понеделник, 24 октомври 2016 г.

Ежедневие 23.10

Те хората са си го казали, човек и добре да живее, все телефонът ще звънне и ще се скапе всичко :) 
Хубава неделна вечер, тамън сте вечеряли и релаксирате от прекрасния ден, в който сте ходили само двамата на разходка из града, видяли сте изложбата снимки на Браян Адамс, минали сте през парка, пили сте кафенце в приятна квартална сладкарница, правили сте любов с надеждата скоро най-голямата ви мечта да стане реалност ... и бам телефонът звъни. 
Ами ние идваме в петък и ще нощуваме при вас три вечери, взела съм си вече отпуск. (тук вече можете да си представите моята изключително изненадана физиономия) Еми да де ама аз в петък заминавам на екскурзия с майка ми и не ми е приятно някой да ми идва в дома без моето присъствие, нищо, че синът им е тук. Аз още по време на разговора им казвам, че няма как да стане, той да да ще се видим. Приключва разговора и аз пак заявявам категоричното си мнение, не можеш да се обадиш в последния момент и да ми кажеш ние идваме, тук не става въпрос за можем ли да дойдем еди кога си, става въпрос за ние сме решили идваме еди кога си и просто звъним да ви информираме. :( 
Следва дълъг и изнервен разговор, в който той ме убеждава, че няма да има никакъв проблем, а аз категорично му заявявам, че те нямат да стъпят в моя дом без мое присъствие. Накрая успявам да го убедя, и следва дълъг и тягостен разговор във фейсбук с майка му как не е удобно. И се почват едни доводи как не сме се познавали от година, че да няма проблем да звъннат четири дена преди това, да съм го приемела само като нощувки (да бе ако не знаете предлагам безплатен хотел в София) и др. подобни, които ме обиждат все повече и повече. 
Мнението ми е категорично не. Той ама не искам те да те мразят, ако те ме намразят за това, защо по дяволите трябва да ми пука за тези хора. Имат и друг син в София да отидат да нощуват при него, ами не е удобно, значи при нас винаги е, при тях не, апартаментът бил еди какъв си, не ме интересува, всички сме равни. 
Ей така се скапва късно в неделя настроението и нагласата за цялата седмица на човек. Ей така и ако сме някакви, които не се познаваме се скапват отношенията между "младите". 
Девет години бях добра и правих компромиси, е вече няма писна ми да ми се качва всеки на главата, защото те си мислят, че като по-възрастни са прави и защото понеже тяхното мнение е най-великото. 
Тази година съм казала, че почвам да гледам само себе си и какво аз искам и край по въпроса :)

Няма коментари: