той е един тон, но все си мисля, че не в това е работата. Трябва да се пазим всички, защото тъй или иначе на никой в тази държава не му пука за нас, поне ние да се защитаваме и да си помагаме, а то какво става точно обратното. Избиваме се по пътищата като невидели.

В събота бяхме на риба с бате и половинката, хубаво си изкарахме, те се правеха, че ловят риба, а аз изчетох стотина страници от книгата, идилия пълна :) Ето и малко снимков материал:

ето ги и рибарите, в процес на захранване на рибата :)

ето ме и мен под чадърчето и с книжка в ръка, кажете сега, че не ми е добре


Приятна и лека седмица!

Няма коментари: