Tiesto vs Diplo - C'mon (365 дни музика с мен)

Най-накрая дойде и моето време за почивка, вече сме във Варна, а днес сме на концерт на:

Приятно слушане и хубави почивни дни!

Седмицата (18 юли - 24 юли)

Много поучителна седмица беше :) Най-важното, което научих беше, какво значи да си "интелигентен" и осъзнах, че според сегашните представи на много хора в тази държава съм много "прост човек" и май такъв и ще си остана, защото някак си не се виждам скоро да се променя. Та да ви споделя и дефеницията за "интелигентност". Има две основни неща, които показват това: първо, "интелигентен" си, когато те обиждат, унижават и други все така приятни нещица и ти да стоиш и да казваш да прав сте или още по-доброто да мълчиш, а не да направиш логичното и да се защитиш и второ, да ти кажат, че не трябва да говориш с някой си и го направиш, защото представи се аз не говоря с този някой си или малко префразирано "ти все дружиш с неподходящи хора". Явно обаче аз нещо съм объркана, защото все си мисля, че интелигентно е да имаш свое мнение и да имаш свободата да го кажеш, друг е въпроса този срещу теб колко интелигентен ще се окаже и ще ти позволили да изкажеш мнението си. Да не говорим за това дали някой ще има право да ми казва с кого ще разговарям или не. Това вече граничи с велика простотия. А най-жалкото е, че има такива прости, упс грешка "интелигентни" хора, които изпълняват тези неща. Не, че съм се засилила да говоря с тях, но да си на 35 години и да нямаш собствено мнение за това с кой искаш или не искаш да говориш е просто..... еми нямам думи.

Все се чудя на българските шофьори, защо смятат, че като се качат в колата и стават "богове", т.е. всичко ми е позволено, ще си правя каквото искам, а пък тез пешеходците те не са хора газя всичко наред. Това последното особено ме интересува, защото аз съм от тези пешеходците. Пресичам си по всички правила на движението, но разбиране никакво, да не говорим какво става, когато светофара не работи и ти се наложи да пресичаш, защото друг изход няма. Изчакваш разбира се минимално количество коли или тези, които има да са далече, тръгваш и какво става, онзи който малко преди си кара нормално сякаш като те види и дава газ да не би ти пешеходеца да минеш преди него. Е ясно е, че ако стигне до мен ще спечели борбата все пак аз съм простите 60 кила, той е един тон, но все си мисля, че не в това е работата. Трябва да се пазим всички, защото тъй или иначе на никой в тази държава не му пука за нас, поне ние да се защитаваме и да си помагаме, а то какво става точно обратното. Избиваме се по пътищата като невидели.

В събота бяхме на риба с бате и половинката, хубаво си изкарахме, те се правеха, че ловят риба, а аз изчетох стотина страници от книгата, идилия пълна :) Ето и малко снимков материал:

ето ги и рибарите, в процес на захранване на рибата :)

ето ме и мен под чадърчето и с книжка в ръка, кажете сега, че не ми е добре

Приятна и лека седмица!

Седмицата (11 юли - 17 юли)

Основното събитие на седмицата в нашият скромен катедрен колектив, беше защитата на една от първите, а може и първата не съм сигурна докторантки на моята ръководителка. След единадест годишни мъки, повтарям единадесет :), най накрая момичето защити. Единадесет години, през които е успяла да се ожени, да си роди две дечица и да си има хубава работа, все важни и хубави неща. Аз я познавам от три-четири години и още тогава и беше готова дисертацията, но страхът на шефката, че ще я сдъвкат ако се яви пред комисията, я е възпирал през всичките тези години да защити. Както се видя и от защитата, има за какво да е бил този страх. А и знаейки метода на работа, т.е. извинете нагласяне на резултатите на ръководителката, е по-добре, че защитата се случи сега, но все пак единадесет години.То са били обещания, то са били срокове, и на края нищо. Момичето ми разправяше, че вече всички я взимали на подбив като се почне от в къщи и се стигне до работата. Честно не знам откъде го е взела цялото това търпение. Аз го нямам и за това, а и не само заради това от септември пак сме в процес на търсене на работа :) Дано да има раздвижване на пазара и да успея да намеря тъй желаната работа в лаборатория.

