Още от отварянето на ресторанта някъде в началото на 2010 г. се каня да го посетя защото просто обожавам да пробвам нови и интересни ястия и комбинации на продукти. Едно от нещата, които ме спираха беше прекалената близост на ресторанта с блока, където живее приятелят ми във Варна. И в мислите ми това близко разстояние беше все едно да си вечерям в къщи. :) Но след около година канене, най-накрая рекох и отрекох, че по новогодишното ми посещение във Варна задължително ще го посетим. Така и стана, и честно да си кажа останах меко казано очарована.
Да започнем с обслужването: още от вратата те посрещат предлагат ти маса , настаняват, нещо, което по принцип е нормално, но все пак трябва да се отбележи. Изчакаха ни да се настаним, което през зимата значи да свалиш около 100 неща от себе си като шапка, ръкавици, шалове и т.н. и веднага след това ни донесоха менютата. Спокойно ни изчака момичето да се начудим какво ще искаме, без както ми се е случвало на други места през 5 мин избрахте ли си, избрахте ли си... Изобщо много съм доволна от обслужването.
Да преминем на обстановката, която е много предразполагаща за отпускане и пълна наслада. Какво имам в предвид, ами например прекрасният интериор включващ, какви ли не интересни и характерни за Тайланд статуетки. Тиха и успокояваща музика, която разбира се е тайландска. Масите са подредени с вкус и наистина всичко около теб те кара да се чувстваш специален.
Хм и да стигнем до менюто. Решихме да не екпериментираме чак толкова силно, защото определено имаше доста страни комбинации, но следващият път определено ще се пробват и по-изчанчените неща. :) За начало си поръчахме салата Ям Ун Сен, която просто беше превъзходна. Невероятно съчетания на съставки като прозрачни нудали, рибен сос, фъстъци, свинско месо, захар и т.н. Такова вкусно нещо казвам ви отдавна не бях яла. Всеки като прочете съставките ще си каже егати буламача, но много ще сгреши, салатата имаше невероятно нежен вкус, направо се топеше в устата. Продължихме с две пилешки ястия: аз пробвах Гай Сте, а половинката Гай Пат Мет. И двете бяха много вкусни, а толкова крехко пилешко месо досега не бях яла. Остана място и за десерт :) избрахме единодушно Гулай Тод, което представлява пържен банан с кокосови стърготини и сусам и топка сладолед. Този десерт беше страхотният завършек на тази вечеря. Бях яла преди това пържен банан в Китайски ресторант, и няма нищо общо с това, което пробвахме тук. Толкова нежен и вкусен, а в китайският беше един тежък, мазен. Всичко беше гарнирано с бутилка бяло вино, какво да се прави не обичам червено.
Снимките са от сайта, тъй като ме досрамя да снимам.
С една дума силно ви препоръчвам ако се отбивате скоро във Варна да посетите този ресторант, вярвам, че ще останете очаровани така както и ние. А аз определено смятам това да не е последното ми посещение там. :)
Ето и сайтът на ресторанта и адресът ул. "Цар Асен" № 52 ( на гърба на Медицинският Университет), гр. Варна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар