Основното събитие на седмицата в нашият скромен катедрен колектив, беше защитата на една от първите, а може и първата не съм сигурна докторантки на моята ръководителка. След единадест годишни мъки, повтарям единадесет :), най накрая момичето защити. Единадесет години, през които е успяла да се ожени, да си роди две дечица и да си има хубава работа, все важни и хубави неща. Аз я познавам от три-четири години и още тогава и беше готова дисертацията, но страхът на шефката, че ще я сдъвкат ако се яви пред комисията, я е възпирал през всичките тези години да защити. Както се видя и от защитата, има за какво да е бил този страх. А и знаейки метода на работа, т.е. извинете нагласяне на резултатите на ръководителката, е по-добре, че защитата се случи сега, но все пак единадесет години.То са били обещания, то са били срокове, и на края нищо. Момичето ми разправяше, че вече всички я взимали на подбив като се почне от в къщи и се стигне до работата. Честно не знам откъде го е взела цялото това търпение. Аз го нямам и за това, а и не само заради това от септември пак сме в процес на търсене на работа :) Дано да има раздвижване на пазара и да успея да намеря тъй желаната работа в лаборатория.
През тези единадесет години госпожа ръководителката е вземала много докторанти, повечето от които се отказват, защото с нея не може да се работи. След това от нейната уста съм чувала, че били такива и онакива, но истината е, че причината е тя. Други са по пет години вече и още работят и се опитват да изработят за да защитят. За да не са отишли тези години напразно. Исината е, че тя взима докторанти за да и вършат работата, защото невероятно много я мързи, но не и за да станат те доктори и да се развиват, което е странно имайки в предвид, че и за самата нея това е бонус, но отиди ги разбери хората, какво искат. Но стига за този екземпляр, не си струва да се пише повече.
В събота пък срещнах една от бившите си дипломантки, страшно умно и работливо момиче. Не се бяхме виждали отдавна и се радвам за хубавата новина, че си чака бебче. Изглеждаше изморена милата, но след първите тежки месеци е разбираемо. Стискам и палци всичко да е ОК, защото е добър човек и заслужава да и се случват само хубави неща.
Вече и приятеля ми е тук и се започна едно усилено мислене за това, какво трябва да се купува и прави в апартамента, въпреки че основният ремонт ще се почва август след като се върнем от тъй желаната ваканция.
Другото беше приятни среща по на бира с колеги и работа през деня :D
Поздрав с тази прекрасна песен и приятна седмица!
Няма коментари:
Публикуване на коментар