Няма незаменими хора, може би, когато хората осъзнаят това, ще им бъде по-леко и на тях и на другите около тях. Винаги съм гледала просто да си свърша работата без да затруднявам другите около мен и същевременно да не се натоварвам. Въпреки, че брат ми констатира онзи ден, че от както съм почнала тази работа са ми почнали и здравословните проблеми, може и да е прав знам ли, но пък аз си обичам работата, колегите си или да кажем по-голяма част от тях ;)
Все се опитвах да дам урок на една определена колежка, че не е незаменима, но пък за сметка на това на нея ще и е доста трудно от факта, че мен ме няма. Е дойде и този момент, жалко за това как се случи, но пък нека и всяко зло за добро.
Когато днес ми беше зададен въпроса "Ти няма ли да се връщаш на работа?" с тон сякаш някой ще я заколи след малко :) Разбрах, че вече доста добре е осъзнала липсата ми (тук можете да си представите удовлетворената ми ехидна физиономия). Радвам се, че сега ще поработи малко повечко, изложи се прилично и пред шефката с коментара, че не може да се справи сама за толкова време, на което отговора беше учудена физиономия и "за три дена не можеш да се справиш" идваше ми да падна под масата от смях.
Всичко се връща, казват хората е и на нея и се върна без да е нарочно, просто така се наредиха нещата...
