Днес трябва да е празник, хората си го и честитят като такъв, но на мен никак не ми е празнично. Не ми е празнично не защото не обичам да работя и защото не смятам, че все пак хората трудещи се цял живот не заслужават такъв ден, а защото явно и непрекъснато гледам как всячески има хора, които се опитват да те накарат да не искаш да работиш, да мразиш всичко и да те карат едва ли не да мразиш себе си. Какво искам да ви кажа ами следното:
Както в една по предишна публикация споменах, че си търся работа, защото нещо докторантурата не върви и хората в университетите са толкова закостенели и вярващи си, че сигурно не празнуват Великден, защото се смятат за Господ. :( Е звъннах аз в една фирма, ОК елате, проведохме си едно интервю в края, на което ме питаха дали съм съгласна да ходя от време на време в тяхната фирма да видят, какво мога и как се справям с работата и тогава ще решат дали ще ме вземат. Казвам си аз ОК няма проблем, нормално е, съгласих се и така ходих си аз, когато мога в продължение на един месец, върших аз работата. Всеки път ми беше казвано колко са доволни, как мога основните неща от които те се интересуват, че мисля, че съм креативна и т.н. От около една седмица става ясно, че ще се стигне до приемане на мен от тях във фирмата им и се говори за договор в продължение на тази седмица, идва първият ден, в който трябваше да се подпише договор, еми не бяха готови. Казвам им добре, утре ще дойда само за договора и си тръгвам, защото си имам други планове. Отивам аз на следващият ден и о учудване договорът още не беше готов, наложи се да чакам 2 часа, за да го напишат (оказва се в последствие и доста неграмотно, защото мама ги разбира тези неща и като и показах договора лошо и стана на жената) и разбира се през това време ето ти малко работа да по свършиш. :) И след героичното ми чакане, когато погледнах договора направо ми идваше да избухна като онзи исландският вулкан с дългото име ;) Основна заплата 300 лв, ококорихте се нали и аз така, още повече, че става въпрос за човек с висше образование и не малко показани знания, та те работниците без образование при майка взимат двойно :( Ок още не съм довършила обаче, да има и приложение към договора, да в него има добавка към заплатата 350 лв, но тук и идва една ужасна формула, която утре ще питам дали и те разбират, защото я показах на много хора и никои не разбра нищо. С нея разни проценти от печалба и т.н. , ще кажете е не е чак толкова зле, да ама ако хипотетично направя на фирмата 7000 лв оборот и ще взема хипотетичната заплата от 660 лв ( защото все пак всичко е субективно и човек не може да е убеден, че ще му се зачете всичко както трябва), като приспаднем данъците чисто ще е някъде към 500 - 540, еми та то аз без, кой знае какви мъки взимам стипендия 450 лв, да повечето хора в университета не мога да ги понасям, но пък и през този месец в тази фирма се нагледах на викове и обиди от началството спрямо работниците, т.е. не е по-различно.
Пита се в загадката как аджеба ме стимулирате да дойда да работя при вас с тази заплата и това отношение? Ще си кажете е ти какво искаш добре е като начало, да сигурно могат и да се вземат повече пари, но не вярвам на думи, а на написаните неща, които говорят съвсем друго. И да не искам 1000 лв заплата, а просто нещо нормално, което да е сигурно и добре описано в договора, защото все пак трябва да мисля и за напред, а напред ме очакват майчинство, недай си боже болнични и т.н., а тези пари за смешни за тези неща. Както си казвам е поне опитах, но каквото и да ми кажат утре, от сорта колко всъщност ще получавам почти категорично ще се откажа най-малкото, защото се чувствам супер унизена от цялата работа. Супер си, много добре се справяш ето ти на сигурни 300 лв дано ти стигнат!!!!!!!
Човек да се чуди да плаче ли , да се смее ли.... и аз вече не знам какво да мисля.
Все пак честит празник и дано сте доволни от работата си , хората с които я споделяте и не на последно място със заплащането :) !!!
2 коментара:
Не зная дали причината е във фирмите, а по-скоро в ситуацията, в която са ни докарали. Една хотелска верига, която започна в нашия край, намали за година заплатите наполовина, защото винаги се намираха хора, които нямаха избор и сами предлагаха да работят за по-малко. При липса на алтернативи възможности, нещата стоят така.
Честит Празник!
Не знам може и аз да съм голям идеалист и да живея някъде в моя си свят, но ако ние не позволим да ни унижават и ценим себе си и възможностите си, тогава ще накараме и останалите да го направят, в това число и работодателите. Но както вчера споменах на едни познати, с които ходя на курс по немски и те ми казаха не се сагласявай на малко пари, защото никога няма да ти дадат повече след като си съгласен на малкото. Така и ситуацията с този хотел и хората без избор.
Публикуване на коментар