Седмицата (14 - 20 ноември)

Напрегната седмица, както всяка от както започнах работа. Напрегната имам в предвид много работа, иначе благодаря на Господ, че колегите и шефката са толкова свестни, че работата върви и се чувствам добре. Най-хубавото на малкия колектив е, че има много работа и хората гледат да си я свършат, а не като по другите места (обикновенно държавните), много хора, повечето от които нищо не вършат, а измислят само клюки и простотии и ти вгорчават живота.

В понеделник беше най-инфарктно с подготвянето на един търг и обещанието от колегата, че ще мине да го занесе. Да ама не както се казва, та гледайте как в 3 без 20 се хварчи с двеста от офиса за да стигна в 3,30 до мястото на подаване на търга. Ама какво да се прави то иначе няма да е интересно. Излизайки вече успокоена, че съм подала търга 10 мин преди крайния срок, гледам един юнак как бяга с двеста държащ плик за търг, викам си на акъла има и по-зле от мен :) После цялата седмица все в това темпо мина.

Най-забавни са сутрините в офиса. Явно на юнаците им идва музата да ръсят простотии рано сутрин за събуждане. Та обикновено до към 9 пада един смях, едно чудо, тъй де по-добре така да почва деня :)

Също е много яко да вдигнете телефона, да кажете мило и спокойно "Да моля", от другата страна да чувате шум, никой да не ви отговаря и изведнъж някой най-цветущо да прати поздрави на майка ви, след което да ви затвори. Казвам ви стоях 2-3 минути и си мисля, какво стана сега. След още три минути се звъни пак, вие отново вдигате, познавате гласа на човека от предното обаждане и този път о чудо отговарят ви веднага, че са от Федекс пред склада със стока. Голям майтап, явно първият път човечица, все още караше, някой го е засекъл, и онова за поздрава на майката е било за него, но по някаква случайност го чух аз и си се чудех 5 минути, какво аджеба съм му направила на тоз човек, че да ме псува. :)

В петък бяхме на парти в Ялта (Маркус Шулц, честно три седмици преди това му научих името), но беше яко, човек има нужда да разпусне малко. Добре, че пусна любимата ми песен към 3, когато все още редбула ме държеше :), че да успея максимално да се изкефя.

Днес пък за първи път в живота си се боядисвам, по скоро къносвам стискайте палци всичко да е ОК, и трите часа висене с нещото миришещо отвратително да има резултата, който искам.

За край малко клипчета от партито в петък, не носех фотоапарат, така че ще се наслаждавам на пуснатото в youtube:

започваме с любимото ми парче

Приятна, лека и ползотворна нова седмица! :)

Седмицата (26 септември - 2 октомври)

Хубава седмица беше :)

Понеделник и вторник бяха последните ми дни в университета. Ох колко хубави бяха тези дни. Да знаеш, че напускаш мястото, където гледат как само да те унижават и да те изкарат най-големият тъпак и идиот. Ако пък си на друго мнение, т.е. се мислиш за човек и като такъв имаш права, майка ти жална. Но край, отдъхнах си. Да ще ми липсват малкото нормални хора, които познавам там, но пък другата част от тях също си тръгнаха, тъй че няма какво толкова да ми липсва.

От сряда започнах на новата ми работа. Ще ми трябва време да влезна в час, защото нещата са доста различни от това с което до сега съм се занимавала, но пък човек е хубаво да научава нови неща, никога не се знае кое кога може да му потрябва. За сега всичко изглежда добре, колегите са готини, малко сме, все пак е частна фирма. Надявам се и за напред нещата да останат така. Едно нещо съм търсила и винаги ще търся в хората и това е уважението има ли го значи ще успея да се задържа. Защото от работа както съм казвала не се страхувам.

