неделя, 29 януари 2017 г.

Алиса и петък вечер - Деси Нико

   Тази книга я чакам от 5 години, когато авторката се свърза с мен да я подкрепя ако желая в участието и в един конкурс, който тя в последствие спечели. До колкото разбрах след това се е отказала от наградата в конкурса, а именно издаването на книгата й и се е справила с това сама. Така че, когато преди месец ми писа, че книгата вече наистина е отпечатана веднага си я взех и прочетох на един дъх. 
   Много добра съвременна и бих казала младежка книга. Може би е една от книгите, които тинейджърите би било хубаво да прочетат за да разберат малко по-рано някои неща за живота и може би да вземат малко по-добри и смислени решения в него. Може би и да разберат малко по-добре родителите си, когато им казват и съветват за някои неща ...
   Книгата обръща внимание на много актуални проблеми като наркотиците, нощния живот, типовете хора, които човек може да срещне и какво значи наистина любов. Трябва ли да вярваме на всичко, което ни казват или по-добре да се научим от по-рано кога някой ни лъже и ни разказва врели некипели. Да търпим ли тези хора или да се одръпнем колкото се може по-бързо, когато осъзнаем какви са наистина.
   Малко лирично отклонение: от известно време насам си мисля как напълно загубих вяра в хората, толкова много са ме лъгали, че както до преди приемах винаги хората за добри и честни, каквато съм и аз самата, сега точно обратното не вярвам на никой докато не докаже, че има за какво да му вярвам. Хич не ми харесва да съм такава, но всеки човек израства по неговия си начин и преоткрива нещата и хората така както той ги възприема. Направо да си кажа, че ми липсва да съм наивна и глупава да вярвам, че всички са добри и честни .... Чувствам се като токущо порастнало дете, видяло най-лошото, което въображението му си е представяло.

След малкото лирично отклонение е време за известно количество хубави цитати от книгата:

1. "Най обичаме да изтъквме колко по-интелегентни сме от другите видове. А само можем да им се възхищаваме, че успяват да оцелеят в един свят с тъпаци като нас.
  Накрая, това е свят, в който тамън да се отчаяш докрай от човешките ценности и псевдоинтелигентност, но виждаш в небето самолет и - вуп! - вярата ти в човека се връща"

2. " - Има само едн причина да не искаш да пишеш - Страхът. Хората се страхувате да осъществите мечтите си. Страх ви е дори да опитате, защото може да се окаже, че Мечтата ви наистина недостажима и да се обезкуражите завинаги от мечтаенето. А всъщност, че не всичко се сбъдва - това му е най-хубавото. В противен случай нямаше да имате мечти, а само сбъднати някакви неща."

3. "А и не разбирам защо трябва  да вярвам в точно определен бог, след като сама за себе си, без негова помощ, пак успявам да се надявам, да обичам, да правя колкото мога добро. В днешно време на един нормален човек и без Десетте Божи заповеди му е ясно, че не хубаво да убива ближния. А на ненормалния само регилия му дай - да коли и беси уж в нейно име, след това да отиде да се изповяда, и все едно нищо не е било!"

4. "Дори и да не се движиш физически, пак можеш да опознаваш различни светове, да не зацикляш на едно място. Световете са навсякъде. Всяко ново хоби е свят. Всяка нова работа. Опознаването на друга религия. С всяко влюбване познатият ти град се превръща в съвсем различно място. Всяко ново приятелствоти разкрива още за хората. Всеки враг също. Когато си внушиш нещо, когато те подгони някоя параноя, тогава отново се озоваваш в по-различен свят, защото гледаш на всичко през призмата на Страха. "

5. "Ако човек не е щастлив сам, не може да бъде щастлив с когото и да било."

6. "Има хора, които сияят. Красиви са. Може и да не са чак толкова красиви, но когато говорят, когато се смеят, когато ги гледаш - светят толкова силно, че просто не ти остава дъх да забелязваш несъвършенства.
    Има и хора, които сякаш някой отдавна е загасил."

И много, много други .... но мисля от тук нататък вие да действате и да прочетете сами цялата книга. :)

Приятно четене! 

Няма коментари: