Трудно е, когато мислиш, че си забравил някое чувство, тръпка. И все се случва нещо, което да те върне към тях, колкото и да не искаш. Става въпрос за човека от предната публикация, човека, който ме поздравява специално мен с подобни песни, и с тази разбира се. Защо не можем да казваме това, което мислим ясно и просто, а се крием зад поздрави, малки докосвания и т.н. И изобщо какво искаш да ми кажеш с всичко това... Някой ден може би ще науча и дали ще ми хареса не знам...
Няма коментари:
Публикуване на коментар