През тези единадесет години госпожа ръководителката е вземала много докторанти, повечето от които се отказват, защото с нея не може да се работи. След това от нейната уста съм чувала, че били такива и онакива, но истината е, че причината е тя. Други са по пет години вече и още работят и се опитват да изработят за да защитят. За да не са отишли тези години напразно. Исината е, че тя взима докторанти за да и вършат работата, защото невероятно много я мързи, но не и за да станат те доктори и да се развиват, което е странно имайки в предвид, че и за самата нея това е бонус, но отиди ги разбери хората, какво искат. Но стига за този екземпляр, не си струва да се пише повече.

В събота пък срещнах една от бившите си дипломантки, страшно умно и работливо момиче. Не се бяхме виждали отдавна и се радвам за хубавата новина, че си чака бебче. Изглеждаше изморена милата, но след първите тежки месеци е разбираемо. Стискам и палци всичко да е ОК, защото е добър човек и заслужава да и се случват само хубави неща.

Вече и приятеля ми е тук и се започна едно усилено мислене за това, какво трябва да се купува и прави в апартамента, въпреки че основният ремонт ще се почва август след като се върнем от тъй желаната ваканция.

Другото беше приятни среща по на бира с колеги и работа през деня :D

Поздрав с тази прекрасна песен и приятна седмица!

Седмицата (4 юли - 10 юли)

В началото на седмицата една случка ме накара отново да се замисля за това колко малки и крехки сме хората и че не знаем да ценим живота си. За съжаление в понеделник един от колегите на брат ми почина, младо момче на 34 години, не го познавах, но ми стана много гадно. Да наистина момчето си е имало здравословни проблеми, но въпреки всичко по обяд си говориш с човека, след няколко часа ти се обаждат и ти съобщават, че си е отишъл, гадно, много гадно. Знам, какво е да загубиш един от най-близките си хора, за това искренно съчувствам на семейството му и дано имат сили да продължат.

Та тази трагедия, малко и ме депресира, но повече ме наведе на разни размишления за смисъла на живота и други подобни. Всекидневно виждам хора, които не знаят как да живеят, които намират смисъл единствено и само в яденето и пиенето. Други към това включват и озлобление към всички останали. Трети си допълват емоциите с клюкарстване, лъжене и говорене на хората зад гърба. Защо по дяволите такива хора живеят? Имам си наблюдение, че хората, които са по-богати душевно и се опитват да изживяват живота си по пълноценно си отиват млади, а тези гореспоменатите живеят доста повече години. Къде е смисъла не знам? Да не съм аз човека, който да ги решава тези неща, но е тъжно, много тъжно, че си отиват смислените и добрите хора, а оцеляват дребните душички. :(

Приятна и спокойна седмица!

Идиот - Фьодор Достоевски

Малко бавничко ми се получи изчитането на тази прекрасна книга, но както хората са казали по-добре късно отколкото никога. А и с време за четене от 00.00 - 01.00 е малко трудно да се чете много, но няма как нямам ли пълна тишина, нямам и четене :( Наскоро една от дипломантките на колежката ми каза, че можела да чете и на маса с 10 човека, е мен и да ме убиеш не мога да го направя, но да не се отплесвам от темата все пак.

Преди години, май станаха множко вече, прочетох първият си роман от Достоевски "Престъпление и наказание", меко казано бях очарована. Впечатлението от начина на изказ, от героите, историята и всичко остави незаличима следа в мен и още тогава си обещах, че трябва да прочета "Идиот". Е най накрая се случи и се потвърди впечатлението ми от невероятните способности на този писател.

Книгата е чудесна съвкупност от много и разнообразни герои вплетени в свойте си чувства и мисли и само един от тях, който те наричат "идиот" е обикновен добър човек, който ще ги приеме такива каквито са нещо, което повечето от геройте не успяват да направят сами за себе си. Този човек с прекрасната си и чиста душа ще се помъчи да им покаже светлината да ги избави от монотонноста и ежедневието, но за съжаление както се получава в повечето случаи мнозинството печели.