В събота се разходихме хубаво из Южния парк, който най-накрая се сетиха да по оправят. И малко снимчици за есенно настроение :)

Лека и успешна седмица! :)

Седмицата (22 август - 28 август)

Една много хубава и спокойна седмица, особено, когато ходех до университета. Както се шегувах, когато някой в къщи ме пита вечерта как е в университета и аз отоговарях, а супер само аз и портиера бяхме :Д Август е любимия ми месец и за университета, защото няма никои и за София поради същата причина. Толкова е прекрасно усещането да се разхождаш по улиците без забързани "хора" да те бутат, блъскат и да те гледат злобно, направо рай. За съжаление вече само един месец в годината, ех като бяхме малки...Хубав град беше тогава. Особено моят квартал навсякъде имаше огромни поляни, по които тичахме и дивеехме. Сега остана зеленко само пред нашият блок, всичко друго е нови блокове и магазини, отврат. Не се чува детски вик навън, не се играе футбол, жмичка, стражари и апаши, ех спомени, сега се чуват само псувни, викове и нечленоразделна реч, гледаш глупаво гледащите физиономии и зомбита. Ама и аз къде се отплеснах, както и да е, разни хора, разни идеали...

Поздрав и успешна, и спокойна седмица!

Седмицата (18 юли - 24 юли)

Много поучителна седмица беше :) Най-важното, което научих беше, какво значи да си "интелигентен" и осъзнах, че според сегашните представи на много хора в тази държава съм много "прост човек" и май такъв и ще си остана, защото някак си не се виждам скоро да се променя. Та да ви споделя и дефеницията за "интелигентност". Има две основни неща, които показват това: първо, "интелигентен" си, когато те обиждат, унижават и други все така приятни нещица и ти да стоиш и да казваш да прав сте или още по-доброто да мълчиш, а не да направиш логичното и да се защитиш и второ, да ти кажат, че не трябва да говориш с някой си и го направиш, защото представи се аз не говоря с този някой си или малко префразирано "ти все дружиш с неподходящи хора". Явно обаче аз нещо съм объркана, защото все си мисля, че интелигентно е да имаш свое мнение и да имаш свободата да го кажеш, друг е въпроса този срещу теб колко интелигентен ще се окаже и ще ти позволили да изкажеш мнението си. Да не говорим за това дали някой ще има право да ми казва с кого ще разговарям или не. Това вече граничи с велика простотия. А най-жалкото е, че има такива прости, упс грешка "интелигентни" хора, които изпълняват тези неща. Не, че съм се засилила да говоря с тях, но да си на 35 години и да нямаш собствено мнение за това с кой искаш или не искаш да говориш е просто..... еми нямам думи.

Все се чудя на българските шофьори, защо смятат, че като се качат в колата и стават "богове", т.е. всичко ми е позволено, ще си правя каквото искам, а пък тез пешеходците те не са хора газя всичко наред. Това последното особено ме интересува, защото аз съм от тези пешеходците. Пресичам си по всички правила на движението, но разбиране никакво, да не говорим какво става, когато светофара не работи и ти се наложи да пресичаш, защото друг изход няма. Изчакваш разбира се минимално количество коли или тези, които има да са далече, тръгваш и какво става, онзи който малко преди си кара нормално сякаш като те види и дава газ да не би ти пешеходеца да минеш преди него. Е ясно е, че ако стигне до мен ще спечели борбата все пак аз съм простите 60 кила, той е един тон, но все си мисля, че не в това е работата. Трябва да се пазим всички, защото тъй или иначе на никой в тази държава не му пука за нас, поне ние да се защитаваме и да си помагаме, а то какво става точно обратното. Избиваме се по пътищата като невидели.

В събота бяхме на риба с бате и половинката, хубаво си изкарахме, те се правеха, че ловят риба, а аз изчетох стотина страници от книгата, идилия пълна :) Ето и малко снимков материал:

ето ги и рибарите, в процес на захранване на рибата :)

ето ме и мен под чадърчето и с книжка в ръка, кажете сега, че не ми е добре

Приятна и лека седмица!

