Алиса и петък вечер - Деси Нико

   Тази книга я чакам от 5 години, когато авторката се свърза с мен да я подкрепя ако желая в участието и в един конкурс, който тя в последствие спечели. До колкото разбрах след това се е отказала от наградата в конкурса, а именно издаването на книгата й и се е справила с това сама. Така че, когато преди месец ми писа, че книгата вече наистина е отпечатана веднага си я взех и прочетох на един дъх. 

   Много добра съвременна и бих казала младежка книга. Може би е една от книгите, които тинейджърите би било хубаво да прочетат за да разберат малко по-рано някои неща за живота и може би да вземат малко по-добри и смислени решения в него. Може би и да разберат малко по-добре родителите си, когато им казват и съветват за някои неща ...
   Книгата обръща внимание на много актуални проблеми като наркотиците, нощния живот, типовете хора, които човек може да срещне и какво значи наистина любов. Трябва ли да вярваме на всичко, което ни казват или по-добре да се научим от по-рано кога някой ни лъже и ни разказва врели некипели. Да търпим ли тези хора или да се одръпнем колкото се може по-бързо, когато осъзнаем какви са наистина.
   Малко лирично отклонение: от известно време насам си мисля как напълно загубих вяра в хората, толкова много са ме лъгали, че както до преди приемах винаги хората за добри и честни, каквато съм и аз самата, сега точно обратното не вярвам на никой докато не докаже, че има за какво да му вярвам. Хич не ми харесва да съм такава, но всеки човек израства по неговия си начин и преоткрива нещата и хората така както той ги възприема. Направо да си кажа, че ми липсва да съм наивна и глупава да вярвам, че всички са добри и честни .... Чувствам се като токущо порастнало дете, видяло най-лошото, което въображението му си е представяло.

След малкото лирично отклонение е време за известно количество хубави цитати от книгата:

1. "Най обичаме да изтъквме колко по-интелегентни сме от другите видове. А само можем да им се възхищаваме, че успяват да оцелеят в един свят с тъпаци като нас.
  Накрая, това е свят, в който тамън да се отчаяш докрай от човешките ценности и псевдоинтелигентност, но виждаш в небето самолет и - вуп! - вярата ти в човека се връща"

2. " - Има само едн причина да не искаш да пишеш - Страхът. Хората се страхувате да осъществите мечтите си. Страх ви е дори да опитате, защото може да се окаже, че Мечтата ви наистина недостажима и да се обезкуражите завинаги от мечтаенето. А всъщност, че не всичко се сбъдва - това му е най-хубавото. В противен случай нямаше да имате мечти, а само сбъднати някакви неща."

3. "А и не разбирам защо трябва  да вярвам в точно определен бог, след като сама за себе си, без негова помощ, пак успявам да се надявам, да обичам, да правя колкото мога добро. В днешно време на един нормален човек и без Десетте Божи заповеди му е ясно, че не хубаво да убива ближния. А на ненормалния само регилия му дай - да коли и беси уж в нейно име, след това да отиде да се изповяда, и все едно нищо не е било!"

4. "Дори и да не се движиш физически, пак можеш да опознаваш различни светове, да не зацикляш на едно място. Световете са навсякъде. Всяко ново хоби е свят. Всяка нова работа. Опознаването на друга религия. С всяко влюбване познатият ти град се превръща в съвсем различно място. Всяко ново приятелствоти разкрива още за хората. Всеки враг също. Когато си внушиш нещо, когато те подгони някоя параноя, тогава отново се озоваваш в по-различен свят, защото гледаш на всичко през призмата на Страха. "

5. "Ако човек не е щастлив сам, не може да бъде щастлив с когото и да било."

6. "Има хора, които сияят. Красиви са. Може и да не са чак толкова красиви, но когато говорят, когато се смеят, когато ги гледаш - светят толкова силно, че просто не ти остава дъх да забелязваш несъвършенства.
    Има и хора, които сякаш някой отдавна е загасил."

И много, много други .... но мисля от тук нататък вие да действате и да прочетете сами цялата книга. :)

Приятно четене! 

Стив Джобс от Уолтър Айзъксън

  Честно да си кажа докато не гледах филма за Стив Джобс с Аштън Кътчър в началото на октомври, изобщо не се интересувах от този човек, знаех кой е, но не разбирах, какво толкова го велечаеха и каква беше толкова драмата, когато напусна този свят през 2011 г. Както обаче хората за казали по-добре късно отколкото никога, или по точно когато му е времето нещо да дойде при теб то идва. Филмът ме заинтригува да се позадълбоча в личността му и кое го е направило такава икона, каквато е. За това в средата на ноември започнах да чета официалната му автобиография, а вчера на връх Коледа да я приключа. 

