вторник, 27 септември 2011 г.

На село

Като малка най-голямата ми мечта беше да си имаме къща на село и цяло лято да си бъда там далеч от града. За съжаление така и не успяхме да си я построим така мечтаната от нас къщичка, къде заради "добрите" ни съселяни, къде заради нас си, вече дори не си спомням, защо точно. Факта е, че не се получи, факт е, че от 13-15 години никои от нас не е ходил там. :( Така се стекоха обстоятелствата, че сякаш забравихме, че го имаме това местенце, а то е на райско, прекрасно място. През тези години много хора искаха да го купят, то не е много, но за една прилична къща с малко дворче има място. Аз упорито не давах на мама да го стори, винаги съм мислела, че е по-добре да си знаеш, че някъде имаш нещо. Винаги съм вярвала, а и ще направя всичко възможно някой ден там да се издигне къщичка, моята мечтана къщичка. В памет на всички, които си отидоха, но обичаха това място и искаха, много искаха, но не успяха да го превърнат в нещо прекрасно.
От много време исках да отида там, затова тази събота, хванах приятеля ми и айде на влакчето. Повечето неща в самото село са си такива каквито бяха и преди 13-15 години, както казах на приятеля ми сякаш вчера съм ходила за последно там. Почувствах всичко толкова близко, изобщо не ми се тръгваше. Спокойствието, което излъчва мястото, планините, които се виждат навсякъде на където се обърнеш, просто няма как човек да отиде там и да му се иска да се върне в големият, прашен и мръсен град, с хилядите намръщени, пълзящи хорица наоколо.
Обаче нашето местенце, изобщо не е такова, каквото го знам от преди толкова много години. Тогава беше чисто, подредено. Дворчето беше с много цветя, никога няма да забравя огромните червени божури, които растяха точно на входа, който сега не може да се различи, къде точно е. Мама и бате като видяха снимките се ококориха и не можеха да повярват, какво е станало. На мен самата ми се плачеше с глас като видях, в какво се е превърнало чудното и хубаво местенце. Знам, че ние сме си виновни за станалото, но няма да гледам в миналото, а в бъдещето, където стои вярата ми, че някой ден ще си го направя така както искам :)
Разходихме се из цялото село, реката (която вече не е река, а поточе) и нагоре в планината. Въздухът е направо опияняващ, когато се качихме горе на "върха" просто не ми се слизаше, исках да си остана там и никога да не се връщам. Слънчицето грееше и топлеше приятно, ветрец развяваше косите ни, просто незабравимо.

едно от малкото красиви неща съществуващи в двора ни

местенцето ни, гледайки го от улицата


бившата детска градина

рекичката-поточе

красотата на природата

още една снимчица на фотогеничното магаренце

закъде сме на село без наперен петел

а това ме изуми много, тук в града си нямаме такива, а на село какви са хубави и чистички, дано и използваеми

и без църква няма как да минем

мойто си селце си има и къщи по баира

и гледка от баира с последната къща

много кончета бродеха навсякъде, тези бях особено сладка комбинация

хубавата иглолистна гора по баира

а това е гледка от другата страна на баира, където има доста обработваема земя, част от която и наша, което научих едва в събота :)


черно мъхче, което не беше много фотогенично

други изгледи от околността

изглед от високо на цялото село

и за завършек красива пеперудка

Малко дълга публикацийка стана :)


P.S. От два дена я пиша публикацията и забелязах, че вчера съм имала годишнина на блога. Не вярвах, че ще успея да пиша цяла година, защото и преди това започвах, но все се отказвах, за това сега съм щастлива, че успях да издържа. Благодаря за интереса, който проявявате и дано ви харесва това, което виждате :)

4 коментара:

Vava каза...

Малко отзад напред почвам, първо Честит рожден ден на блога ти! Да продължаваш да го списваш с желание и вдъхновение. А дано след време да ни се похвалиш и с една хубава къщичка на село и спомени от много ваканции, прекарани там.

vasi каза...

Благодаря много за вниманието, дано наистина успея да запазя желанието за писане и за напред.
Винаги съм искала тази къщичка и смятам, че щом човек иска нещо много силно, то рано или късно ще стане, тъй че надявам се, когато това се случи все още да пиша тук и да ви разкажа :)

Detelin Markov каза...

Хм, интересен пост и колко ми напомняш на мен... И аз така си държа разни имотчета и една къщичка с идеята някой ден да се превърне точно в мечтания дом, но май живота повече ме отдалечава от това, но все пак ще се мъчим да я достигнем.

Учудващо е, че има контейнери за разделно събиране - изуми ме!

Една година блогване си е голяма заявка, че ще продължаваш, успехи!

vasi каза...

Радвам се, че ти е харесал поста, а без мечти няма как, няма да ни е интересно. И като хора едно от най-важните ни неща е дома, само че различните хора го виждата по различен начин. :)
За контенейрите и аз се изумих като ги видях, не знам дали ги използват, но е показателно, че там ги имаше,а в квартала ми в големия град оцеляха има няма месец, два.
Благодаря, дано наистина продължа!