Ежедневие 22.07

     Миналата седмица беше прекрасна изпълнена с толкова много положителни емоции разглеждайки красивия окръг около Нюрнберг, Германия. Нагледах се на толкова прекрасни хора, различни, естествени, неинтересуващи се от теб, гледащи напред без да ти пречат и нарушават личният ти комфорт. Видях живота, който искам и се опитвам да живея тук в родната ми страна, там. Подредено, чисто и толкова истинско и естествено като дишането и храненето.

       И после бързото приземяване в простотията от само един работен ден :( Е приземяването беше от още по-рано още в рейса за връщане, но там хората са ми непознати, да наложи се да изтърпя пълна простотия, но не ги познавам с тях съм само за 24 часа и после кой откъде, но когато получиш нож в гърба за пореден път от един и същи човек с, който прекарваш 40 часа на седмица е тогава вече направо ми идва да взема една пушка и всички наред... 

      Най-глупавото от всичко е, че това е човек живял толкова много години в Австралия, в хубава държава, вярвам с хубави хора. Човек, който трябва да има манталитета не на българин. 

       Господари на ефира все споменават е няма такава държава, а аз все казвам е няма такъв народ :( :( :( 

        Държавата се прави от народа, щом държавата ни е на такова ниво, значи хората са такива и това си заслужават. 

        Обещавам си някой ден ако имам деца да ги изуча добре и от малки да ги ориентирам към живот на запад, поне те дет се вика да имат по-нормален живот. 

Ежедневие 05.02

Няма незаменими хора, може би, когато хората осъзнаят това, ще им бъде по-леко и на тях и на другите около тях. Винаги съм гледала просто да си свърша работата без да затруднявам другите около мен и същевременно да не се натоварвам. Въпреки, че брат ми констатира онзи ден, че от както съм почнала тази работа са ми почнали и здравословните проблеми, може и да е прав знам ли, но пък аз си обичам работата, колегите си или да кажем по-голяма част от тях ;) 

Все се опитвах да дам урок на една определена колежка, че не е незаменима, но пък за сметка на това на нея ще и е доста трудно от факта, че мен ме няма. Е дойде и този момент, жалко за това как се случи, но пък нека и всяко зло за добро. 

Когато днес ми беше зададен въпроса "Ти няма ли да се връщаш на работа?" с тон сякаш някой ще я заколи след малко :) Разбрах, че вече доста добре е осъзнала липсата ми (тук можете да си представите удовлетворената ми ехидна физиономия). Радвам се, че сега ще поработи малко повечко, изложи се прилично и пред шефката с коментара, че не може да се справи сама за толкова време, на което отговора беше учудена физиономия  и "за три дена не можеш да се справиш" идваше ми да падна под масата от смях. 

Всичко се връща, казват хората е и на нея и се върна без да е нарочно, просто така се наредиха нещата...

Ежедневие 19.01

Днес сновейки с колата насам натам да пазаруваме съвесем случайно прочетох следната мисъл на задницата на колата пред нас : "shit happens to all of us..." е мамка му това е най точното нещо което съм прочела от доста време насам. За съжаление си е самата истина, колкото и да си мислим, че сме неуязвими, че това и онова се случва само на другите изведнъж реалността ни удря яко с парцала през лицето, а пък ние дано прогледнем. Изходът обаче не е ясен :)

Ежедневие 18.01

Дали добрата новина може да е само добра?

Мисля, мисля и отговора май е не. Поне в моя случая, когато разбрах резултатите от хистологията. Може и аз допълнително да се филмирам, може за някой друг тези резултати да са прекрасни, но на мен някак ми се е свило сърцето като знам, че в следващите шест месеца на всеки 28 дена трябва да си бия инжекция с някаква гадост, която ще ме накара да се чувствам като жена навлезла в менопауза, а най-лошото е, че тези шест месеца не гарантират оздравяване, а може просто временно да стопират болестта. Но шанса да си имам дете е много по-важен от тези шест месеца, така че ще действаме пък, каквото сабя покаже.

Ежедневие 23.12

Е отново сме на линия, преживяхме и това дет се вика, е ще го преживявам още няколко месеца сигурно, тъй като се наложи класическа операция и възстановяването и болките ще са доста повече от първоначално предложената лапароскопия, но пък по-добре нещата да са сигурни, от колкото по-лесна операция ама недай си боже разпространение на рак... 

Сега се захранваме като бебета :) и се учим да ходим изправени въпреки режещата болка в корема. 

Странното е, че в нещо толкова малко като тази операция, разбрах на кого мога да разчитам за помощ и на кого не. Не че досега не съм знаела, но се надявах на противното. Радвам се, че имаше и хора, от които бях мн приятно изненадана. 

Съветче от мен: не бъдете немарливи към здравето си. Аз пропуснах година и половина да отида на преглед и до къде го докарах...

Ежедневни 15.12

Е ще има операция за съжаление. Уж не е сериозна, но все пак... Стискайте палци всичко да мине бързо и безпроблемно. 

Ето как ми се доказа, че приказката "който сам си направи нещо, друг не може да му го направи" е напълно вярна. :) На човек, на който за втори път през живота му днес му взеха кръв от вената в другиден ще е на операция, смях... 

Както се шегувам, мен лесните болежки не ме хващат това грип, настинки, квити глупости ние минаваме направо на кисти от по 9 см :) 

Както лекаря каза днес не се притеснявай за края на света ще те пуснем :D

Тъй де с усмивка го приемам и дано ми е за урок!

Ежедневие 14.12

Човек и добре да живее, все някога отива на лекар и...  Дано второто мнение утре е по-добре и да се размина с операцията. 

Добре, че колегите са свестни та всички ми успокоиха, че не е проблем, но все пак...

Тъпото е, че го усещах, но все отлагах и отлагах, та тъй де съвет от мен, като чувствате нещо странно веднага на лекар. :)