Американски богове - Нийл Геймън

Не блестя със сладкодумие и изящество в писането, така че с една дума това е книга, която определено си заслужава да бъде прочетена. 

Всички казват, че това е най-добрата му книга, може и да са прави... Аз до сега съм прочела тази и Никога, никъде, никой лично предпочитам втората. Доста по-оригинална ми се видя, но и Американски богове никак не е лоша.

Обикновено не обичам и не пробвам нещата, които се възхваляват много, но в този случай хвалебствията не са напразни, тъй че прочетете и споделете как ви се струва.

Малко цитатчета (от малка това ми е най-любимото нещо да си вадя цитати от книгите и имам не и една изписани тетрадки с тях :) :

1. "Спомни си какво бе казал Уензди и неволно се усмихна: беше се наслушал как хората си обясняват един на друг, че не бива да потискат чувствата си, че трябва да им дават воля и да се отърсват от болката. Помисли си, че могат да се кажат много неща за потисканите чувства. Подозираше, че ако го правиш достатъчно дълго достатъчно дълбоко, много скоро няма да усещаш нищо."

2. "По-трудно е да убиеш идеите, отколкото хората, но накрая и те могат да бъдат убити."

3. "Истината е лошо нещо, притеснява хората и те не идват втори път. Аз обаче умея да ги лъжа, казвам им каквото искат да чуят."

4. Такава е вечната лудост на човека - вметна Уензди, след като подкара колата. - Той гони сладката плът, без да осъзнава, че тя не е нищо друго освен красива обвивка на костите. Храна за червеите.Нощем се допираш до храна за червеи."

5. "Установи, че ако върви, не му се налагаше да мисли, а тъкмо това му харесваше: когато мислеше, съзнанието му отиваше на места, където той нямаше власт, места, където се чувствашепритеснен. Най-доброто нещо бе изтощението. Когато беше изтощен, мислите му не го отвеждаха при Лора, при странните сънища или при неща, които нямаше как да съществуват и бяха невъзможни."

6.  "-Вие, хората, говорите за живите и мъртвите, сякаш това са две взаимно изключващи се категории. Сякаш не можеш да имаш река, която същевременно е и път, или песен, която да е и цвят.
- Не можеш-потвърди Шадоу.-Ти можеш ли?
Ехото му прошепна собствение му думи през езерото.
-Трябва да помниш, че животът и смъртта са различните страни на една и съща монета - рече сприхаво господин Ибис. - Като ези и тура върху монетата от двайсет и пет цента."

7. Невинаги помним нещата, които не ни правят чест. Оправдаваме ги, покриваме ги с красиви лъжи и с дебелата прах на забравата."

8. "Хората вярват, помисли си Шадоу. Това правят хората. Вярват. А после не искат да поемат отговорност за вярата си: измислят разни неща и не се уповават на измислиците. Хората населяват мрака - с призраци, с богове, с електрони, с приказки. Хората си въобразяват разни неща и хората вярват: нещата се случват именно благодарение на тази вяра, на тази непоколебима като сила вяра."

9. " Запита се дали домът е нещо, което след известно време се случва с мястото,  или е нещо, което накрая намираш, стига да си вървял достатъчно дълго, да си чакал и да си го искал силно."

Приятно четене! :)