Много от героите може да се видят всеки ден около нас в ежедневието ни, което показва, че нещата за съжаление не се променят толкова лесно. Едни от тях са несигурни в чувствата си, страх ги е да кажат, какво искат, какво мислят и кого желаят. Други лицемерничат до болка, лъжат, мажат само и само да има нещо интрижка, скандалец... Трети обичат до полуда незнайки на какво точно са способни за да получат това, което смятат за тяхно. Има и такива, които ще направят какво ли не за да влезнат в "обществото", а дали то ще е точно това, което очакват... Ще има такива, които ще се обвиняват сами за всичко, което им се е случило и ще се погубят сами без да се замислят, че вина могат да имат и другите, и че те може би са по скоро жертви. И така нататък все чудати и в същия момент толкова близки нам герои.

А сега и малко впечатления от самата книга:

" И защо толкова се страхуваха? на детето всичко може да се казва - всичко; винаги съм се чудил колко зле възратсните познават децата, а бащите и майките дори собствените си деца. От децата нищо не бива да се крие, под предлог че са малки и че е рано за тях да знаят. Каква тъжна и пагубна мисъл! И колко добре самите деца забелязват, че бащите им ги смятат за твърде малки и нищо неразбиращи, когато те всъщност всичко разбират. Възрастните не знаят, че детето дори в най-трудната работа може да даде извънредно важен съвет. О, боже! Когато ви гледа тази хубава птичка, наивно и щастливо, нали ви е срамно да я излъжете! Аз затова ги наричам птички, защото нищо по-хубаво от птичката няма на тоя свят."

" Тук вече няма съмнение, че малодушието и пълното отсъствие на собствена инициатива постоянно се е смятало у нас за най-важен и най-добър признак на практичният човек - дори и сега се смята. Но защо да виним само себе си - ако изобщо това схващане се сметне за обвинение? Отсъствието на оригиналност и другаде, в цял свят, от памтивека се е смятало, като главно качество и най-добра препоръка за човек способен, делови и практичен и най-малкото деведесет и девет на сто от хората (и то най-малкото) винаги са се придържали към тези възгледи и само една стотна може би винаги са гледали и гледат на това другояче."

"Колко е странно това! Колко е странно!" - промълви той след минута и дори с някаква тъга; в минути на силно усещане за радост винаги му ставаше тъжно, без сам да знае защо."

"Понякога ми олекваше за цели седмици и можех да излизам на улицата; но улицата взе най-сетне да предизвиква у мен толкова озлобление, че по цели дни нарочно седях затворен, макар и да можех да излизам като всички. Не можех да понасям тези пъкащи, суетливи, вечно загрижени, мрачни и разтревожени хора, които сновяха около мен по тротоарите. За какво е вечната им тъга, вечната им тревога и суета; вечната им мрачна злоба (защото са зли, зли, зли)? Кои е виновен, че са нещастни и не знаят да живеят, когато имат пред себе си по шестдесет години живот?"

"Нека не забравяме, че причините за човешките постъпки обикновено са безбройно по-сложни и разнообразни, отколкото винаги сетне ги обясняваме, и рядко се очертават ясно."

"- и нима може наистина човек да бъде нещастен? О,какво значи моята мъка и моята неволя, ако аз имам сили да бъда щастлив? Знаете ли, аз не разбирам как можеш да минеш покрай едно дърво и да не бъдеш щастлив, че го виждаш? Да говориш с един човек и да не бъдеш щастлив, че го обичаш! О, само че аз не умея да го изразя... а колко такива прекрасни неща има на всяка крачка, които и най-похабеният човек намира за прекрасни! Погледнете детето, погледнете божията зора, погледнете тревицата, как тя расте, погледнете очите, които ви гледат и ви обичат..."

Надявам се ако не сте чели книгата поне малко да съм ви заинтригувала, ако сте я чели да ви припомня малко за нея :)

На избралите да я прочетат приятно четене!