   Може и само с една дума да се опише тази книга "ИЗКЛЮЧИТЕЛНА", но аз ще вмъкна и още малко :) Книгата се чете изключително лесно, много добре структурирана е и обръща внимание на всички важни аспекти от живота на Джобс. Взети са под внимание всички мнения на хората присъствали по един или друг начин в живота му така че да не останете само с неговите думите и само неговата "истина". Всичко и добро, и лошо е написано и анализирано по най-добрия и завладяващ начин, така че всеки човек да открие по нещо важно за себе си дали в семейната или професионалната сфера или и на двете места. Книгата е доста по-добра от някоя псевдо селф обучаваща "творба" за живота и бизнеса, каквито има доста в книжното пространство по света и у нас. 

   От малка си вадя цитати от книгите, които чета, така че ето някои от тази:

1.  "Света променят тези, които са достатъчно луди да мислят, че могат."

2. "-Употребата на ЛСД беше дълбоко преживяване, едно от най-важните неща в живота ми. Този наркотик ти разкрива, че медалът има и друга страна. Когато ефектът премине, вече не си го спомняш, но го знаеш. ЛСД изостри сетивата ми за онова, което е важно: да създаваш велики неща, а не просто да печелиш пари; да оставиш колкото можеш повече в историята и човешкото съзнание."

3. "Западното рационално мислене не е вродено у човека; то се усвоява и е огромно постижение на Западната цивилизация. В индийските села хората не го заучават. Научават се на друго, което в някои отношения е по-ценно, но в други не е. Това е силата на интуицията и придобитата чрез опита мъдрост."

4. "Бушнел споделя това мнение:

      - Във всеки бизнесмен има нещо, което не мога да определя, но го забелезях у Стив. Той се интересуваше не само то инженерната част, а и от търговската. Научих го, че ако се държиш, сякаш можеш да направиш нещо, то непременно ще стане. Казах му да се държи все едно напълно владее положението, защото тогава и хората ще повярват, че е така."

5. "- На мен никога не ми е хрумвало да преговарям с някого и да се бутам в бизнеса, но Стив умееше да се обади на някой непознат и да го убеди да работи с него - спомня си Возняк. - Понякога беше груб към хора, които не смяташе за много умни, но с мен никога не се е държал зле, дори в последните години, когато може би не съм оправдал докрай очакванията му."

6. "-Той наистина ме прие под крилото си - споделя Джобс. - Ценностите му съвпадха с моите. Вярваше, че човек не бива да прави фирма с единственото намерение да забогатее. Трябва да се стремиш да правиш нещо, в което вярваш, и да създадеш компания, която ще те надживее."

7. "-Пикасо има една сентенция: "Добрите художници копират; великите художници крадат." Ние никога не сме се свенили да крадем велики идеи."

8. " Друг важен аспект от мирогледа на Джобс е, че борави само с две категории. За него хората са или "просветени", или "кретени". Работата им е или "идеална", или "пълен боклук".

9. "-Имаше невероятната способност да усеща слабостите ти, да разбира как най-лесно може да те унижи, да те смачка - казва Джоана Хофман. - Това е обща черта на хората, които притежават голямо обаяние и знаят как да манипулират. Когато знаеш, че може да те смачка, започваш да се чувстваш слаб и да се стремиш към одобрението му, за да те издигне на пиедестал и да те притежава. "

10. "-С годините съм научил, че когато човек има способни служители, не е необходимо постоянно да ги следи - обясни ми по-късно Джобс. - Ако очакваш от тях велики дела, можеш да ги стимулираш да ги постигнат."

11. " После набляга върху будитската сентенция, за която по-късно ми сподели, че му била любима: "Важна е не целта, а пътят, който си извървял до нея.""

12. "Джобс проявява странна смесица от чепатост и желание да го харесват. В повечето случай изобщо не се интересува от мнението на хората за него; може да "отреже" някого и повече да не му проговори. Но понякога той изпитва нужда да обясни действията си."

13. Към Йо Йо Ма: "- Начинът, по който свириш, е най-силното доказателство за съществуването на Господ, което съм чувал. Просто не вярвам, че човек може да прави това без Неговата помощ."

