3 основни причини да не стъпим повече в пиано-бар Синатра, София

Съвсем накратко за това място, за което са ми казвали, че не те пускат ако си с маратонки :) демек дрескода трябва да е на ниво.

Много претенции за нещо без никакво покритие, лично мнение разбира се. 

1. Първи и най-съществен проблем пуши се и то яко... нещо май хората не са чували за забрана на пушенето. И не само, че се пуши, но няма никаква климатизация и вътре става пълен ужас. 

2. От три поръчани коктейла да ти объркат два, признавам абсолютен рекорд :) Плюс, че коктейлите не са кой знае какво, почти никакъв алкохол, без особено голямо разнообразие.

3. Певеца, водещия или там каквото и функция да изпълняваше този човечец, през 5 мин да говори и да обижда хората, които не танцуват, че били заспали, няма ли най-накрая да станат, що не си ходят или нещо такова, еми малко да се беше позамислил, че може и заради него да е ;)

Обслужването не искам и да го коментирам, не видях някой от 10 човека сервитьори да се усмихне, все пак работиш с хора... нормално е поне една усмивчица да пуснеш. 

Факт, че това беше първото ми и последно посещение :)

П.С. Е имаше поне едно нещо, което ми хареса и това беше идеята за използване на малки памучни кърпи за бърсане в тоалетната, след като се измиеш, много сладко и досега не бях го виждала на други места. 

Ежедневие 05.02

Няма незаменими хора, може би, когато хората осъзнаят това, ще им бъде по-леко и на тях и на другите около тях. Винаги съм гледала просто да си свърша работата без да затруднявам другите около мен и същевременно да не се натоварвам. Въпреки, че брат ми констатира онзи ден, че от както съм почнала тази работа са ми почнали и здравословните проблеми, може и да е прав знам ли, но пък аз си обичам работата, колегите си или да кажем по-голяма част от тях ;) 

Все се опитвах да дам урок на една определена колежка, че не е незаменима, но пък за сметка на това на нея ще и е доста трудно от факта, че мен ме няма. Е дойде и този момент, жалко за това как се случи, но пък нека и всяко зло за добро. 

Когато днес ми беше зададен въпроса "Ти няма ли да се връщаш на работа?" с тон сякаш някой ще я заколи след малко :) Разбрах, че вече доста добре е осъзнала липсата ми (тук можете да си представите удовлетворената ми ехидна физиономия). Радвам се, че сега ще поработи малко повечко, изложи се прилично и пред шефката с коментара, че не може да се справи сама за толкова време, на което отговора беше учудена физиономия  и "за три дена не можеш да се справиш" идваше ми да падна под масата от смях. 

Всичко се връща, казват хората е и на нея и се върна без да е нарочно, просто така се наредиха нещата...