Седмицата (11 юли - 17 юли)

Основното събитие на седмицата в нашият скромен катедрен колектив, беше защитата на една от първите, а може и първата не съм сигурна докторантки на моята ръководителка. След единадест годишни мъки, повтарям единадесет :), най накрая момичето защити. Единадесет години, през които е успяла да се ожени, да си роди две дечица и да си има хубава работа, все важни и хубави неща. Аз я познавам от три-четири години и още тогава и беше готова дисертацията, но страхът на шефката, че ще я сдъвкат ако се яви пред комисията, я е възпирал през всичките тези години да защити. Както се видя и от защитата, има за какво да е бил този страх. А и знаейки метода на работа, т.е. извинете нагласяне на резултатите на ръководителката, е по-добре, че защитата се случи сега, но все пак единадесет години.То са били обещания, то са били срокове, и на края нищо. Момичето ми разправяше, че вече всички я взимали на подбив като се почне от в къщи и се стигне до работата. Честно не знам откъде го е взела цялото това търпение. Аз го нямам и за това, а и не само заради това от септември пак сме в процес на търсене на работа :) Дано да има раздвижване на пазара и да успея да намеря тъй желаната работа в лаборатория.

През тези единадесет години госпожа ръководителката е вземала много докторанти, повечето от които се отказват, защото с нея не може да се работи. След това от нейната уста съм чувала, че били такива и онакива, но истината е, че причината е тя. Други са по пет години вече и още работят и се опитват да изработят за да защитят. За да не са отишли тези години напразно. Исината е, че тя взима докторанти за да и вършат работата, защото невероятно много я мързи, но не и за да станат те доктори и да се развиват, което е странно имайки в предвид, че и за самата нея това е бонус, но отиди ги разбери хората, какво искат. Но стига за този екземпляр, не си струва да се пише повече.

В събота пък срещнах една от бившите си дипломантки, страшно умно и работливо момиче. Не се бяхме виждали отдавна и се радвам за хубавата новина, че си чака бебче. Изглеждаше изморена милата, но след първите тежки месеци е разбираемо. Стискам и палци всичко да е ОК, защото е добър човек и заслужава да и се случват само хубави неща.

Вече и приятеля ми е тук и се започна едно усилено мислене за това, какво трябва да се купува и прави в апартамента, въпреки че основният ремонт ще се почва август след като се върнем от тъй желаната ваканция.

Другото беше приятни среща по на бира с колеги и работа през деня :D

Поздрав с тази прекрасна песен и приятна седмица!

Седмицата (4 юли - 10 юли)

В началото на седмицата една случка ме накара отново да се замисля за това колко малки и крехки сме хората и че не знаем да ценим живота си. За съжаление в понеделник един от колегите на брат ми почина, младо момче на 34 години, не го познавах, но ми стана много гадно. Да наистина момчето си е имало здравословни проблеми, но въпреки всичко по обяд си говориш с човека, след няколко часа ти се обаждат и ти съобщават, че си е отишъл, гадно, много гадно. Знам, какво е да загубиш един от най-близките си хора, за това искренно съчувствам на семейството му и дано имат сили да продължат.

Та тази трагедия, малко и ме депресира, но повече ме наведе на разни размишления за смисъла на живота и други подобни. Всекидневно виждам хора, които не знаят как да живеят, които намират смисъл единствено и само в яденето и пиенето. Други към това включват и озлобление към всички останали. Трети си допълват емоциите с клюкарстване, лъжене и говорене на хората зад гърба. Защо по дяволите такива хора живеят? Имам си наблюдение, че хората, които са по-богати душевно и се опитват да изживяват живота си по пълноценно си отиват млади, а тези гореспоменатите живеят доста повече години. Къде е смисъла не знам? Да не съм аз човека, който да ги решава тези неща, но е тъжно, много тъжно, че си отиват смислените и добрите хора, а оцеляват дребните душички. :(

Приятна и спокойна седмица!