14. "Той така и не прояви любопитство и това ме порази. Любопитството е много важно. " Джобс за Айснър (Дисни)

15. "- Да помня, че скоро ще бъда мъртъв, е най-мощният стимул да пренаредя приоритетите в живота си. В лицето на смъртта всички външни очаквания, цялата гордост, страхът от трудностите или от провал просто изчезват и остава само това, което наистина е важно. Да помниш, че се приближаваш към смъртта, е най-добрият начин, който познавам, за да преодолееш погрешното убеждение, че имаш нещо за губене. Вече си изложен на показ. Няма причина да не следваш сърцето си."

16. " -Харесва ми да мисля, че след смъртта ни остава нещо. Странно е целият този опит и малкото мъдрост, които си събрал, да изчезнат ей така. Затова много ми се иска да вярвам, че нещо остава, че може би съзнанието се запазва.

 Замисли се, а след дълго мълчание добави:

- Но пък от друга страна, може да е като бутон за стартиране. Щрак и те няма.

Отново замълча за момент и се усмихна леко:

- Може би затова не обичах да слагам копче за изключване на устройствата на "Епъл"."

Дори и да не сте голям почитател на продуктите или личността му, мисля, че книгата би ви дала много в личностно отношение, за това я препоръчвам от цялото си сърце и ум.

Приятно четене....

Майк Хорн - Покорителят на невъзможното Експедиция "Арктос"

70 % от тази книга прочетох в болницата в очакване на съдбата ми :) Странно да четеш как един нормален човек се подлага на такова изпитание по собствена воля, докато ти самия не знаеш, какво да очакваш и само едно изследване на един хормон ще реши късно в 22.00 часа с операция по спешност на следващия ден в 8.00 съдбата ти за следващата една година. 

Та стоя си аз в болнцата и си чета, как Майк Хорн на няколко пъти пада в снега и чувства как умира, колко хубаво и приятно е чувството в сравнение със заобикалящия го студ и мраз. Сякаш по-лесното е просто да се оставиш всичко да те погълне и да изчезнеш, но там е семейството му, двете му прекрасни дъщери, съпругата му, брат му и т.н., не може да ги предаде и вътрешният му глас дава сетни усилия на волята му за да продължи да не остави любимите си хора. Определено вдъхновяваща книга, дава много сили и моменти за размисъл.

Изключително добре написана, въвлича те прекрасно в това, с което той се бори, мисли и чувства. Срещите му с различните народи населяващи Арктическия полярен кръг показват колко далеч сме ние хората от цивилизацията от истинската си същност и човечност. Хората там са толкова сърдечни, споделят и малкото, което имат  с един странник, един напълно чужд за тях човек.  Живеят с малко, не ламтят за много, страхуват и се почитат природата, защото знаят нейната истинска сила. 

Ние отдавна сме се отдалечили от тези чисто човешки качества за сметка на грубостта в отношенията, завистта и отмъщението. Мислейки си, че сме най-великите и непобедими понеже живеем захлупени в малките си апартаментчета и души. 

Загубили сме всичко това по своя воля и дано повече хора прочетат тази и други подобни книги за да възвърнат вярата в себе си, че могат да бъдат хора в истинския смисъл на думата и да осъзнаят, че природата е по-силна от всички нас и стига да иска с един жест може да ни унищожи.

Американски богове - Нийл Геймън

Не блестя със сладкодумие и изящество в писането, така че с една дума това е книга, която определено си заслужава да бъде прочетена. 

Всички казват, че това е най-добрата му книга, може и да са прави... Аз до сега съм прочела тази и Никога, никъде, никой лично предпочитам втората. Доста по-оригинална ми се видя, но и Американски богове никак не е лоша.

Обикновено не обичам и не пробвам нещата, които се възхваляват много, но в този случай хвалебствията не са напразни, тъй че прочетете и споделете как ви се струва.

Малко цитатчета (от малка това ми е най-любимото нещо да си вадя цитати от книгите и имам не и една изписани тетрадки с тях :) :

1. "Спомни си какво бе казал Уензди и неволно се усмихна: беше се наслушал как хората си обясняват един на друг, че не бива да потискат чувствата си, че трябва да им дават воля и да се отърсват от болката. Помисли си, че могат да се кажат много неща за потисканите чувства. Подозираше, че ако го правиш достатъчно дълго достатъчно дълбоко, много скоро няма да усещаш нищо."

2. "По-трудно е да убиеш идеите, отколкото хората, но накрая и те могат да бъдат убити."

3. "Истината е лошо нещо, притеснява хората и те не идват втори път. Аз обаче умея да ги лъжа, казвам им каквото искат да чуят."

4. Такава е вечната лудост на човека - вметна Уензди, след като подкара колата. - Той гони сладката плът, без да осъзнава, че тя не е нищо друго освен красива обвивка на костите. Храна за червеите.Нощем се допираш до храна за червеи."

