Ежедневие 05.02

Няма незаменими хора, може би, когато хората осъзнаят това, ще им бъде по-леко и на тях и на другите около тях. Винаги съм гледала просто да си свърша работата без да затруднявам другите около мен и същевременно да не се натоварвам. Въпреки, че брат ми констатира онзи ден, че от както съм почнала тази работа са ми почнали и здравословните проблеми, може и да е прав знам ли, но пък аз си обичам работата, колегите си или да кажем по-голяма част от тях ;) 

Все се опитвах да дам урок на една определена колежка, че не е незаменима, но пък за сметка на това на нея ще и е доста трудно от факта, че мен ме няма. Е дойде и този момент, жалко за това как се случи, но пък нека и всяко зло за добро. 

Когато днес ми беше зададен въпроса "Ти няма ли да се връщаш на работа?" с тон сякаш някой ще я заколи след малко :) Разбрах, че вече доста добре е осъзнала липсата ми (тук можете да си представите удовлетворената ми ехидна физиономия). Радвам се, че сега ще поработи малко повечко, изложи се прилично и пред шефката с коментара, че не може да се справи сама за толкова време, на което отговора беше учудена физиономия  и "за три дена не можеш да се справиш" идваше ми да падна под масата от смях. 

Всичко се връща, казват хората е и на нея и се върна без да е нарочно, просто така се наредиха нещата...

Майк Хорн - Покорителят на невъзможното Експедиция "Арктос"

70 % от тази книга прочетох в болницата в очакване на съдбата ми :) Странно да четеш как един нормален човек се подлага на такова изпитание по собствена воля, докато ти самия не знаеш, какво да очакваш и само едно изследване на един хормон ще реши късно в 22.00 часа с операция по спешност на следващия ден в 8.00 съдбата ти за следващата една година. 

Та стоя си аз в болнцата и си чета, как Майк Хорн на няколко пъти пада в снега и чувства как умира, колко хубаво и приятно е чувството в сравнение със заобикалящия го студ и мраз. Сякаш по-лесното е просто да се оставиш всичко да те погълне и да изчезнеш, но там е семейството му, двете му прекрасни дъщери, съпругата му, брат му и т.н., не може да ги предаде и вътрешният му глас дава сетни усилия на волята му за да продължи да не остави любимите си хора. Определено вдъхновяваща книга, дава много сили и моменти за размисъл.

Изключително добре написана, въвлича те прекрасно в това, с което той се бори, мисли и чувства. Срещите му с различните народи населяващи Арктическия полярен кръг показват колко далеч сме ние хората от цивилизацията от истинската си същност и човечност. Хората там са толкова сърдечни, споделят и малкото, което имат  с един странник, един напълно чужд за тях човек.  Живеят с малко, не ламтят за много, страхуват и се почитат природата, защото знаят нейната истинска сила. 

Ние отдавна сме се отдалечили от тези чисто човешки качества за сметка на грубостта в отношенията, завистта и отмъщението. Мислейки си, че сме най-великите и непобедими понеже живеем захлупени в малките си апартаментчета и души. 

Загубили сме всичко това по своя воля и дано повече хора прочетат тази и други подобни книги за да възвърнат вярата в себе си, че могат да бъдат хора в истинския смисъл на думата и да осъзнаят, че природата е по-силна от всички нас и стига да иска с един жест може да ни унищожи.