Седмицата (27 юни - 3 юли)

Мисля си да си направя нова рубрика, в която да пиша за изминалата седмица, какво ме е впечатлило, какво ме е изнервило :), какво ме е разсмяло и т.н... Та да започнем с изминаващата вече седмица, която беше много емоционално наситена, къде с положителни, къде с отрицателни, къде със странни и интересни неща.

Първо за не толкова хубавото, пък може и да ни изненада човека знае ли се, ще поживеем ще видим. Въпреки че всички сме на мнение, че нещата ще продължат по същия начин само, че с ново лице. За какво иде реч ли, ами дойде ред и нашия университет да си смени ректора. Само, че нещо начина, по който стана новия и това, че беше протеже на стария не ни навява на положителни мисли. Някак депресиращо е като видиш как се случват такива не кой знае колко важни избори и се замислиш, какво става на по горните равнища, но това е положението, при нас хората се опитаха да се борят, но парите и обещанията спечелиха. :(

За пореден път тази седмица се убедих, колко лесно е човек да съди другите, без обаче да се замисли дали пък не е и той като тях. Една девойка при нас дипломантка разказваше какви ги върши сестра й ( на кратко едва ли не си "оставя" децата за да се опита да се реализира по някакъв начин, но с малкото уточнение, че все пак си ги е гледала голямото 5 год., малкото 2 год.) колежката ми много компетентно се изказа как можело така (на кратко тя се върна една година след ражаденато на детенцето си, за да не си провали кариерата). Ами и двете са еднакви само дето едната си позволява да съди другата без абсолютно никакво право за това и се мисли за супер майка, еми съжалявам ама истината е една и тя е, че и двете не знаят какво искат, но за съжаление страдат дечицата им. Само им пожелавам да се осъзнаят някои ден и този ден да е по скоро.

Не на последно място и в моя двор изгря слънцето както се казва, съвсем скоро ще се съберем с половинката в София :) много сме щастливи, защото определено вече не се издържа пътя София - Варна. Тази седмица половинката преподписа договор за преместване тук при мен след около 4-5 месечна борба с шефа му. Разбирам го човека, защо не искаше да го пуска в София, защото така губи единствения човек, който му работи и го слуша във фирмата, но все пак като обещаеш нещо трябва и да го изпълниш. До тук добре върви плана само, че сега тепърва ни чака много работа по апартамента и бъдещето нанасяне.

Също така не мога да не споделя и прекрасният ни и сърдечен разговор с узбекистанския ми колега в петък, който ми подейства някак ободряващо за разлика от натоварващите всекидневни такива с останалите колеги. Хубаво е да научиш малко за чуждата култура и живот. Странно е да научиш, че държава, която има проблем с недостига на вода, мие улиците на столицата си по двата пъти на ден, сутрин и вечер, а ние без такъв я има един път в годината я няма, а като се сетя, че миха една-две седмици платсмасите на метрото от Мусагеница до Младост, направо ми се доплаква. Жалко е и да чуеш как образованието на хората се развива, а това тук напротив запада и то много скорострелно, говоря от личен опит гледайки преподаването в най-добрата специалност (тук като го чуем това всички с глас се смеем) на университета, в който съм. Като виждам и какви хора стават доценти и професори, ох жална ни майка, ако и в Медицнския университет са такива :(, защото тук все пак излизат просто инженери, който я станат нещо я не, ама там всички се цанят за лекари и трагедията ще е голяма. Е поне ги превъзхождаме с климат и зеленина, че като чух, че в момента там средната температура през деня е 40-45 градуса лошо ми стана. Горкият човечиц с такава наслада гледа зеленината булвално все едно такова нещо не е виждал. Та тъй де посмяхме си се, споделихме си мъките и радостите, и ми остана едно такова странно чувство, че можеш с чужд човек да водиш толкова обикновен, но зареждаш разговор, а с колегите/приятели почти невъзможно.

Та такива нещица тази седмица около мен.

За край поздрав с една хубава песничка, която наскоро за първи път чух, но действа също толкова зареждащо, както един "обикновен " разговор:

Приятна седмица! :)