събота, 25 май 2013 г.

Знаем ли как да продаваме....

...или има още много хляб докато се научим.

По принцип съм възпитан и коректен човек/клиент и бих искала същото отношение и от продавача/касиера стоящ срещу мен. И поради това, че в 90 % продавачите/касиерите не стават за тази работа ми става доста сложен процеса на пазаруване. Има разбира се и изключения, което е наистина много хубаво :) но са наистина рядко.

Като човек работещ във фирма, която основната дейност е търговската, ако аз се държа така с клиентите ни по телефона, както 90 % от хората, които ме обслужват мен, определено досега да съм изхвърчала от работното ми място. По принцип в нашата фирма клиента е на пиедестал, гледаме възможно най-много да угаждаме, но разбира се с мярка. Може да има и много клиенти или разни държавни лица, с които контакуваме и които не са ни много симпатични, но гледаме да не го показваме, в крайна сметка хлябът на масата ни зависи от тях.

Явно обаче не всички работодатели и работници смятат така. Знам, че да имаш нормално заплатена работа (която и да харесваш)  в момента е изключително сложно да намериш и задържиш, но това не значи, че когато работиш нещо, което не ти харесва трябва да си го изкарваш на хората. Би трябвало да се опитваш да го правиш добре най-малкото и за да се чувстваш ти добре, но.... явно не всички мислят така.

Поводът за тази ми публикация е наскоро разиграла се случка между мен и касиерка на един био магазин, чието име няма да споменавам, но смятам от сега да продължа пазаруването си в него през интернет, точно защото не ми се среща с такива празноглави хора. Въпросният магазин издава клиентски карти, чийто ползвател се облагодетелства от някаква отстъпка, която между другото никъде не е оповестена точно каква, но надявам се като най-накрая успея да я взема да разбера :) Та звъннят ми по телефона казват ми, че мога да избера как да си я взема и аз предпочетох да я взема на място, тъй като така или иначе исках да си пазарувам. Отивам на касата и съвсем спокойно питам касиерката дали е получавала карта на моето име, а отговорът беше: "Не съм, а и смятам, че на колегите не им е до вашата карта, тъй като правим ремонт." -разбира се всичко това казано с една мазна усмивка, казваща нещо от сорта на дреме ми за твоята карта, плащай и се разкарвай. Яд ме е, че бях твърде уморена след работа за да и отговоря, просто замълчах, погледнах я недоумовящо и не отговорих на поздрава за лека вечер, иначе винаги го правя навсякъде с всеки. По принцип това би било достатъчно за мен никога повече да не влезна в този магазин, което и мисля да направя, но за сега ще остана он-лайн клиент, но при още един такъв случай сигурно ще прекъсна и този начин на пазаруване от тях. 

Както казах винаги има и изключения, вчера влезнахме в магазин на българската марка Akropol намиращ се на Пиротска, ами какво да ви кажа ето това беше обслужване на ниво и от двете дами, които бяха на работа. От началото до края на престоя ми в магазина, се чувствах толкова комфортно и приятно, което е знак, че от сега нататък ще посещавам често магазина. Нито досаждаха, нито нахалстваха или пък да те гледат с поглед взимай нещо и изчезвай, или пък за какво изобщо влизаш само да ми нарушаваш спокойствието. 

Изводът е, че все пак има надежда за нормално обслужване в тази държава, но трябва да го търсиш като детектив..., а колко лесно би било просто да имаме малко елементарно възпитание, защото според мен това е всичко, от което се нуждае един продавач/касиер за да бъде учтив и коректен с клиента, и за да го накара той да се върне отново.

2 коментара:

Деси каза...

Това, че да си продавач/ка е една от най-елементарните възможни работи, според мен е мит - най-вече защото изисква огромно търпение. Аз самата работя като такава и, честно казано, не мисля, че съм особено подходяща. Имам много приятни клиенти, но имам и ужасно дребнави, злобни и заядливи хорица. Онзи ден една ми вдигна скандал, защото на опаковката на хляба пише 650 гр, а всъщност тежи 600 гр (теглихме го на кантара), друга дойде с една шепа ориз и ме караше да позная от коя опаковка точно е...

Ако искаш поглед от моята страна на нещата (минутка за реклама!) - писала съм тук:
http://dieslucis.blogspot.com/2011/09/blog-post.html

vasi каза...

Оу изобщо не го смятам за най-елементарната работа и аз лично съм убедена, че не ставам за нея, но ако трябваше да го работя бих правила всичко възможно на нормалните хора влизащи при мен да им е добре (както съм уверена, че правиш и ти), защото аз не искам нищо повече от едно Добър ден и Довиждане дет се вика. И си напълно права от клиент до клиент има огромна разлика.
Иначе и на мен в момента една от основните ми дейности е говоренето по телефон, което по принцип ми е най-омразното нещо, но го правя възможно най-добре просто защото така чувствам, че трябва да е.

Чета всяка твоя публикация с голямо удоволствие. Тази определено е една от най-хубавите ти. И лично мен някой неща от сорта на това да се бави опашката ме влудява, дето съм клиент, пък не искам да мисля, какво му е на продавача/касиера. За това винаги гледам да съм максимално бързо и точна.