Седмицата (27 юни - 3 юли)

Мисля си да си направя нова рубрика, в която да пиша за изминалата седмица, какво ме е впечатлило, какво ме е изнервило :), какво ме е разсмяло и т.н... Та да започнем с изминаващата вече седмица, която беше много емоционално наситена, къде с положителни, къде с отрицателни, къде със странни и интересни неща.

Първо за не толкова хубавото, пък може и да ни изненада човека знае ли се, ще поживеем ще видим. Въпреки че всички сме на мнение, че нещата ще продължат по същия начин само, че с ново лице. За какво иде реч ли, ами дойде ред и нашия университет да си смени ректора. Само, че нещо начина, по който стана новия и това, че беше протеже на стария не ни навява на положителни мисли. Някак депресиращо е като видиш как се случват такива не кой знае колко важни избори и се замислиш, какво става на по горните равнища, но това е положението, при нас хората се опитаха да се борят, но парите и обещанията спечелиха. :(

За пореден път тази седмица се убедих, колко лесно е човек да съди другите, без обаче да се замисли дали пък не е и той като тях. Една девойка при нас дипломантка разказваше какви ги върши сестра й ( на кратко едва ли не си "оставя" децата за да се опита да се реализира по някакъв начин, но с малкото уточнение, че все пак си ги е гледала голямото 5 год., малкото 2 год.) колежката ми много компетентно се изказа как можело така (на кратко тя се върна една година след ражаденато на детенцето си, за да не си провали кариерата). Ами и двете са еднакви само дето едната си позволява да съди другата без абсолютно никакво право за това и се мисли за супер майка, еми съжалявам ама истината е една и тя е, че и двете не знаят какво искат, но за съжаление страдат дечицата им. Само им пожелавам да се осъзнаят някои ден и този ден да е по скоро.

Не на последно място и в моя двор изгря слънцето както се казва, съвсем скоро ще се съберем с половинката в София :) много сме щастливи, защото определено вече не се издържа пътя София - Варна. Тази седмица половинката преподписа договор за преместване тук при мен след около 4-5 месечна борба с шефа му. Разбирам го човека, защо не искаше да го пуска в София, защото така губи единствения човек, който му работи и го слуша във фирмата, но все пак като обещаеш нещо трябва и да го изпълниш. До тук добре върви плана само, че сега тепърва ни чака много работа по апартамента и бъдещето нанасяне.

Също така не мога да не споделя и прекрасният ни и сърдечен разговор с узбекистанския ми колега в петък, който ми подейства някак ободряващо за разлика от натоварващите всекидневни такива с останалите колеги. Хубаво е да научиш малко за чуждата култура и живот. Странно е да научиш, че държава, която има проблем с недостига на вода, мие улиците на столицата си по двата пъти на ден, сутрин и вечер, а ние без такъв я има един път в годината я няма, а като се сетя, че миха една-две седмици платсмасите на метрото от Мусагеница до Младост, направо ми се доплаква. Жалко е и да чуеш как образованието на хората се развива, а това тук напротив запада и то много скорострелно, говоря от личен опит гледайки преподаването в най-добрата специалност (тук като го чуем това всички с глас се смеем) на университета, в който съм. Като виждам и какви хора стават доценти и професори, ох жална ни майка, ако и в Медицнския университет са такива :(, защото тук все пак излизат просто инженери, който я станат нещо я не, ама там всички се цанят за лекари и трагедията ще е голяма. Е поне ги превъзхождаме с климат и зеленина, че като чух, че в момента там средната температура през деня е 40-45 градуса лошо ми стана. Горкият човечиц с такава наслада гледа зеленината булвално все едно такова нещо не е виждал. Та тъй де посмяхме си се, споделихме си мъките и радостите, и ми остана едно такова странно чувство, че можеш с чужд човек да водиш толкова обикновен, но зареждаш разговор, а с колегите/приятели почти невъзможно.

Та такива нещица тази седмица около мен.

За край поздрав с една хубава песничка, която наскоро за първи път чух, но действа също толкова зареждащо, както един "обикновен " разговор:

Приятна седмица! :)