5. "Установи, че ако върви, не му се налагаше да мисли, а тъкмо това му харесваше: когато мислеше, съзнанието му отиваше на места, където той нямаше власт, места, където се чувствашепритеснен. Най-доброто нещо бе изтощението. Когато беше изтощен, мислите му не го отвеждаха при Лора, при странните сънища или при неща, които нямаше как да съществуват и бяха невъзможни."

6.  "-Вие, хората, говорите за живите и мъртвите, сякаш това са две взаимно изключващи се категории. Сякаш не можеш да имаш река, която същевременно е и път, или песен, която да е и цвят.
- Не можеш-потвърди Шадоу.-Ти можеш ли?
Ехото му прошепна собствение му думи през езерото.
-Трябва да помниш, че животът и смъртта са различните страни на една и съща монета - рече сприхаво господин Ибис. - Като ези и тура върху монетата от двайсет и пет цента."

7. Невинаги помним нещата, които не ни правят чест. Оправдаваме ги, покриваме ги с красиви лъжи и с дебелата прах на забравата."

8. "Хората вярват, помисли си Шадоу. Това правят хората. Вярват. А после не искат да поемат отговорност за вярата си: измислят разни неща и не се уповават на измислиците. Хората населяват мрака - с призраци, с богове, с електрони, с приказки. Хората си въобразяват разни неща и хората вярват: нещата се случват именно благодарение на тази вяра, на тази непоколебима като сила вяра."

9. " Запита се дали домът е нещо, което след известно време се случва с мястото,  или е нещо, което накрая намираш, стига да си вървял достатъчно дълго, да си чакал и да си го искал силно."

Приятно четене! :)

Идиот - Фьодор Достоевски

Малко бавничко ми се получи изчитането на тази прекрасна книга, но както хората са казали по-добре късно отколкото никога. А и с време за четене от 00.00 - 01.00 е малко трудно да се чете много, но няма как нямам ли пълна тишина, нямам и четене :( Наскоро една от дипломантките на колежката ми каза, че можела да чете и на маса с 10 човека, е мен и да ме убиеш не мога да го направя, но да не се отплесвам от темата все пак.

Преди години, май станаха множко вече, прочетох първият си роман от Достоевски "Престъпление и наказание", меко казано бях очарована. Впечатлението от начина на изказ, от героите, историята и всичко остави незаличима следа в мен и още тогава си обещах, че трябва да прочета "Идиот". Е най накрая се случи и се потвърди впечатлението ми от невероятните способности на този писател.

Книгата е чудесна съвкупност от много и разнообразни герои вплетени в свойте си чувства и мисли и само един от тях, който те наричат "идиот" е обикновен добър човек, който ще ги приеме такива каквито са нещо, което повечето от геройте не успяват да направят сами за себе си. Този човек с прекрасната си и чиста душа ще се помъчи да им покаже светлината да ги избави от монотонноста и ежедневието, но за съжаление както се получава в повечето случаи мнозинството печели.

Много от героите може да се видят всеки ден около нас в ежедневието ни, което показва, че нещата за съжаление не се променят толкова лесно. Едни от тях са несигурни в чувствата си, страх ги е да кажат, какво искат, какво мислят и кого желаят. Други лицемерничат до болка, лъжат, мажат само и само да има нещо интрижка, скандалец... Трети обичат до полуда незнайки на какво точно са способни за да получат това, което смятат за тяхно. Има и такива, които ще направят какво ли не за да влезнат в "обществото", а дали то ще е точно това, което очакват... Ще има такива, които ще се обвиняват сами за всичко, което им се е случило и ще се погубят сами без да се замислят, че вина могат да имат и другите, и че те може би са по скоро жертви. И така нататък все чудати и в същия момент толкова близки нам герои.

А сега и малко впечатления от самата книга:

" И защо толкова се страхуваха? на детето всичко може да се казва - всичко; винаги съм се чудил колко зле възратсните познават децата, а бащите и майките дори собствените си деца. От децата нищо не бива да се крие, под предлог че са малки и че е рано за тях да знаят. Каква тъжна и пагубна мисъл! И колко добре самите деца забелязват, че бащите им ги смятат за твърде малки и нищо неразбиращи, когато те всъщност всичко разбират. Възрастните не знаят, че детето дори в най-трудната работа може да даде извънредно важен съвет. О, боже! Когато ви гледа тази хубава птичка, наивно и щастливо, нали ви е срамно да я излъжете! Аз затова ги наричам птички, защото нищо по-хубаво от птичката няма на тоя свят."

" Тук вече няма съмнение, че малодушието и пълното отсъствие на собствена инициатива постоянно се е смятало у нас за най-важен и най-добър признак на практичният човек - дори и сега се смята. Но защо да виним само себе си - ако изобщо това схващане се сметне за обвинение? Отсъствието на оригиналност и другаде, в цял свят, от памтивека се е смятало, като главно качество и най-добра препоръка за човек способен, делови и практичен и най-малкото деведесет и девет на сто от хората (и то най-малкото) винаги са се придържали към тези възгледи и само една стотна може би винаги са гледали и гледат на това другояче."

"Колко е странно това! Колко е странно!" - промълви той след минута и дори с някаква тъга; в минути на силно усещане за радост винаги му ставаше тъжно, без сам да знае защо."

"Понякога ми олекваше за цели седмици и можех да излизам на улицата; но улицата взе най-сетне да предизвиква у мен толкова озлобление, че по цели дни нарочно седях затворен, макар и да можех да излизам като всички. Не можех да понасям тези пъкащи, суетливи, вечно загрижени, мрачни и разтревожени хора, които сновяха около мен по тротоарите. За какво е вечната им тъга, вечната им тревога и суета; вечната им мрачна злоба (защото са зли, зли, зли)? Кои е виновен, че са нещастни и не знаят да живеят, когато имат пред себе си по шестдесет години живот?"

"Нека не забравяме, че причините за човешките постъпки обикновено са безбройно по-сложни и разнообразни, отколкото винаги сетне ги обясняваме, и рядко се очертават ясно."

"- и нима може наистина човек да бъде нещастен? О,какво значи моята мъка и моята неволя, ако аз имам сили да бъда щастлив? Знаете ли, аз не разбирам как можеш да минеш покрай едно дърво и да не бъдеш щастлив, че го виждаш? Да говориш с един човек и да не бъдеш щастлив, че го обичаш! О, само че аз не умея да го изразя... а колко такива прекрасни неща има на всяка крачка, които и най-похабеният човек намира за прекрасни! Погледнете детето, погледнете божията зора, погледнете тревицата, как тя расте, погледнете очите, които ви гледат и ви обичат..."

Надявам се ако не сте чели книгата поне малко да съм ви заинтригувала, ако сте я чели да ви припомня малко за нея :)

На избралите да я прочетат приятно четене!

Уникални музеи в България - от поредицата Пътеводител на българския пътешественик

 Още лятото видях тази книжка в Orange във Варна и си казах, а не ще трябва да я имам. Септември вече не се сдържах и си я купих. Много полезна книжка, ако човек се чуди, къде да почива и дали на мястото, където отиде ще има нещо ценно и интересно да види и научи. 

 Определено са се постарали издателите. Страниците са хубави гланцирани и на тях много хубаво изпъкват снимките от споменатите музеи. Текстовете са приятни за четене, много съдържателни и дори само от тях човек научава много интересни неща от историята на България и за хората живели по нашите земи в близкото, далечното и много далечното минало. Описани са 23 музеи от цяла България.

 Сигурно за повече от половината музеи дори не бях чувала, за което признавам си срам ме е.Като на пример това, че от четири години почти всеки месец съм във Варна, а не знаех, че там се намира музеят по История на медицината, който на всичкото от горе се оказва не само единственият в България, но и единственият на Балканите. Смятам на някое от следващите ми ходения, да го посетя, съдейки по написаното в книжката има доста интересни неща, които да се видят в него. 

 Горда съм, че два от споменатите  музеи посетих тази година, даже писах за тях и според мен наистина са уникални. Но се оказа,че има още много красиви и уникални места, които ще посетя в бъдеще. 

 Идеята за такава книга е много хубава, самата книга е много полезна, интересна и се чете с лекота. 

Шестото клеймо >Ангели и демони< - Дан Браун

  От малка обожавам да чета, няма нищо друго, което да кара фантазията ми да работи така. Общо взето обичам всички жанрове, изключая глупавите любовни романчета. Но трилърите и криманелатата са си моята запазена марка. Такава е  и тази книга. Изключително лесно се чете, заинтригувате още от първата страница и продължава до края. Напрежението е през цялата книга и до края все се чудиш, какво още ще стане, а на края след последната страница оставаш замислен върху значението на религията и църквата. Чудиш се, какъв е смисълът им и какво дават те на хората, защо са толкова важни за някои, а за други не. Изобщо книгата доста я бива и с ръка на сърцето я препоръчвам на хората, който ще вникнат по-дълбоко от самата история.

Ако решите да ме послушате приятно четене :)